Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Идеята за преход в събота и неделя беше на Ванката, като той ми сподели в кореспонденцията ни нещо за хижа Свищиплаз и град Златица, с някакви си 800 метра денивелация. В началото си помислих, че има температура, а и това се доказваше още повече от прогнозираните дъждове и не добро време, което не беше "най-правилната" идея. :)

   Изкачвал съм се неведнъж до хижа Свищиплаз и връх Свищиплаз, като единият път беше в лют зимен ураган, придружен с много топлина в хижата и горещ курбан, направен от местни, качили се да хапнат и пийнат, затова веднага се съгласих и приех да потретя посещението там, за да си припомня какво е. :) Всеки път гледам подходът да е по различни маршрути, които разкриват прекрасни изгледи във всички посоки от дългите ридове на западна Стара планина. Сега се очерта стандартен преход по река Курудере и слизане през обзорния рид Говедарника. Още по път, около Пирдоп започна да вали, като изглежда сякаш облакът идваше точно от запад. Прехвърлиха се няколко предложения за дезертиране от великия план, но пристигайки в Златица, дъждът спря. Този път и в двата дни, минахме между капките. :)

   Хижа Свищиплаз е построена в близост до главното Старопланинско било, в местността Малката поляна. От град Златица до хижата може да се стигне по два основни маршрута, като единият от тях е този по който се изкачихме по долината на Курудере, а вторият през рид Говедарника, по който слязохме. Има и други "пътеки", които не посмях да препоръчам, защото ушите ми нямаше да чуят хубави слова. :)

Ванката и Краси

   По пътеката. В ниското пейзажът подсказва за предстоящите студено-зимни, ветровити дни, в които топлината на печки и камини, с пушещите коминчета, ще са на почит. :)

   В гората. Като няма цветове за пейзаж, оранжевата тениска на Ванката ще бъде есен. :)

   С влага наоколо и "дочули" прогнозите за дъжд, Саламандрите се бяха разщъкали в търсене на храна.

   Не ме свърташе особено и дръпнах бързо нагоре. След два часа бях на хижата, където побързах да си установя палатката. Скоро се появи и групата. А те - кой хамаци, кой видео клипове, кой дронове над хижата, кой бири. :) С хижаря Мишо побъбрихме и нацепихме дузина дърва.

   Времето отлиташе бързо. Тъкмо се беше свечерило и се започна с тежките мезета. Не можах да повярвам, че Иван извади няколко "комплекта" пържоли от раницата си и къде щеше да ги пече при тези прогнози за дъжд, ако се бяха сбъднали. :) Между другото, като гледам, добро видео се е получило от тази кулинарно-туристическа двудневка.

   В ниското Златица си постила за сън, а нас ни чакаше топлината на печката в хижата.

   Всички забрани им избледняха "Х". Особено спазвахме втората.

   Сутринта носеше мъгли по билото и черни облаци. Въпреки вятъра, спахме учудващо добре. Събудих се само веднъж от тропот на конски копита наоколо и шум от звънчетата им. Помислих си, че е Коледа и излязох от палатката, а там, какво да видя, вместо шейна с елени и подаръци - непрогледна мъгла. :)

   Долината рано сутринта.

   Я, Ванката също изглежда непокътнат след посещението от среднощните коне, които както спомена, били роботи от космоса. :)

   Между другото, долината се променяше динамично миг след миг и светлината създаваше интересни сюжети, заслужаващи си човек да помръзне, наблюдавайки и снимайки.

   Ванката винаги мръзне по тениска, дори през зимата. :)

   Коминът в Пирдоп бълва поредната порция ракови клетки за местното население.

   Слизаме по рид Говедарника, който върти повече, но е обзорен и по него са построени хижите Тихият кът и частна хижа Извора.

хижа Тихият кът

частна хижа Извора

Стадата на Балкана

Катя

Слънчевата долина

 Връх Свищиплаз - 1888м.н.в. в буреносното било.

Иван и Веско

 И прекрасните есенни гори.

   Златна Златица в ниското с прекрасен завършек на един пълноценен уикенд в западна Стара планина.

 Сходни преходи в близки части на планината може да видите в следните публикации:

*Златица - Спасовото кладенче - хижа Свищиплаз - хижа Тихият кът - хижа Извора

*Църквище - рид Заногата - хижа Кашана - връх Свищиплаз - рид Балабанчовица - връх Курбула

*Челопеч - рид Чуговица - връх Челопешка Баба - връх Мургана - рид Диба

*Челопеч - хижа Мургана - връх Мургана - седловина Петте кладенци - връх Челопешка баба

*Село Мирково - връх Баба - връх Марагидия - село Мирково

*Златица - хижа Свищиплаз - връх Свищиплаз - заслон Дюлева поляна

*Буново - хижа Чавдар - връх Баба (Етрополска Баба) - връх Ушите - Чучулски дол

*Пирдоп - хижа Паскал - връх Косица - връх Паскал, в зимни условия
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

 До скоро! :)

Славянка (Алиботуш) - До Шабран и Гоцев връх, зимно

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

   Планината Славянка или Алиботуш, както още е известна, с първенецът си Гоцев връх-2212м.н.в., пъстрите поляни с Пирински чай, които омайват с красивите си цветове през лятото и находището от черен бор в горския пояс, което се среща единствено тук в България и черна мура над него, е достойна за сравнение сред най-красивите планини у нас. Граничните и била, по които в миналото не са разрешавали да се ходи - тихите, сгушени и отиващи си села в гънките и, в които миналото е било съвсем различно и макар, и трудно - по-добро от настоящето. За тази планина много легенди се носят, отреждат и челно място в графата с любимите гръмотевични бури, поради срещата на средиземноморски с умерено континентални въздушни течения. Обозначените пътеки в планината Славянка, в българската и част, преминават през резерват Алиботуш и извеждат до върховете на билото. По известни са връх Шабран-2195м.н.в., Гоцев връх-2212м.н.в., Цари връх-2183м.н.в., малък Царев връх-2087м.н.в., връх Липа-1500м.н.в., връх Свети Константин-1454м.н.в., връх Егюптин-1362м.н.в., връх Рамян-1195м.н.в. Въпреки цветовата, билкова феерия през лятото, планината Алиботуш е най-безводната планина в България, релефът и е карстов. В ниските части обаче извират силни извори, един от които захранва с питейна вода 14 села в подножието и. Над хижа Извора се намира извор с дебит до 1200 литра в секунда! До хижа Извора (изходен пункт за Гоцев връх) води приличен асфалтов път от село Петрово. Друга хижа, от която става излизане до билото, е хижа Славянка (изходен пункт за Цари връх и Гоцев връх). До нея води път от село Парил, може да се подходи и по лошия почвен път от село Голешово.

Но да си дойдем на думата. Неделя е, 31-и януари. Според прогнозираната стабилизация на времето, трябваше да се вмъкнем и измъкнем с кадри и преход по билото на Славянка. В общи линии това се и получи, с малката подробност, че времето се повреди, така де - развали и всичко беше малко под въпрос. Прогнозираните хубавини се смениха в последния момент, но уговорката беше повече от сериозна и връщане назад нямаше...  С тръгване по нощите и късно пристигане, около обяд в хижа Извора, все пак реших да се пробвам ударно по билото на Алиботуш и да изкача първенецът и - Гоцев връх. Тони, Боян и Катя в това време лежерно се разходиха до граничното село Голешово - красиво и откъснато село, скрито дълбоко в пазвата на планината. В последствие разбрах, че срещнатите по път животни, кръстили с всякакви имена и не пропуснаха да споделят! :) След дългия път и безсънието се прокраднаха мисли да поема с тях по пътя и да си почина, но беше по-силно от мен и се насочих към подножието на планината към пътеката. В последствие щях да разбера, че решението е било правилно, тъй като утре времето щеше да се развали и бурен вятър, и мъгла да превземат билото на планината. Очакваха ме 1300м. денивелация и горския масив, който си е същински тунел за душата, докато се излезе от него. Гората от черен бор обаче, бързо се смени с черна мура и скоро се отвори хубава гледка към върховете. Стръмната пътека покрита с лед на места беше дори малко опасна. Въпреки сериозното тичане нагоре, спирах да поема дъх и да успокоя сърдечния си ритъм, който направо се опитваше да ми потроши ребрата. Хижарят на Извора спомена оптимистичния вариант да съм на Гоцев връх, около 17:30-18ч. Щеше ми се да успея да скъся два часа от посоченото време, за да не преминавам по тъмно ръба към връх Шабран, а и не съм за подценяване, все пак съм 60-е кила. :) Това с часът в последствие се оказа добро попадение. 

