МАРТИН ПЕТРОВ photography: Мумджидам - Ракадереси - Саръкая дереси / водопади

вторник, 9 май 2023 г.

Мумджидам - Ракадереси - Саръкая дереси / водопади - Саръкая

"4*4" уикенд в Родопи. Мумджидам - Ракадереси - Саръкая дереси/водопади - Саръкая

Гуне махала от пътеките за махала Мумджидам и гмуркане в неизвестното... Тръгнали сме рано сутринта, преодоляли пътя до Три могили с автомобила и въпреки това, жегата в последствие ни сварява мозъците, но така е вече през месец май...

Идеите за този ден не са особено читави, защото с подход от Три могили, през Мумджидам, срещам дивото в Саръкая дереси - дълбокото дере, разположено под внушителната скала Саръкая. Махала Мумджидам (снимката долу,) е както винаги зелена, а кацналата насреща (над нея) Саръкая доминира над пейзажа и се вижда отвсякъде. От тук, от Гяур махала, от махала Шарен нос... Дерето Саръкая дереси, вдясно от скалата Саръкая е цел за днес... Стръмно и непристъпно, стремглаво спускащо се по пътя на гравитацията, в поредица от красиви вирове и водопади...

Саръкая дереси. Една погрешна стъпка в това дере и край... 🙂 Тегаво, но все пак сравнително бързо го издрапвам и излизам на махала Саръ кая. Много бири за изпиване имаше в тия хубави и пролетни дни, с много диви водопади, но да започнем от начало. Подминал съм махала Мумджидам, която отдавна не е същата... Преди нямаше нито хора, а по пътеката, спокойно можеше да се изгубиш в дън гори тилилейски... 🙂 Слизането към река Ракадереси е по стръмна просека към внушителните и меандри, като реката сменя няколко пъти името си, преди да се влее в язовир Боровица, като река Боровица (Чам дере). В момента на пресичането и през водата от долната снимка е именувана, като Ракадереси, по-нагоре като Гуньолар дереси и т.н., явно в зависимост от махалите или селата, край които извива в непристъпните гънки на планината. Величествени и зловещи ридове са опасали тези малки и по-големи реки и решавам да се завра в едно от тях, над което е скалата Саръкая и махала Саръкая. Пресичам буйната по това време на годината река Ракадереси и поемам без пътеки към Саръкая дереси. Саръкая дереси се влива в Ракадереси малко по-нагоре и пресичайки труднодостъпен релеф, ражда красиви водни прагове, вирове и водопади, а мястото е диво и без аналог. Всичко е избуяло в здравец, дебел зелен мъх и големи камъни, по които рядко някой стъпва, освен дивите животни... Много внимавам, че никой не знае точно къде съм, а и обхват няма... Мостът под мен е отдавна разрушен и сякаш е свързвал Мумджидам със Саръкая махала, но голяма вода и липса на поддръжка, са му решили съдбата...

Саръкая дереси. Отвесни и стръмни брегове слизат стотици метри надолу и е впечатляващо завирането тук.

Виривете са дълбоки и сякаш тази малка река е с постоянен оток.

Кости от живтони, кой знае стоящи откога и са обрасли в мъх...

Без пътека пробивам нагоре към скалата Саръкая и махала Саръкая, за да се върна по обяд край махала Мумджидам. В късния следобед ще търсим място за бивак, а трябва да се справим и с разбития път от Три могили до село Врата...