вторник, 19 януари 2021 г.

Беклемето - Козя стена и назад... В зимни условия

   Денят беше запомнящ се и заслужава албум. А и решението възникна спонтанно... Замисляхме Пирин, после Рила, прогнозите ни отказаха - цел е да има и гледки, не че тук имаше! Какво по-хубаво тогава от билото на Стара планина... 😃 Жълтият код за отрицателни температури и откритото било даваха едно наум, но отсечката си заслужава в зимни условия и се пробвах да я завъртя двупосочно, за около 6 часа с няколко сериозни заблявания за снимки и много снимки и видеа. Хуавеят ми напомни няколко пъти за Курвид и дори да се чувствам добре, да си имам едно наум. Да му го турим у прУпагандатЪ! Напомни ми и че съм си изминал крачките за деня... Да го е.а... Стъпих на здрав форс и налазих билото на запад със снегоходките. После с котките... Термометърът в колата показваше -12,5 градуса и знаех, че няма да е лесно. Проходът е все още отворен и подобни изпълнения стават за ден, с прибиране по светло - струва си усилията... Подухваше... Запад - северозапад, как да не му е хубаво на човек! 🙂 Картините обаче се сменяха от напълно ясно, до напълно неясно къде стъпва човек! 🙂 Е, към края на деня дойде. Черният облак за няколко часа настъпи, зададе се обещаният фронт и снегът заваля здраво. Последната снимка ме накара да се порадвам и да помръзна, наблюдавайки тази бяла приказка. Не свалих пухеното яке през целия ден, дори се опитах да се снимам по тениска - да, ама не! 🙂 Не пих и вода, преглътнах с малко чай и сняг няколко хапки шоколад и толкоз... Снимах много в този ден и ръцете премръзваха... Не е лесно, ама не е и кой знае какво. Вкъщи ме чакат три гладни котки, бутилка червено вино и цял куп багажи за оправяне! 😉

   В леденото кралство.



   През целия ден подухваше...


   Паметника на загиналите летци.

   Гледката на север.






   Въжето... Велик е този траверс - Беклемето - хижа Ехо... Но с такава локация на автомобила, не е работа...

   Миг на прояснение, докато се боря със заледените скали и поривите на северняка.

   Преминаването по ръба на Козята стена в зимни условия е предизивикателство и в никакъв случай не бива да се подценява! Въпреки, че билото в тази част на планината е под 2000 м.н.в., времето може да се промени много бързо. Ей тази гледка си заслужи всяко едно усилие...


   Преминавам цялото въже до връх Кучето и бързо давам назад - от паркинга на Беклемето тръгнах доста късно, малко след 10:30 ч. Скоро щеше да серазлюти...

   

   А и да се стъмни...




   Точно преди паркинга - зимна приказка, снеговалеж и хубав северен ветрец...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.



Няма коментари:

Публикуване на коментар