вторник, 9 юни 2015 г.

Скално светилище Белинташ и Караджов камък

   Повода да унищожим малко хранителни суровини, гравирахме и с доза автотуризъм в почивните дни. Тази част от западните Родопи, в която осъществихме кулинарната раходка е известна с туристическите масовки. Автобусите с хора, сергиите със захарен памук и забавните туристи по джапанки, пъшкащи, стъпващи по изпречилите им се препятствия на пръсти и питащи "колко още остава" винаги са ме забавлявали. Като си спомня, че преди години и аз бях така, не е за разправяне направо... :) Гледам да ги избягвам подобни пътеки, особено пък в уикендите, когато всичко оживява и отвсякъде се спъваш в хора, но в последно време розовият сценарий така ме е завладял, че нищо по-сериозно не се случва. Не съм ходил по високото от няколко месеца и взе да ми липсва. Тази година, както е тръгнала, май ще мине под този наслов.

Разбрахме се с Ванката и всеки по своя път през деня. Аз по скалните светилища, той по задачи и по-късно среща за мръвки, бира, палатки и хамаци. :)

Белинташ. Паркирах късно на паркинга и захапах пътеката. Всички се бяха подготвили и очакваха в засада поредните посетители.



Село Врата в ниското и възвишенията на западните Родопи.



Целият скален масив е надупчен като швейцарско сирене. Мястото е нарочено за енергийно светилище. През цялото време усещанията ми бяха странни. Болеше ме глава...



Отбих се и до село Мостово, от което се паркирах на Караджов камък, след девет километров и безводен пешеходен преход в двете посоки до него. Интересно място. В модерно време, на майтап се споменава, че легендата гласи как извънземните са пуснали тук камъка от снимката, за да бъде конкурентен Караджов камък на съседа си Белинташ! :)




Гледката над Караджов камък към вековните гори на резерват Кормисош. Тези гори, въпреки че са в резерват, масово се изсичат и скоро няма да са същите, за съжаление... :(

Множество скални отвори има на обзорния скален масив над камъка.


Идеята предварително гласеше да се нощува именно тук, но обстоятелствата ни принудиха да го раздадем по-лежерно. Снимах, взех си дозата свеж въздух и с бърза крачка се запътих на обратно. Тъй като не си взех вода, здраво бях ожаднял. С Ванката се срещнахме по пътеката, инструктиран по телефона ми носеше студена бира, особено ме зарадва срещата с него! :)


Цветната идилия над село Мостово.

В село Мостово има "обичай" хората да си закачат старите табели от МПС-о върху каменните зидове. Видях не една такава къща! :)

И привечер, на уханните поляни край Чотрова чешма до паркинга за скално светилище Белинташ. Изпекохме суровините, хапнахме, ударихме по един лаф и в заслужена почивка. Аз в палатката, Ванката в хамака си под навеса на беседката.

Нощта се представи напоително-дъждовна, с гръмотевици и светкавици, утрото пък ме завари така. Послушах капките над мен и бързо заспах. Завидях малко, че Иван е под навес и дъждът не вали отгоре му, но сутринта се оказа, че покривът на беседката здраво се изливал по хамака му и се наложило да става, и да импровизира с окачване на платнище над него. :) 

Ранобудните птици изнесоха приятен концерт рано, рано и ме убедиха да не се излежавам дълго. :)



Сутринта всеки пое по своя път. Отдавна планувах една отдалечена екопътека до село Загражден с уникално ждрело и водопадите там, но съдбата се намеси отново и плановете си останаха за по-добри дни. Навестих доволно преливащото Сливодолско падало в съседния резерват - Червената стена, където си наводних телефоните, погазих и поснимах доволно с неделните навалици по пътеката. След проливните дъждове през нощта бях сигурен, че ще е така... До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар