неделя, 24 февруари 2013 г.

Розино - връх Самсъклътепе

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Розино - връх Самсъклътепе

    След кратък инцидент с десетината овчарски кучета пуснати на свобода извън овчарниците, на официалната туристическа пътека и нехайното отношение на безразсъдните им стопани, гледащи като овцете си и нехаещи за случващото се с нас, оттървайки се само с уплаха, поехме по пътеката - село Розино-връх Юмрука-хижа Ехо. Нехайно отношение на един изгубен 'народ'! Прехода завърши на малко разстояние от хижа Ехо, около връх Самсъклътепе, преди да успеем да атакуваме и връх Юмрука. Липсата на втори чифт снегоходки, топлият мъглив ден и снега опорочиха мъгливото ходене, което без гпс-а, не ми се мислеше, простичко казано щяхме да я докараме до още по-голямото нищо, в непрогледната мъгла. 


   Излязохме на височина над Розино, а отсрещното ребро, по което щяхме да поемем тънеше в мъгла.

   Скоро сложих и снегоходките, дa пробвам как ще се представят, след лекият ремонт по тях. Ами не само, че се представиха отлично, a не ми се и мислеше как щяхме да ходим без тях.

Маркировка



   Мъглата ни нагълта почти от раз!


Към хижа Ехо

   Това бяха и последните снимки. Редувахме се със снегоходките, ходенето без тях никак не спореше. Така преди връх Самсъклътепе, почти успели, взехме дезертьорското решение - връщаме се, газенето в дълбокият сняг се оказа непосилно-размазшаща задача.

   След втората ракия дори гпс-а не помагаше за вярната посока :))))))))))))).

   И една последна изцепка от непрогледната до краят на похода мъгла. Поздрав за профитата, които вечно ме оспорват - как с китайски компас и азимутна скица щели да намерят вярната посока. Ще се позабавлявам  някой от тях да ме води в сходни условия :)... Времето, което ще изгуби, демотивацията на групата която ще настъпи, а гравирано и с тъмнина... Аз лично не бих се наел!
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























5 коментара:

  1. Ужасни са тия кучета, а стопаните им са още по-ужасни.
    Нас един път ни лаяха на Червената църква до Перущица. Много агресивно поведение, не като тези дворските дето си пазят двора. Тези не знаеш дали няма да ти скочат. А овчаря се хили от страни и гледа сеир.
    Разминавайки се леко му подхвърлихме как тия кучета може да не се събудят утре сутринта - спря да се хили и си ги прибра.

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, Ванка, то като никой не ни помага, като няма към кого да се обърнеш, за съдействие, за помощ, институции (неработещи), така ще кажеш!!! Това обаче не е решение като цяло, защото има милиони кучета :)))! При нас бях пуснати извън овчарника, на самата пътека, а и бяха Кангали, Каракачанки! това са кучета, от които човек трябва да има страх. Могат да те оглозгат съвсем реално, особено както са и много и се самонахъсват едно друго! Драма е цялата Държава, хорицата без капка разсъдък, които ги притежават (кучетата) и не осъзнават какво може да се случи, това се поражда от ниска култура, липса на образование! Всичко е комплексно, как да се оправи държавицата, като по-голямата част от народа е..... Това в Америка, в Швейцария, не ми се мисли, ще ги изпозатворят, актове, затвор, за подобно отношение в развитите страни не можеш и да си помислиш! Ако извикаш полиция, няма да дойде, ако подадеш жалба, ще станеш за смях, тъжна гледка е огледалото, в което се оглежда действителността, в която съществуваме.

    ОтговорИзтриване
  3. Излизаш на разходка сред природата да разспуснеш от ежедневието - нападат те кучета, излизаш на улицата - блъскат те пияници по пешеходните пътеки, влизаш с колата в някой трап - трошиш си колата, плащаш осигуровки - плащаш по болниците като 'арабин'..... И си виновен, което е най-лошото! Все пак съм за идеята да сигнализираме някъде - институции, нещо, може и да ни обърнат внимание! Колко хора вече изпонахапани, нищо не се променя!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Аха, и аз за такива кучета говоря. Големи каракачанки и много.
    Ситуацията беше следната - връщаме се от Червената църква по един черен път през полето. През това време докато сме се мотали на руините някакъв тъмен субект изкарал стадото на къра по същия път. Щем, нещем трябва да минем през животните, иначе пътя ни е отрязан от един 10-метров канал (пълен). Ясно ти е какво правят кучетата когато тръгнеш през стадото.
    Ние бяхме две момчета и едно момиче. Момичето си нямаше идея за какво става въпрос и се изкефи ("Яяя, кученцита! Да им дадем нещо за ядене на горките, изглеждат гладнички"). А аз през това време стабилно пълних гащите :)

    ОтговорИзтриване
  5. Хахх, това 'момиченце' е била - яката 'екстремистка' :)))

    ОтговорИзтриване