сряда, 10 юни 2015 г.

Водопад Сливодолско падало и резерват Червената стена

  Водопад Сливодолско падало. По официална статистика - най-високият водопад в Родопите с височина на водния пад, около 50м. На места се споменава и като 70м. , но не е потвърдено. Друг негов конкурент, за който не се споменава, е водопада над село Безводно-80м. , но като се абстрахираме от цифрите, Сливодолско падало си е достоен конкурент и очарова с дивната си красота.

Сливодолско падало през есента, западни Родопи:

Водопада в село Безводно, източни Родопи:

Не е трудно човек да се озове сред красивите гори, в ждрелото на водопад Сливодолско падало. След трети тунел по живописния път Асеновград-Бачково, се отделя маркиран маршрут по изградена екопътека. След снощния купон...

... и пороя в последствие, който ни настигна през нощта, докато бивакувахме, си знаех, че положението ще е повече от весело. Не очаквах толкова от рано да има толкова много паркирани коли на отбивката. Ясно! По-късно ще стане още по-забавно и конкурентно на лудница! :) Подсилих се с каквото беше останало от снощи и поех по стръмната пътека. Водопад Сливодолско падало се излива по отвесна стена, облечена във вековен мъх, в ждрело, в дебрите на резерват Червената стена.

И не след дълго, пътеката ме принуди да забавя ход. Примамващите и красиви вирове са след всеки завой. В отминалата есен пробягах фееричната пътека, за да стигна по светло и да видя водопада, но сега нямаше да ми се размине. Имах цял ден на разположение и го оползотворих пълноценно.

И следващото мостче с изумрудения цвят на кристалната река.


Друго, което не ми даваше мира докато снимам е, че отдавна се каня да се спусна на рапел по този водопад и сега, като че ли беше перфектния момент. Тази съдба хич не ме обича в последно време. :) И вода имаше да се измокря до кости, която да се излива екстремно върху мен от 50-е метра, туристи по чехли също не липсваха, публиката е от особено значение и винаги на "почит"... :) Не си носих оборудването - това е, днес не беше ден за подобни дела...

В екстремните занимания ме "компенсира" първия водопад по пътеката. Снимах се с телефоните си в джоба и ги удавих... Така започнаха неволите, ама те тези занимания са си опасни, няма никаква логика в тях, а и кой ти търси логика, важното е, че кеф цена няма. Вече е лято, водопадите все още текат доволно, настроението трябва да е на шест! :)


Минаваха хора над мен по пътеката и ме сочеха като прокажен. Опасно е да се ходи по екопътеки в събота и неделя, особено в сезона... :)

Малко преди водопада прескочих въжето, излязох от очертанията на екопътеката и с риск да се пребия, се изсулих надолу с бясна скорост, тъй като всичко под мен се свличаше по 70 градусовия кален склон. Исках нестандартен кадър на този приказен водопад и го получих с цената на не малък престой в болезнено вледеняващите води. Тъмните ждрела концентрират много свежест и хлад, които карат човек да настръхва постоянно, особено когато ледените речни води се опитват да го пратят надолу по течението.

Водопад Сливодолско падало през лятото, резерват Червената стена. Получих желаното, но повярвайте, слизането тук изисква поне едно висше образование! :) Течението на моменти почти отнасяше статива, който буквално притисках в дълбоките води. Тъй като дъното е грубо и варовиково, и бях с алпинистките обувки, почти не срещнах трудност със задържането по дъното, което е важно за да стои човек до колене в толкова количество вода.



Излязох и над водопада, разгледах къде евентуално може да се направи установка и заслизах надолу към жегата и лудницата по оживените пътища. По пътеката, на едно от мостчетата пет, шест човека пресичаха едновременно, държаха здраво перилата, друг ги снимаше в това време. Двама бяха по чехли, честна дума! Не го очаквах! Не ми издържаха нервите и реших да се помайтапя с тях. Скочих от мостчето във водата и тръгнах буквално през реката надолу без пътека... Само се обърнах малко по-късно за да видя интересните физиономии следящи ме изкъсо от мостчето... Фотографът им със сигурност е направил интересни снимки. :) Поредната забавна история беше факт. Толкова от тук. Мястото е с невероятен потенциал. За снимки, за рапели по отвесните скаляци. Само да не попада човек тук в събота и неделя, когато пуснат генератора за тълпи в действие и всички решат да избягат от асвалтовия свят на големите градове.

До скоро! :) Следва една особено блазнеща ме екопътека в дебрите на Родопа планина - Загражденската. Скоро ще се включа и по нея, ако зимата не се е "тагнала" отнасяйки мостчетата от там! :)

2 коментара:

  1. tri pati ti obiasniavah patia za zagrajden ,no prez selo planinsko kadeto ti nemojesh da minesh s tvoita kola , a ne moga da se setia kade e vajeto na slivodolskoto padalo?

    ОтговорИзтриване
  2. Жорка, въжето е непосредствено преди водопада, вляво от пътеката. То е по-скоро за самочувствие и за хората по чехли, които срещнах по-надолу по пътеката. Иначе е ясно, че няма да мина през село Планинско, би било жертвоприношение за колата! :)

    ОтговорИзтриване