събота, 30 август 2025 г.

Изкачване на връх голям Кадемлия в Стара планина с колело

 Изкачване на връх голям Кадемлия в Стара планина с колело - 08.2025


   Карането на колело / придвижването на две колела и емоциите, свързани с това, дават онова особено чувство за свобода, без значение от атмосферните условия...

Още цветни идеи от кухнята за вело приключенци, след което започва публикацията "Изкачване на връх голям Кадемлия в Стара планина с колело - 08.2025". :)
 
- До връх Ботев от юг... Вело преход по маршрута: местност Паниците - заслон Маринка - връх Ботев - местност Паниците. (06.2025)

- Гърмящото езеро и връх Мусличал в Рила планина. По долината на река Ибър... Гърмящото езеро и връх Мусличал (Ясник) -  в Рила планина... (08.2024)






- Мъглиж - Крепост Горненски град - село Селце - хижа Българка - Виканата скала. (10.2021)




















- Карлово - Войнягово - Средна гора - връх Голямо градище - Хисар - Михилци - Карлово. (03.2020)

    Изкачването на връх голям Кадемлия в Стара планина от село Тъжа, към големия и масив Триглав, може да генерира много идеи за разходки и подходи... По ръбове, по пътеки, с преминаване на цели била и т.н. Както се разбира от името, котите му са три: Пиргос, малък Кадемлия и голям Кадемлия. В далечната вече 2022-а за първи път яхнах байка към този връх и се заех да се раздрусам здраво по черният път, извеждащ към него... (СНИМКИ и текст, може да видите ТУК) Тогава бях се качвал само зимно време на връх голям Кадемлия (първенец на масива Триглав). 2 пъти, в началото на планинарстванията, преди 10 години, в истинските зими. Завъртал съм се наоколо десетки пъти, но все покрай върха (ждрела и каньони, водопади, ръбове, върхове...). Тръгнах по тъмно тогава към връх голям Кадемлия с велосипеда от центъра на село Тъжа, рано сутринта. Не бях правил планинско каране от късната есен на 2021-а, когато развих 55 километра надолу по пътя от Кръстец към Дъбово в есенните листа с Cube-а. Тогава знаех, че въпреки сериозните преходи, лостове, бягане, то карането на колело е "друга бира", а поставената цел от 70 км до връх голям Кадемлия и обратно - хич няма да е майтап... И не е... И не беше. Тогава ми отне точно 12 часа общо за деня от автомобила, до автомобила. Каране 7:51 ч, около 4 часа почивки (странно). Явно се заиграх повече с манатарки, снимки на червени мухоморки и събирането на боровинки, при все че почти не съм спирал за друго, а на върха не съм бил повече от 20 минути... Пътят преодолява 35 километра на посока от центъра на село Тъжа и 1800-1900 метра положителна денивелация. Аналогично е и при връх Ботев, който е само със 100 метра по-висок, но тръгването от Паниците е от малко по-високо. Двата върха се достигат в почти еднакъв километраж и денивелация от началните им точки в населените места, но пътят до връх голям Кадемлия е по-стръмен и почти невъзможен за каране в последната си част, което прави този преход по-лют! 🚲🏃‍♀️🌲🐻⛰️ Замислял съм се дори, с тръгване от Паниците да изкача връх Ботев и след това да се прехвърля на изток към голям Кадемлия, но засега остава само като идея за бедстване и най-вероятно ще е с нощувка на заслон голям Кадемлия... ⛰️⛰️⛰️
   Но, да се върнем към тази година - 2025-a. :) След връх Ботев с Cube боеца в края на юни месец, бях позагрял и формата щеше да се "изгуби", ако още малко отлагам изкачването на връх голям Кадемлия, и се заех. Още един интересен и кулинарно-натоварващ преход до връх голям Кадемлия, може да видите в линка, ТУК! :) Именно тези хубави кулинарно-алкохолни акценти, дават на физическата форма поне 30-40 процента надолу в следващия ден, но... Те така! 🌈 Идваха хубави и слънчеви дни, които дори са прохладни вече по високото. След изтощаващото лято, в което обходихме малка част от Татрите, Доломитите, Карпатите, се явиха две тежки и жежки седмици, в които трябваше доста неща да се посвършат и умората вземаше превес, пренасищането от планините, също! Но, както се казва - върховете Ботев и голям Кадемлия, трябва да се изкачват поне веднъж годишно, за самочувствие! :) И макар и късно през деня, хванах пътя към подножието на планината, вечерта преди това бе доста приятна и дълга, ще си спестя подробностите... :) Знаех обаче какво ме чака в 70 километровото трасе и хич не си давах зор, пък докъдето я докарам. Почивах. Попсувах (доста)... Повъртях здраво, колелото не е от най-леките и е с широки и тежки гуми (следващите ще си ги направя безкамерни, шините го позволяват, така ще се заигравам с налягането им и надолу ще съм много по-бърз и агресивен в карането)... Спирах често. :) Да хапна къпини, боровинки, да си редуцирам багажа, изяждайки сандвичите и шоколада. Заглеждах и тъмната крафт бира, която бях сложил в раницата и това ме стимулираше още повече, за да стигна до заслон голям Кадемлия и да си я пийна! :) Нямах никаква тяга в този ден, но проклетията е голяма и щях да стигна, колкото и да се забавя. Горе настроих и халипера, че предната спирачка дразнещо задираше и свиреше от някакво допиране на едната накладка в диска. Надолу се оказа, че въпреки сравнително скорошното обезвъздушаване на предната спирачка, нещата не са особено наред, лостчето "пропадаше" и това внесе леко притеснение... Задната бях обезвъздушил наскоро и тя ковеше здраво, все щях да сляза. Гледките бяха на 360 градуса, нямаше нито едно облаче и подухваше, за да е приятно! Прекрасен за вело езда ден! 🚲🚲🚲 За спирачките, с които карам и спирам... Magura са прекрасни спирачки, както се оказва във времето, в което ги използвам. Има разни тънкости, но дори при цялостна подмяна на системата след време, ако дотогава изобщо е останало колело, ще си заслужават усилията и средствата. За сега, в пета поредна година се наслаждавам на плавно и мощно спиране, което добавя приятен акцент, когато човек трябва да разчита на спирачно усилие! :) Запришпорих надолу по завоите с миризма на феродо и въздушните панорами, навред... Винаги е заслужено, след положените усилия! 
   През 2022-а година, в края на септември, горе по билата след местност Смесите, беше пълно със стада: крави, овце, коне и стопаните им, имаше следи от живот в металните фургони, които сега пустееха. Явно е била разрешена паша в този район тогава, а сега нямаше никакви следи. Всички извори и малки рекички са пресъхнали към този момент и може би са свалили вече стадата, ако са били горе това лято, но кой да знае... Тогава, в супер динамично време, откарвайки бавно трасето към върха, въпреки че бях във форма, имах някакви притеснения, заради променящото се време и бавно приближаващия се връх, но всичко се случи по план. Качвам долу малко снимки от августов връх голям Кадемлия с колело. 🌲🍀⛰️❤️🌈 След ден, два влизаме в септември и дрешките ще са на почит...



























Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)