петък, 9 септември 2011 г.

Залез на Дунава

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
   Заглавието звучи много общо, в предвид това, че река Дунав се простира на дължина от 2589 километра, с всичките си 300 притока. Затова ще уточня, че снимките са от град Русе. Привечер се очертаваше приятна облачност, която реших, че ще е подобаващо да документирам на русенския кей, на фон на рибарите, които допълваха приятно пейзажа по залез. Идеята за снимки този ден се заформи от приятното осветление, с което централната част на площада в центъра на Русе доби съвсем друг вид, след основния ремонт там. За ходене по планини съм винаги на линия, въпреки разстоянията до тях, но центъра го отлагам вече близо два месеца, от завършването на ремонта. Та така де след бърз разговор по телефона се смъкнахме на кея, в очакване на последните слънчеви лъчи.

Рибарите усърдно се занимаваха в опити за улов, докато слънцето се прикриваше в прошарената облачност.

Всеки се занимаваше с нещо: един бе хвърлил въдицата си, другия дремеше, а третия се суетеше в обратна посока :). И аз като човек без работа си щраках на воля, в нарушаване на тишината там.

Да, имах някакви очаквания, че ще се получи добре контражура по залез там, със силуетите на рибарското общество и палещите лъчи на слънчевото тяло. Нащраках към сто кадъра, от които в последствие харесах два три, но като, че ли следващия вписа най добре минутите до същинския залез там.

Наруших серията от преди малко и се завъртях, в отстрелване на кадри и по пърпорещата лодка в ляво.

Да не се хваля, но останах доволен от случващото се под интересната облачност и остатъчните цветове в края на деня. Не спазих правилото за 2/3 небе или 2/3 земя, както се изисква в пейзажната фотография, но в предвид облаците, щеше да си е загуба на материал :). Бях се позаплеснал в небето и забравих яда, който отново ме придружи, след поредното оставяне на неутралния филтър в колата. Най накрая ще го залепя с циалит за обектива, та да не го забравям :). Щеше ми се да замажа движението на лодки и рибари, но в предвид обстоятелствата с филтъра - толкова.

Позяпахме още малко в интересното небе и се запътихме към десерта за вечерта - интересно осветения площад и работещите шадравани.

2 коментара: