МАРТИН ПЕТРОВ photography: диви Родопи

Показват се публикациите с етикет диви Родопи. Показване на всички публикации

петък, 12 май 2023 г.

Махала Карабекир - среща с дивото...

До махала Карабекир... И назад във времето...

Още в отминалата седмица се запътих към махала Карабекир, в събота. Неделното изтощение по деретата под Мумджидам и Саръкая, допълнени с още разни дерета в близки села в понеделника, обещаваха да се почива, поне няколко дни... Не се получи... Тръгнахме късно тогава, небето беше заплашително и черно - махала Карабекир е далеч... Нямах мира... Една от родопските махали, до която трудно се стига и само няколко дни по-късно, отново поемам натам в малките часове на деня. Там, където Саръяр дере и Стайка дере срещат водите си, скалните великани са създали величествени склонове, а в подножието им живот кипял е... По малките и неравни тераси в ниското, тежат векове наред къщите на махала Карабекир. Някъде, активиралите се сипеи са срутили част от тях. Други падат от тежестта на времето и липсата на поддръжка от здрави и работливи ръце... Съдейки по голямото гробище на махалата, много хора са били... Сега, само руините тежат... Дългите и стръмни ридове, сипеи, панорамните била, предстои ни отсечката от село Жълт камък, през махала Узуново и "последна спирка" - махала Карабекир. Само следи от мотори по почти зарастващите пътеки и куп гилзи, патрони, щъкали са хората много преди в дивото. Тръгнали сме много рано, малко след зазоряване, следите от дъжда се изпаряват, стелейки се над земята, създавайки мистика... Панорамните места разкриват толкова много от околността... Проследих визуално няколко рида, подхване ли човек отдолу такъв, целият му ден ще мине, докато излезе на някое от билата... От Карабекир, човек може да стигне в Мумджидам, Гяур махала и Узун сърт, Паничково, Мургите... Огромен и даващ представа за дивото район в Родопите... Според местен човек, преди 10-12 години за последно са живяли хора там, или може би, по-скоро пребивавали със стадата през топлите месеци... Изморени сме, а сме едва на половината път, трябва и да се върнем, че и път с колата в задръстванията да отметнем... Как са строили и живяли тези хора и какви са били, само можем да си представим, докато си почиваме с гледка към тази родопска перла, в поредната родопска еднодневка, която ни оставя без дъх...

Картите за района на източни Родопи преливат от куп обекти, селца и махали, непристъпни склонове, водопади, ждрела, скални масиви с трапецовидни ниши и други, и други места, на които човек да отиде. Пътят между Асеновград и Кърджали пресича планината, и в много от пътуванията, сме се отбивали къде ли не - по тези красиви "планински линии". Само на няколко километра от главния път, се е сгушило село Жълт камък, до което води хубав и тесен, стръмен асфалтов път. Все се каня да се отбия и все не се получаваше... От там може да се поеме към различни части на планината: към село Узуново, махала Карабекир или село Паничково (Олан кая) и прилежащите махали: долна Мурга, горна Мурга, Ходжуларе, Изет махала и други... Много интересни скални масиви са кацнали по непристъпните склонове и е диво, родопски диво... В отминалия съботен следобед, решаваме да направим кратка разходка до махала/село Узуново, предвид натискащите ни отгоре черни облаци и да си потърсим място за бивак. Следващият ден пък щеше да е обещаващ, с уж добра прогноза за времето, каквато трябва и се завирам дълбоко в непристъпните и древни гори под внушителната Саръкая, до която сме се отбивали преди много години, за да разгледам прекрасните водопади, които минават там... А навред, навред са: Мумджидам, Гяур махала и Узун сърт, Гуне махала, Шарен нос, Сиври кая, Безводно, махала Бъчва, Три могили, махала Бор, връх Бездивен и Русалско, Къшла и Мемелер, Хайренлар и Чубра (Кая баши), Родопското конче и Кошметил кая, Калпак Кая с Дойранци, родопското село Шипка, Тухла и Рибин дол, Ночево и много други! Все места ехехей на една ръка разстояние, а толкова дивни и отдалечени, през купища дерета и склонове, оставяли ни без дъх в годините, докато сме пътували и проучвали тази древна планина... Малко снимки и от това кратко, но с динамично време пътуване, до китната и забравена от времето махала Карабекир!

махала/село Узуново

пейзажите навред...

махала Карабекир

Саръяр дере

пейзажи...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

вторник, 9 май 2023 г.

Мумджидам - Ракадереси - Саръкая дереси / водопади - Саръкая

"4*4" уикенд в Родопи. Мумджидам - Ракадереси - Саръкая дереси/водопади - Саръкая

Гуне махала от пътеките за махала Мумджидам и гмуркане в неизвестното... Тръгнали сме рано сутринта, преодоляли пътя до Три могили с автомобила и въпреки това, жегата в последствие ни сварява мозъците, но така е вече през месец май...

Идеите за този ден не са особено читави, защото с подход от Три могили, през Мумджидам, срещам дивото в Саръкая дереси - дълбокото дере, разположено под внушителната скала Саръкая. Махала Мумджидам (снимката долу,) е както винаги зелена, а кацналата насреща (над нея) Саръкая доминира над пейзажа и се вижда отвсякъде. От тук, от Гяур махала, от махала Шарен нос... Дерето Саръкая дереси, вдясно от скалата Саръкая е цел за днес... Стръмно и непристъпно, стремглаво спускащо се по пътя на гравитацията, в поредица от красиви вирове и водопади...

Саръкая дереси. Една погрешна стъпка в това дере и край... 🙂 Тегаво, но все пак сравнително бързо го издрапвам и излизам на махала Саръ кая. Много бири за изпиване имаше в тия хубави и пролетни дни, с много диви водопади, но да започнем от начало. Подминал съм махала Мумджидам, която отдавна не е същата... Преди нямаше нито хора, а по пътеката, спокойно можеше да се изгубиш в дън гори тилилейски... 🙂 Слизането към река Ракадереси е по стръмна просека към внушителните и меандри, като реката сменя няколко пъти името си, преди да се влее в язовир Боровица, като река Боровица (Чам дере). В момента на пресичането и през водата от долната снимка е именувана, като Ракадереси, по-нагоре като Гуньолар дереси и т.н., явно в зависимост от махалите или селата, край които извива в непристъпните гънки на планината. Величествени и зловещи ридове са опасали тези малки и по-големи реки и решавам да се завра в едно от тях, над което е скалата Саръкая и махала Саръкая. Пресичам буйната по това време на годината река Ракадереси и поемам без пътеки към Саръкая дереси. Саръкая дереси се влива в Ракадереси малко по-нагоре и пресичайки труднодостъпен релеф, ражда красиви водни прагове, вирове и водопади, а мястото е диво и без аналог. Всичко е избуяло в здравец, дебел зелен мъх и големи камъни, по които рядко някой стъпва, освен дивите животни... Много внимавам, че никой не знае точно къде съм, а и обхват няма... Мостът под мен е отдавна разрушен и сякаш е свързвал Мумджидам със Саръкая махала, но голяма вода и липса на поддръжка, са му решили съдбата...

Саръкая дереси. Отвесни и стръмни брегове слизат стотици метри надолу и е впечатляващо завирането тук.

Виривете са дълбоки и сякаш тази малка река е с постоянен оток.

Кости от живтони, кой знае стоящи откога и са обрасли в мъх...

Без пътека пробивам нагоре към скалата Саръкая и махала Саръкая, за да се върна по обяд край махала Мумджидам. В късния следобед ще търсим място за бивак, а трябва да се справим и с разбития път от Три могили до село Врата...