МАРТИН ПЕТРОВ photography: 2023 година

понеделник, 4 декември 2023 г.

2023 година

Щрак, пътеписче от отминаващата година... Ахааа и тя се изтъркулва, неусетно дори... 2023-а... Нахвълям тук няколко реда и за нея, малко преди края и, макар че мога цели тетрадки да си изпиша, докато умувам, но все пак сме в дигиталната ера и те така... :) (Всеки ред по-долу, след увода, е и линк към дадената публикация, при цъкването върху него, хронологично)... Когато се захвана с подобна публикация, наистина е трудно да не се повтарям, като гледам какво съм писал за предни години, но пък е интересно и си припомням какво се случваше в отминалите две, за които бях написал тук (2022) и тук (2021). 2020-а хич и тя не беше лека, в архива има много публикации, предвид ситуацията тогава... През 2023 година отново разчитам на много идеи, генериращи пътешествия и пътувания, които отново се застъпваха седмица след седмица, в комбинация с бруталната динамика на работни седмици, подготовка на екипировки и ремонти, поддръжка на автомобила, който от 17 години притежавам... Ех, през какво ли не мина тази кола... :) В комбинация с три котки вкъщи и двор, задачата с хобитата става все по-трудна, но противно на очаквания и логика - все по-амбициозна, съпоставено с всяка следваща... За около 6 от най-активните месеци навъртях 20 хил. километра с автомобила... С колелото - не толкова... :))) А светът се въртеше на пълни обороти... Зима, пролет, лято, есен, зима, сезоните отново преминаха във вихрушка от емоции, и ни направиха щастливи свидетели на много красоти, изкачени върхове, посрещнахме и изпратихме изгреви, залези, приказните биваци край студени реки преди и след преходи, са незаменими и незабравими... И началото на 2023-а бурно ни подхвана в серия от зимни пътувания, с които, понамръзвайки, открихме познати и непознати върхове и била... Зимно време човек най-добре се изпитва и разбира къде му е прагът! В общи линии: Родопи, Рила, Стара планина, първенците им, в дузина тежки преходи... През изминалите две години (първите им месеци) това далеч не бе така и в старта на тази, се получи някакво "наваксване" и раздвижване по сняг и лед... :) Видях Шипка, каквато не я бях виждал досега, истинска и зимна феерия се вихреше през февруари там, а и на връх Исполин... Качих Ботев връх няколко пъти (беше палаво-трудно, с няколко успешни и няколко неуспешни подхода: от север, от юг), Мальовица и Мусала, а и пасторална пролет предстоеше, като доста непознати водопади и такива, които бяха в графата "близко бъдеще", те също усетиха вниманието ни... Всяка година през пролетта бера рози, и в тази не пропуснах сезонната работа, пада по някоя стотинка и е особено красиво, после "счупихме лагерите" на Шкодилака в поредица от автопоходи... И ако трябва да съм по-точен, това се случи преди розобера, не че има значение... :) Видях/ме много скални манастири, които отлагах в годините, провъртеници, пещери, каньони, долмени, оброчни места, за които сякаш не достигаха нито времето, нито ресурсите във времето назад, особено приятни и динамични дни се случиха и в Странджа планина, с посещението на Долмените там, въпреки бежанските вълни, а морско-странджанското пътешествие, направихме преди тълпите на сезона с един интересен остров за десерт, замислен докато се чудихме къде да изпратим деня и толкова... Край на пролетта е... :) Лятото изобщо не загатваше да е обещаващо, дори аз нямах особени идеи и сили, и се лутах, дали нещо изобщо ще се прави, че изпържен мозък трудно мисли, но :) ако мога да си го пожелая, нека всички следващи лета да са поне на половина такива... Около два месеца бях и с тежък задух, който ме държеше на пристъпи след някакъв прекаран вирус, и ползвайки джобна помпа, направо си беше почти оцеляване, не ми се припомнят тези отвратителни дни и нощи, в които на моменти чувстваш, че си на ръба, но го отмятам и продължавам с драсканиците... :) Тук е и моментът да се направи аналогия с израза "Захапа ме, сдъвка ме и ме изплю" - то това беше лято 2023! :) То се появи случайно, след поредица дъждове и близки до нулата на места температури през юни, за да изригне в пълен блясък и синхрон с брутална жега и суша, но и ние се постарахме да яхнем горещата вълна, потрудихме се и то ни възнагради... В