сряда, 10 юни 2015 г.

Водопад Сливодолско падало и резерват Червената стена

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Водопад Сливодолско падало. По официална статистика - най-високият водопад в Родопите с височина на водния пад, около 50м. На места се споменава и като 70м. , но не е потвърдено. Друг негов конкурент, за който не се споменава, е водопада над село Безводно-80м. , но като се абстрахираме от цифрите, Сливодолско падало си е достоен конкурент и очарова с дивната си красота.

   Сливодолско падало през есента, западни Родопи:

   Водопада в село Безводно, източни Родопи:

   Не е трудно човек да се озове сред красивите гори, в ждрелото на водопад Сливодолско падало. След трети тунел по живописния път Асеновград-Бачково, се отделя маркиран маршрут по изградена екопътека. След снощния купон...

... и пороя в последствие, който ни настигна през нощта, докато бивакувахме, си знаех, че положението ще е повече от весело. Не очаквах толкова от рано да има толкова много паркирани коли на отбивката. Ясно! По-късно ще стане още по-забавно и конкурентно на лудница! :) Подсилих се с каквото беше останало от снощи и поех по стръмната пътека. Водопад Сливодолско падало се излива по отвесна стена, облечена във вековен мъх, в ждрело, в дебрите на резерват Червената стена.

   И не след дълго, пътеката ме принуди да забавя ход. Примамващите и красиви вирове са след всеки завой. В отминалата есен пробягах фееричната пътека, за да стигна по светло и да видя водопада, но сега нямаше да ми се размине. Имах цял ден на разположение и го оползотворих пълноценно.

   И следващото мостче с изумрудения цвят на кристалната река.


   Друго, което не ми даваше мира докато снимам е, че отдавна се каня да се спусна на рапел по този водопад и сега, като че ли беше перфектния момент. Тази съдба хич не ме обича в последно време. :) И вода имаше да се измокря до кости, която да се излива екстремно върху мен от 50-е метра, туристи по чехли също не липсваха, публиката е от особено значение и винаги на "почит"... :) Не си носих оборудването - това е, днес не беше ден за подобни дела...

   В екстремните занимания ме "компенсира" първия водопад по пътеката. Снимах се с телефоните си в джоба и ги удавих... Така започнаха неволите, ама те тези занимания са си опасни, няма никаква логика в тях, а и кой ти търси логика, важното е, че кеф цена няма. Вече е лято, водопадите все още текат доволно, настроението трябва да е на шест! :)


   Минаваха хора над мен по пътеката и ме сочеха като прокажен. Опасно е да се ходи по екопътеки в събота и неделя, особено в сезона... :)

   Малко преди водопада прескочих въжето, излязох от очертанията на екопътеката и с риск да се пребия, се изсулих надолу с бясна скорост, тъй като всичко под мен се свличаше по 70 градусовия кален склон. Исках нестандартен кадър на този приказен водопад и го получих с цената на не малък престой в болезнено вледеняващите води. Тъмните ждрела концентрират много свежест и хлад, които карат човек да настръхва постоянно, особено когато ледените речни води се опитват да го пратят надолу по течението.

   Водопад Сливодолско падало през лятото, резерват Червената стена. Получих желаното, но повярвайте, слизането тук изисква поне едно висше образование! :) Течението на моменти почти отнасяше статива, който буквално притисках в дълбоките води. Тъй като дъното е грубо и варовиково, и бях с алпинистките обувки, почти не срещнах трудност със задържането по дъното, което е важно за да стои човек до колене в толкова количество вода.



   Излязох и над водопада, разгледах къде евентуално може да се направи установка и заслизах надолу към жегата и лудницата по оживените пътища. По пътеката, на едно от мостчетата пет, шест човека пресичаха едновременно, държаха здраво перилата, друг ги снимаше в това време. Двама бяха по чехли, честна дума! Не го очаквах! Не ми издържаха нервите и реших да се помайтапя с тях. Скочих от мостчето във водата и тръгнах буквално през реката надолу без пътека... Само се обърнах малко по-късно за да видя интересните физиономии следящи ме изкъсо от мостчето... Фотографът им със сигурност е направил интересни снимки. :) Поредната забавна история беше факт. Толкова от тук. Мястото е с невероятен потенциал. За снимки, за рапели по отвесните скаляци. Само да не попада човек тук в събота и неделя, когато пуснат генератора за тълпи в действие и всички решат да избягат от асвалтовия свят на големите градове.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   До скоро! :) Следва една особено блазнеща ме екопътека в дебрите на Родопа планина - Загражденската. Скоро ще се включа и по нея, ако зимата не се е "тагнала" отнасяйки мостчетата от там! :)

2 коментара:

  1. tri pati ti obiasniavah patia za zagrajden ,no prez selo planinsko kadeto ti nemojesh da minesh s tvoita kola , a ne moga da se setia kade e vajeto na slivodolskoto padalo?

    ОтговорИзтриване
  2. Жорка, въжето е непосредствено преди водопада, вляво от пътеката. То е по-скоро за самочувствие и за хората по чехли, които срещнах по-надолу по пътеката. Иначе е ясно, че няма да мина през село Планинско, би било жертвоприношение за колата! :)

    ОтговорИзтриване