неделя, 14 юни 2015 г.

Курудере - малкия Джендем на Стара планина

   Величественото Курудере. Страховито, бездънно, с десетки улеи слизащи в недрата на Джендема по отвесни водопади и полегати скални въртопи. Скални кули великани, назъбени като бръснач триони са присъщи за пейзажа, а едва личащата пътечка обикаля, подсичайки склоновете високо над него по двата му дълги и дълбоки рида, които се затварят внушително в подножието на Зли връх и Белите потоци в сърцето на планината. Курудере - познато още като малкия Джендем на Стара планина. По схемата на Чорчопов обикалял по тези земи неведнъж, се запътихме натам. Отдавна исках да проиграя тази пътека с изкачване над Барата до село Габарево в подножието на планината по западния склон на дерето и слизане обратно по източния му склон. Рискувайки да слънчасаме в очертаващата се жега, се запътихме натам. Изминахме 25 километра по пътеката, видяхме дивите кози по скалите, дивите прасета, сърни и зайци в горите, орлите в небесата и много волни стада коне, пуснати на свобода по трудните и осеяни с билки и трева подстъпи на безкрайните планински ридове.

Още с излизането от колата, две сърни стреснати от стъпките ни побягнаха през Барата и се скриха в гората. Резерват Соколна е съхранил уникално биоразнообразие от видове. Снимахме се край лавандуловите полета в ранното утро.

Заорахме през трънаци и рехава гора в началото, в търсене на пътеката. Денят се очертаваше горещ и побързахме да се скрием в гъстата гора, която да ни изведе по ридът изкачващ се западно покрай Курудере.

И не след дълго излязохме на скалистия участък, а гледките не закъсняха, разкривайки ни мащабите на природата.  


Използвахме практично първото равно място за почивка, където закусихме. Чакаше ни изморителен, дълъг ден.

Разходката естествено не мина без компания. Волните коне на Балкана, покрай които се движихме цял ден.


Гледките към шеметните пропасти на Курудере също не закъсняха. Колкото повече се изкачвахме по стръмния западен рид, толкова по-стръмно и диво се разкриваха те.

Пътеката минава на сантиметри от скалите.




Стадо диви кози пробягаха със завидна скорост и ловкост по скалите. Курудере е животински рай. Дано си остане непокътнат!



Пресякохме Белите потоци, които дават началото на шеметни водопади в Курудере.

Няколко вира с кристално чиста и ледена вода утолиха жаждата ни.

След не малко ходене в жегата излязохме по източния склон на дерето, в подножието на връх Саранка. На отсрещния западен рид ясно личи едва видимата пътека пресичаща над скалните триони, по която минахме преди час.

Стръмния западен рид и бялото петно в дъното - местност Барата, откъдето тръгнахме в хладината на юнското утро. През целия ден имаше лек ветрец, който ни спаси да не прегреем, въпреки че вече бяхме поели повече от слънчевата светлина.



Мястото е феноменално и атмосферата не може да се пресъздаде по никакъв начин, трябва да се посети и изпита! :)

Улеите спускащи се стръмно и като, че ли до безкрай от източния рид.



Като дяволски нокти забити в земята са острите като бръснач скали.



Следваше спускане без край през горите на резерват Соколна, по източния склон на величественото Курудере. Затворихме хубав кръг, оплакнахме окото с не лоши гледки и ви ги показах както лично аз ги видях. :) Долу ни чакаше напечената кола, а по късно и заслужено охладената бира. До скоро! :)

2 коментара:

  1. Ех, чудно е това Курудере! И нелоши снимки си извадил от това слънчево ходене :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, натоварваща е разходката в това слънце, но беше хубаво! :)

    ОтговорИзтриване