това време се появиха няколко електричарски обекта и поработих, колкото да си упражнявам професията, това настрана, но в комбинация с пътуванията, а и ремонти по автомобила започнаха да се появяват, и задушаванията, хич, хич, ама хич не беше лесно... Малко сън, много жега и почти колабиращи дни и седмици... Добрата Шкода слушаше в общи линии, простичка поддръжка, като повече от нещата, без силовите ремонти, сам си ги изчоплям и диагностицирам, частите са средна хубост, поради което и успяваме да попътуваме повече без необходимостта от огромен ресурс... С друг автомобил, не би било така и публикациите биха намалели, може би драстично... :) Не беше ясно дали ще се оцелее, но бях започнал да дишам нормално по едно време и навлизах полека-лека във форма: с лостове, леки преходи и велосипедиране, повечко ракийки край вечер хладните рекички... Хоризонтът извади жокер от ръкава и показа Рила планина, а в точно десет на брой пътувания там, проходих над 300 пешеходни километра с повече от 20 км положителна денивелация по различни пътища, пътеки, била, ридове, набивах се в езерни циркуси, изкачвах върхове, след върхове и отметнах огромни пропуски и цели планински дялове, възстанових формата и влязох в следващо ниво, бях оцелял, да го е.а... :) Пътуванията се застъпваха и се чудом чудих как този автомобил от нисък клас не се е разпаднал още... Малкото дошли в края на лятото ремонти по него, правени до малките часове на нощите на челник, работех през бруталните жеги на седмиците и изках да изнемогна, но ей на, динамиката работеше и си ме искаше, пуста, обичаше ме този живот в тези седмици и месеци! :) Не мога да опиша колко е трудно да се пътува вече с безумията по пътищата и нервите се късаха, ли късаха, обувките също, гумите също... :) Рядко казвам УАУ, УРА и прочее изблици :), но сега това се случи, точно там, в Рила планина, енигмата предстоеше, случваше се! :) И сякаш всичко тръгна на майтап с едно Белмекенско изкачване, после стана тя, каквато стана... :) Това е наподобяване и пълна аналогия и хамалогия с отминалата 2022-а година, за изпълнението на всички преходи през месеците юни, юли и август в Стара планина тогава, и най-вече подходите в Джендемите и някои интересни преходи в резерватите им, а за който е интересно, в архива на блога лесно ще се ориентира... И така, там, за известно време бях паднал под 60 кг, чрез безумия, преходи, безсънни нощи... Там доразбрах, че трябва много да се внимава, животът е кратък (бяха 12 последователни прехода...)... Рила, Рила, Рила, нашепваше лятото... Тотална лудница, та така де, да си дойда на думата!!! И лятото свърши с още едно бързо, динамично и далечно море... Преди морето ремонти, след него също и две застъпващи се Рили... :) А есента сякаш подсказваше цвят, но колкото да покаже нецвят през тази година и няколко почивни седмици, в които просто забивахме с по чаша тъмно питие край беседките, язовирите, реките, това в последните няколко реда от публикацията, хубави пиянски снимки с телефонче... :) Дори бях взел тежката фоточанта в един от почивните дни, но така си остана... И щото се чудех какви да ги върша, реших да опитам до Нова година или поне, докато температурите паднат под нулата, да ходя и карам по къс клин, засега се получава, хем е преди Нова година, хем имаше минуси... :) Натренираността показа и успешен преход в дълбок сняг до връх Исполин. Хм, нищо и никакво връхче, но пробвайте да го изкачите по летен екип в подобни условия... :) Приятно и стоплящо е човек да има три котки и камина на дърва... Време за реклама е, все още упражнявам готварските си умения и се изумявам колко вкусни неща се получават... :) Пишейки архива за миналата година, търкалях вече суджуците на балкона, в тази пак така се получава... :) Декември е вече и още в началото му подхващам архива, и в тази публикация си припомням през колко трудности, несгоди и всичко останало преминах/ме, колкото да разберем, че хората сме само малки прашинки на тази плоска земя :) и всички усилия са все едно нищо, на фон на останалото, заобикалящото ни... :) Здраве и щастие да има през Новата година и дано да е отново свръхактивна! :)

- Махала Тиква - махала Мемелер - махала Къшла - махала Бъзово...По древни и дивни пътеки, до родопската махала Къшла...