Местоположение на манастира – Пенкьовският манастир „Света Петка“ се намира на около 100 м от шосето за гр. Трън, на излизане от с. Пенкьовци, от лявата страна. Оградата и белеещата се църква се виждат ясно, така че няма как да се объркате. Ако идвате от гр. Радомир, ще видите и кафява табела в посока с. Пенкьовци, на която е обозначен манастирът.
История – Няма точни сведения кога е основан манастирът, но се знае, че е разорен към 14. – 15. век. По-късно е възстановена само църквата. Един от свидетелите за старинността на храма е намиращият се до него изключително красив многостъблест дъб. Според местните жители този дъб надхвърля 800 години.
Има едно предание, битуващо в с. Пенкьовци. Знае се от сигурни исторически свидетелства, че през 13. и 14. век Св. Петка е смятана за покровителка на столицата на България. По времето на Иван Шишман, под молитвите на преподобната майка (Парашкева), растяло благочестието на народа. Но скоро турците се опълчват срещу България и войските на Баязид влизат в Търново през 1393 г. Така светицата се оказва в опасност. Оттук поверието, че за да се спаси, тя напуска тайно Търново и се установява в Пенкьовци, където се укрива. Преследвана, накрая е заловена и убита.
След разрушаването на манастирската църква признателното население решава в нейна чест да издигне нов храм с името „Св. Петка“ и – за да го съхрани от турските похитители – го затрупва с дебел слой пръст. Така изминали много години, старите хора измрели, а младите вече не знаели, че има храм, който е затрупан. Лека-полека дъждовете измили върха на обраслата могила. Един ден козелът на местния пастир се изгубил и бил намерен в храсталаците на могилата да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от купола на храма. Селяните разровили могилата и открили църквата .
На няколко крачки от църквата „Св. Петка“ е изградена чешмичка, от която сълзи бистра и студена вода. Поверието за нея гласи, че тъкмо там светицата е убита от враговете на християнското благочестие и бистроструйната водица сълзи до днес в знак на скръб.
Архитектура и текущо състояние – Старата църква е била малка, еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Отвътре стените и` изцяло са били изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти, декоративни мотиви на източната стена, изображение в проскомидийната ниша. Може би от тях има още запазени части, но се намират под дебел пласт мазилка. Вероятно още през късното Средновековие църквата е била преизградена.
През Възраждането – 1859 г. – църквата „Св. Петка“ е разширена на запад, пристроено е ново помещение с полигонален план. Полукръгли западни фасади се срещат само в Югозападна България и по-точно в Брезнишко и Трънско (с. Рани луг, манастира в с. Конска, Гигински манастир). През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони има декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край.
През Възраждането църквата е изписана и със стенописи, които заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, който ги сътворил през 1867 г. Голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация. Иконостасът също е възрожденски.
Днес в непосредствена близост до църквата съществува малка сграда с няколко стаи, тук са били обучавани младежи за духовници.
Църквата „Св. Петка“ е била тайно средище на будни хора от този край. Тук, в тази светиня, Ильо войвода е събирал патриотично настроени хора от Краище и като образувал с тях чета, участвал в сръбско-турската война през 1876 г.
Пенкьовският манастир е ревностен пазител на народния дух, език и традиции, крепител на националното съзнание на местното население, а църквата „Св. Петка“ – съкровищница на само-битната народна култура и изкуство, с отглас от оригиналното строителство на прочути пенкьовски майстори. В продължение на векове те са пръскали светлина, превръщали са в закон нравствени норми, които са съхранявали българския дух.
В настоящия момент за манастира се грижи монах, който живее и стопанисва светото място.
В Пенкьовския манастир не се предлага храна и настаняване.
Интересни места за посещение в района – Навярно сте останали очаровани, докато сте се движили по тесните планински пътища, сред запустели села и красиви горски масиви. Не пропускайте да се отбиете до Гигинския манастир (около с. Гигинци), а ако имате време, слезте към гр. Земен и с. Жабляно, където ви очакват Земенският и Жаблянският манастири. Те са символ на духовност и са съхранили частица от вярата. Земенският манастир е обект в списъка на ЮНЕСКО, а в Жаблянския ще ви посрещне възрастният човек, който го стопанисва – попитайте го за хубавото кисело мляко, което предлагат там или останете да пренощувате сред хладните планини, в които се реят песен на птици и аромат на цветя.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Няма коментари:
Публикуване на коментар