Духаше здраво по билото на планината и бетонираният сняг веднага реши казуса: котки-снегоходки. Въпреки не лошото темпо, спирах често да снимам и това ме бавеше. Сложих котките и захрупах по ръба към връх Шабран.

Подухваше сериозно, та подсичах на няколко метра от самия ръб по подветрената му страна.

И скоро, виждайки най-високата му точка, с риск вятърът да ме килне, излязох на котата му. Връх Шабран-2195м.н.в. В далечината като на длан пред мен белеят просторите на Славянка с Гоцев връх - заобленото било на преден план. Напористите пориви наложиха да ускоря отново напред.

Цари връх, малък Царев връх и първенецът Гоцев връх. До пладне, планината беше в странна мараня и долу обсъждахме влошаването на времето, но излизайки тук, вятърът помогна за чиста панорама наоколо. 

По реброто от Шабран. В ляво, в маранята е друга гранична планина - Беласица, за която също си струва да се отдели много време. Екопътеки с множество водопади, просторни била и приказни панорами се откриват от плавните и висини.

Връх Шабран от билото към Гоцев връх. Стръмният ръб преди Шабран, наклонът на който най-добре се вижда от тук хич не щадеше силите. До излизането под Гоцев връх се губят стотина метра денивелация, които бързо се възстановяват.

И не след дълго го качих. Има няма три часа от долу. Часът е малко преди 16-е.

На Гоцев връх-2212м.н.в., първенецът на Алиботуш. Обзорното било към Цари връх и Боздаг планина с първенецът и Пророк Илия в далечината.

Към Шабран и Пирин в далечината.

И въпреки, че изкушението за залез натежаваше над крачката, реших да слизам. В противен случай щях да стоя още над час и да мръзна на оголеното било, а нямах ракия, щеше да се стъмни. Жив да ме оплаче човек! :) Подсичащата пътека е страховита наглед, дори от тук. Снегът обаче беше подходящ - стабилен, бетониран и със силен вятър, слепен достатъчно добре за да мина по лятната пътека, която пести много.

Бързо бях в началото на реброто под Шабран за залеза.

И хванах малкото отиваща си светлина с оловното небе. Черния бор в резерват Алиботуш и склоновете на Цари връх. По описателни табели срещнах информация, че голям пожар е причина склоновете да се залесят с гореспоменатото дърво. Говори се, че пролетно време тук е истински рай на пеперудите. Вероятно и приятно за сетивата. :)

Цветни облаци запрепускаха в небесата. Алиботуш ме допусна днес тук. Подари ми фирнован сняг, по който да напредвам бързо, гледките бяха повече от достатъчни. С усмивка палнах челника и потънах в дебрите на тъмнината. Представих си уютната и затоплена хижа, гладната мечка в мен се обади. :)

Подобни цветове в небето говорят красноречиво за ветровит утрешен ден, така се и получи.

В хижа Извора бях малко след 19ч. Никой до последно не повярва, че съм се качил. Хижарят на Извора - Тодор, е много приятен човек и прекарахме две незабравими вечери тук. Разказаха се легенди за Алиботуш, гостите му пяха до зори. Песни, танци, печени прасенца, червено винце, отлежалата ракия на Боян и Тони, без които този преход нямаше да е същия и обиколилите цяла България печени чушки на Катя. Ето и два клипа за онагледяване, нека ни е зле! :) Клип 1. Клип2.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

   Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Граничното село Голешово е изгубения Рай на Алиботуш и заслужава отделен разказ... До скоро! :)