МАРТИН ПЕТРОВ photography: 2021 година

2021 година

Заслужава ли няколко реда отминаващата 2021-а година? Тя, тази 2021-а година беше вълнуваща и толкова трудна, динамична, нелогична и критична, че дори нямам въображение да се замисля дали мога да я повторя, ако имаше "втори рунд"... И не искам! Стартът беше с нотка отегчение след празници и прочее, но това не попречи да се случат интересни, вълнуващи и екстремни емоции, а косите да побелеят достатъчно с всеки следващ ден... Януарска Стара планина ми подсказа, че не винаги се получава и "така не трябва", което пък даде и време за преосмисляне на някои стратегии... 🙂 Казват, че с годините човек губи форма. Ми, сякаш съм в по-добра от всякога такава, но човек винаги може да се изложи... Има какво да се желае, здраве да е! 🙂
Всеки ред (в публикацията) е препратка с линк към случващото се в заглавието... Нямах време да отделя необходимото време, за да описвам пълноценно блога, но поне качвах хронологично кадри и тук-там някое изречение... Не, че някой чете вече блогове... Ще запомня 2021-а със зимен Марагидик по свирепото му североизточно ребро и купищата премеждия, докато автомобили, екипировки и прочее и прочее, се разпадаха ден след ден и загатваха - "Няма да е лесно"... И през пролетта се случиха интересни неща, но я пропускаме... За първи път оставах без автомобил за по-дълго време, то пък също се получиха хубави приключения! Лятото беше обещаващо! Избродих десетина маршрута от север на Стара планина и видях най-дивите места, ридове, била и резервати, а автомобилът ръмжеше яростно по разбити проходи и подходи в стил "Не ме оставяш - ще видиш ти"... Ненадейни срещи с диви животни, кърлежи, стършели и колабираща жега... Купищата скални светилища, водопади, калета, екзотични села и дестинации, илизаха на дневен ред непрекъснато и беше ясно едно - ще се пътува! Залагам на Родопите и Средна гора в последните години и продължавам да се изненадвам какви съкровища се спотайват зад всяко едно планирано и посетено кътче там... Случи се почти на майтап! Налагаше се да вдигна леко нивото и се захванах по-сериозно със скално катерене без прекъсване няколко месеца, така де, все пак идеята за "Айгер по Митилеги" не беше "ей така", но не се случи тази година... Яваш-яваш изведох и няколко шестици, за което благодаря на замесените, както и на всички останали, с които забивахме по дивни пътеки! Продължих и следващите месеци с разни боудър скалички и разбрах, че има какво да се желае... Финишираме декември приключенски с теснолинейката Септември-Добринище-Септември. 10 часа с влакчето в двете посоки и още 5 с автомобила, за трениране на нервната система... 🙂

ИЗЧЕЗВАЩИТЕ СВЕТИ МЕСТА НА БЪЛГАРИЯ Е-КНИГА, ново издание

сряда, 29 декември 2021 г.

2021 година

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Общо показвания

сряда, 29 декември 2021 г.