вторник, 19 януари 2016 г.

Зимен преход до хижа Равнец

  Всичко започна със закачливите, заядливи и мисля не на място подхвърляния от местните в град Карлово, докато се придвижвахме по още сънените улици към подножието на планината. Щели сме да бедстваме, че няма начин да стигнем до хижа Равнец или до връх Кочмар и дали знаем, че в планината има много сняг и е опасно, дори долових - "къде сте тръгнали, вие сте луди". Студ, вятър, снегът сипе на дебели парцали. Майната ви! Типичното българско овчедушие и всеки да се меси без да му е работата и да си прекарва жалкия живот пред блока, клюкарствайки! Двамата с Катя напредвахме бавно по заличените улици, кабели са нападали, вековни дървета дори. Всичкото хубаво настроение, с което тръгнахме взе да се скапва, но скоро нямаше да е така, когато поехме по пътеката. След общо осем мъчителни часа в биене на пъртина, планината ни се отплати с девствени гледки, боб с манатарки на хижа Равнец, а излизайки от пътеката по следите на животните, се натъкнах и на волните, издържливи Старопланински коне.

Местност Бежбунар и мъгливите скални ридове отзад, са ждрелото на резерват Стара река.

Преходът наистина беше труден, въпреки малката, едва 800м. възходяща денивелация до хижа Равнец. Пробивахме бавно, с много усилия, стотици дървета бяха приведени и се налагаше да махаме сняг с щеките от тях, за да успеем да минем изобщо под тях. Ето, в това се бяхме забъркали. Нали ни казаха долу местните да не тръгваме, ама сме и ние едни! :) Всъщност, още вечерта стана ясно, че жълто-оранжевите прогнозирани кодове, ще ни изведат навън, да подишаме чист въздух и погазим в дълбокия сняг. Красиво е, чисто е, само дърветата скърцат и придават онзи плашещ вид от белота в старата гора.

Всички борови гиганти са приведени под тежестта на зимата, красиво е... Още валеше сняг, по-късно, на връщане той щеше да спре и вятърът, който излезе да създаде усещане за буря, защото всичко от дърветата се изсипваше върху нас, както се носи буря по открито планинско било. Следите напълно заличени и ние отново да прокарваме пъртината... :)


По пътеката.

Скоро излязох на разклонението. В дясно пътеката отива за хижа Равнец, в ляво обаче личаха пресни следи на табун Старопланински коне. Естествено не се замислих и поех към тях и скоро, както очаквах, се натъкнах на тези Старопланински коне. Винаги съм казвал, че те са волни и изключително издръжливи. Могат да не се хранят със седмици и ледените висулки, с които са покрити не им пречат особено.

Не съжалих, че тръгнах с малкия фотоапарат, всичкият този сняг влизаше във фото чантата и падаше от дърветата по техниката през цялото време. И не след дълго, с директно катерене по снежния склон стигнах до хижата, а Катя дойде след почти час. :) Хапнахме боб с манатарки, пихме червено вино и по обратния път надолу към града. Чакаха ме тонове сняг за да стигна до колата и обичайните градски неща. :)

Междувременно, вятърът раздуха мъглата и в гората се заформи същинско бедствие от снежни вихрушки, които като пудра се изсипваха в мъгла от студ върху нас... :)

Въпреки голямото количество вода от стопения сняг върху техниката, попаднах на поредния табун, върху който се изсипваше снежна пудра. Животните се борят по склона в търсене на храна и вода, и съжителстват някак със суровото излъчване на Балкана, а той както знаем приема негостоприемно в дните на зимата, но дарява с много положителни емоции всеки дръзнал да се докосне до него!

До скоро! :)

3 коментара:

  1. Тази събота и неделя туристите от гр. Сопот плануваме двудневен поход до хижа "Равнец".Надявам се на по-добри условия от Вашите.

    ОтговорИзтриване
  2. Не дават нови валежи тази седмица, така че ще са добри условията! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Разкошни са снимките на кончетата.
    А и най- вкусният боб е този след един сериозен преход.

    ОтговорИзтриване