сряда, 9 януари 2013 г.

Клисура

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Над Клисура, ама по никое време.

    Замисъла поначало не беше особено добър. Да се качваме посред зима по лятните пътеки, които задължително подсичат лавиноопасните планински склонове, а повечето от тях минават през горски масиви със стръмни скатове, водещи до лавинни дерета и реки.

Там се опитахме да се озовем с Илия, луда и неуморна глава, а що се отнася до водопади, равен на него няма, изключваме Евгени разбира се, той е съвсем друга бира! :) По негови подходи знаехме за един особено приятен воден пад - водопад Скока над град Клисура, намиращ се, около подбилната пътека за хижа Ехо, под респектиращото било на връх Вежен. Не ми се изпада и в подробности за подхода, който определено не е правилен, в люта зима с метри натрупал и навят сняг. Така или иначе ранното утро ни завари там и поехме по тежкия път на снегорина :). Още от пътя стана ясно, че ще падне голямото газене в новонавалялият, пресен и прихав сняг.


Това разбира се не попречи да се радваме като деца на подарените свежи мигове. Утрото беше ясно, тихо и приказно снежно.



Тук-там се подаваха разни бижута, скътани в преспите на заснежените планински дерета.

И в движението ни по лятната пътека от град Клисура за хижа Ехо, връх Вежен и дерето, за където се бяхме запътили. Там някъде по река Равна щяхме да опитаме безумен подход в заринатите с метри сняг дерета. Опасно!

До тогава обаче трябваше да погазим за загрявка. Физ зарядка един вид :).

Излязохме на панорамните площадки. Смайваха дъха! Веженското било се белее на над 2000м. н.в., а януарски ледени облаци го облизват и смразяват.


С влизането по дерето и подбилната пътека, около говедарниците под Вежен падна голямата забава.

Снегът не става нито за снегоходки, нито за снегорини, в ролята на каквито влязохме там.

На места положението ни се струваше плачевно, всяка крачка е непосилна.

Пропадахме в снежни ями пълни с подпочвени води от поточета пресичащи под снега. Не ни беше особено забавно. От горе обаче някой сигурно се забавляваше с идилийката, в която се бяхме забъркали и великите планове, които бяхме скроили. :)

Дерето на река Равна е абсолютно непристъпно. Май нямаше да стигнем до водопад Скока, поне до месец май :)!



Тук вече сме почти под билото.

Където се развихри зимната страна на януарския Балкан.

Скрихме се в една от полуразрушените постройки-овчарници на завет, пихме горещ чай от термоса, обядвахме, посмяхме се на това, в което се бяхме забъркали и се настроихме да опитаме за пореден път да щурмуваме дерето. Безуспешно! Да не казвам безумно! :)

Красотата на девствената природа обаче, както и приятната умора от трудният преход заеха място в сърцата и реализираха поредния необикновен ден. Поздрави на Илийката, благодарение, на който реализирахме това и до нови срещи!



P.S. Не ходете посред зима в деретата! Опасно е! ;)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























16 коментара:

  1. Добра разходка сте си спретнали в дълбокия сняг!

    ОтговорИзтриване
  2. Браво Мартине!
    Ставаш все по-голям специалист в еднодневните преходи! И си направо ненадминат преспоразбивач!
    Снимките са толкова непосредствени и завладяващи, че ми иде да грабна раницата и да се набутам в снега. Само дето покрай мене няма сняг.
    Пожелавам ти още много красиви снежни мигове през тази зима!

    ОтговорИзтриване
  3. Другия път да направите поне един снежен човек :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ви, Приятели! Пламка, ще ме умориш с тези еднодневки бре човек! Сега разбирам на какъв юруш са подложени мухите-еднодневки! :))))) Този преход и той такъв, това коляно дето ме боли трябва да се щади! ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Ivanatora, другият път, ама когато улегне снега, че сега е още прихав, като брашно :)! Иначе идеята е добра, ние миналата зима правихме! Обаче не какъв да е, а обърнат наопъки. Топките следваха от малка към голяма. Хората минаваха и падаха от смях. Беше забавно! Иначе ник-а ти - ivanatora, звучиш като машина. Вземи да се включиш с някой преход покрай нас. Поздрави от мен! :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Нереално красиви неша показваш, БРАВО! Кога успяваш да реализираш толкова много преходи, извънземна работа... Сняг,сняг,сняг, много красиво!

    ОтговорИзтриване
  7. Марин, не знам как успявам, желанието явно е по-голямо, дори и от силите, които влагам(е) във всичко това. Не ние е лесно, но пък е забавно! :) Поздрави от мен!

    ОтговорИзтриване
  8. Марто, за първи път хващам гората с теб и със сигурност няма да е последен.Досега повечето пъти скитам сам, защото никой не иска да ми се вържи на акъла.Понякога не стигаме до там за където сме тръгнали - планината не ни допуска до себе си, но Тя не знае с кой си има работа... и в най-скоро време ще се върнем пак.
    А защо го правим ли?
    Защото така ни харесва...!

    ОтговорИзтриване
  9. Защото... така ни харесва :) Кеф цена няма! Снощи имах кошмар на сън :)))! Така е то, като не стигнахме до Скока :)! Виж ако бяхме с Евгени Йонков, можеше и да сколасаме, той си е жива машина! Щеше да се завърти два пъти и да помете дерето :)! Виж с него ако организираме нещо ще е забавно! :)

    ОтговорИзтриване
  10. Луда работа ееей. Марто сън не си спал сутринта рано рано ли го написа това бре...Нека мерака ти не умира никога...Успехи в катеренето! Динч.

    ОтговорИзтриване
  11. Ами..... не точно сутринта, но станах в 6 да обработвам снимки, пак ще се повторя - 'кеф цена няма'! Поздрави от мен, откакто си в София не може да се засечем, но такъв стана живота. Хайде, мятай се към Боянския водопад, сега има вариант да е премръзнал, ще е яко за снимки :)! Разходете се с жената, много поздрави от мен! :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Прозореца на разрушената постройка. Страхотна рамка за прекрасна картина. Браво! Този път уситех и перспективата. Браво! И умната:)

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря Юрий, реших да пробвам както ме посъветва, благодаря за което! :)

    ОтговорИзтриване
  14. Вие все пак сте стигнали до реката? Като знам какви стръмни участъци има пътеката на места ... и в тоя сняг ...

    ОтговорИзтриване
  15. Хах, очаквах да ми се явиш! :) Трудна работа, Евгени, голяма мъка! По едно време минавахме по 5,6 крачки на минута, хахах. Трябва пак да се опита, но сега вече не е момента! Снегът е улегнал, наваля нов, има в пъти по-голяма вероятност нещо да ни помете. Както казах - водопадът ще го видим май, ама през май :)))!

    ОтговорИзтриване