Насочихме се към Кормисош и безвремието на изоставените вече пътеки... Тая/х големи надежди за това, което ще видим... Царството на мечките в Кормисош - величественото Хамбар дере, пълно някога с хора, къщи, махали... Завъртайки се по почти всички околни махали и била в годините, сега с идея да проходим почти цялото Хамбар дере, с малки и китни махали, които в миналото са били домове. Махала Хамбар, махала Имеровци, махала Стамболовци, махала Черневци, махала Чакъровци, махала Плавовица... Защо ли не съм се насочил по-рано там? Не знам! По стръмните сипеи, с почти отвесни гледки към долината на Хамбар дере, тези къщи са строени трудно и винаги съм се опитвал да си представя как се живее после на такова място... Изкачвах всяка махаличка, правейки денивелация след денивелация по сипеите и минутите отлитаха... Умората се натрупваше... Идеята да стигнем Шипковска река не е читава, денят отдавна подсказва, че ще отъмнеем, а не трябва... Теренът изтощава, жега е, но ги обхождаме...
Село Шипка е далеч... През многото ридове и дерета... Мурва река също не отстъпва и през нея завъртаме кръг. Тежката фототехника пречи, но я ползвам и днес, като
преди няколко дни в Кара бекир махала свърши също чудесна работа, с телеобектива надничам надалеч в кадрите, снимайки детайли и диви животни... Теренът е каменист, природата сурова и горите са поломени във времето по повечето ридове. Излизането щеше да е от онези, в които с едно наум се бях приготвил за бивакуване... Имахме да преодолеем голяма денивелация по суров терен и изоставената пътека през връх Чукара, която е горолом от нападали борове, сипеи, скали и напредването не става... Билото на рида разделя огромното Хамбар дере от Муровска река. Минаваме бавно трите километра, за малко над три часа и залезът скоро отстъпва място на нощта... Хамбар дере се губи от поглед, толкова далечно остава, а всяка крачка е интересна... Всяко каменисто кътче е обсипано със следите на дивите животни, козини, изпражнения и ехото се връща дълго след вика... Вгледа ли се човек в безкрая, не вижда края... Наредени са следващите била, слизащи в
Шипковска река, зад тях -
билото с Ирикуту, Тиклата, Качва чука, следващи нови хоризонти към махала Шарен нос, които не се виждат, но знам за тях и безкраите на този гигантски дял... Над тях -
билото с родопското конче до Турската куля, през връх Гребенарова чука, хижа Аква тепе, връх Аква тепе, връх Проглед / Солук ейля, връх Равния камък, връх Кошметил кая, Къс кая... В дъното под тях -
Бъчва махала... Дълбокото дере на Мурва река се слива с Хамбардере, дълбоко, в ниското и ако човек не успее да излезе, трябва да нощува на ръба. А Мурва река е последна спирка. И всички снимки оставят някаква следа и силен спомен... Остават ни още осем километра до колата и сме поразени от гледките, срещите с дивото, живинките, които обитават този райски район на картата - Кормисош! А отдавна исках да го проходя и разгледам... Свърши ли черния път по Хамбар дере, човек може да избере какво приключение да забърка, накъде да пробие и излезе, и как да протече денят му. Този беше от хубавите дни, предизвикващи и запомнящи се... Хапвам един шоколад, след цял ден тичане и намирам колата... Едрите капки дъжд не закъсняват и нощта наближава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар