МАРТИН ПЕТРОВ photography: декември 2025

2025 година

Ех, как върви времето само... ⌚⏰🕰️ За часовника спирачки няма! И тази година - 2025-а е на ред да се търкули в миналото, архива, и след време да бъде позабравена... Борбата за долуизложеното беше епична... :) А към краят и, както правя в последните пет години, драсвам по някой ред, за да си припомня какво се е случило, надградило, променило. И каквото и да пиша, само аз си знам през какъв лабиринт от трудности и емоции съм преминал, за да покажа долуизложеното! Освен пътуванията, трябваше да се отмятат и купища други неща. Тези последни седмици от годината са и най-уютните, и тогава, ако е речено, понамалявам с темпото (понякога, понякога :) )... Търкалят се суджуци и камината гори вечер, оставяйки сенките по тавана до късните и топли часове, в които човек да се наслади и да не бърза... 🍁🍁🍁 Тъмните питиета са по желание, на почит и с приоритет! ☕🥃🍜 Прибират се дърва, прави се зимнина, после е ред да помръзнем, а значение мръзнене има различни измерения, както разбрах в последните три календарни години... 🔥🔥🔥 Залезите и изгревите са по-цветни и щипещи... 🌝🌞🌌 Цялата 2025 година премина на високи обороти. Бях "на прекъсвач" през цялото време, за да е по-палаво и беше, и дано да е... В зверската динамика на дни, седмици и месеци, в мракобесното ежедневие, човек няма време да се замисли и размишлява много, особено когато в главата му ври и кипи от идеи, и разбира се - придружаващите ги приключения и действията, свързани с тях по реализацията им. Само се сещах от време на време какво бях нахвърлил през 2024-а, като "закачки за промяна" (друг автомобил, което засега не се е случило все още, но има време, краят на годината не е дошъл още 🚙 , а и повечко пътувания зад граница, като въпросното сякаш даде красиви и вълнуващи малко над десетина хиляди километра зад границите на България към Европа с автомобили, придружени от достатъчно изкачени върхове: в Татрите, в Доломитите, в Карпатите, в Гърция, в България...)... Държавите Сърбия, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Словения, Хърватия, Италия, Гърция... Само мога да се радвам, а и да съм благодарен, че оцелях в тези близо 40 000 км по пътища и магистрали, а и да съм здрав, което е най-важното! Живеем в динамични времена, в които имаме почти всичко, което преди няколко десетилетия далеч не е било така, и при правилно планиране, нещата се случват... Продължавам в трети сезон с влизанията в студени и ледени води, благодарен съм че начинанието, макар и нелеко, се отплаща със здраве, и съм му отдадено-благодарен, и с част от по-силовите тренировки, въпреки разни леки контузии, които ще напомнят в годините все по-често за себе си... А в архивите на 2020-а, 2021-а, 2022-а, 2023-а, 2024-а, също има доста публикации, стотици идеи за скитане и приключения... В тях запълних/ме огромни пропуски от света на крепостите, водопадите, върховете и планините на България, минахме интересни и вълнуващи дялове по пътеките на Рила, Стара планина и Пирин планина, а и разнообразявах програмата с бясните офанзиви по Искърското Дефиле, за което заслужено има колоритна публикация в основния блог, която може да видите тук: Искърското дефиле и богатството от планини, оброци, оброчни места, върхове, села, пътеки, водопади, махали... В общи линии (50-а публикации, голяма част от които се случиха в последните три години), извървях около 1200 пешеходни километра по била, върхове, оброчни места, села, изоставени махали, пътеки, черни пътища, ридове и още, и още, и още... Там, в Искърското Дефиле и прилежащите му планини...
Та, обратно в 2025-а. Хронологично. През януари, освен непрестанни влизания в ледени води, а такива определено имаше, видях и най-красивите зимни гори, в които съм скитал през цялото време, откакто ходя по планини... Отбихме се със стабилни хора до Джамджиеви скали и връх Вихрен зимно (горе беше минус 20 градуса), и качих отново връх Ком в зимни условия, Мальовица беше ветровита, доволно закачлива, има клипове в публикацията към нея... Равногор, Преспа, Широка поляна, Беглика, село Манастир, бяха само тестови площадки за шкодата, с подходите до землищата им в студените и снежни месеци. Колата все още не грееше, заради студа и не се издаваше, но нямаше силно парно и скоро щях да разбера защо... Беше паднал хубав сняг и шофирането беше истинско, зимно и заслужаващо всяко усилие, красиво, сякаш повтарящо сюжети от детството, чистата и неповторима приказка, а прибирането в един от дните беше с леко спуснат прозорец от счупен стъклоповдигач, беше забавно, но истинско и чисто, вълнуващо, щипещо, чисто... Март, април и май бяха заети с идеята за пътешествия и приключения по пътеките над Искърското дефиле, в което походих доволно по Мала планина, Голема планина, Козница планина, Врачански Балкан, Софийска планина... Пролетните месеци на три поредни години ме даряваха с невероятни преходи, емоции, в стотиците пешеходни километри... Преминах много нови дялове и планувах още достатъчно такива за поне един пролетен сезон. Нямаше да се спи в това време или щеше, колкото да се оцелее! Нощните пътувания реализираха 16 колоритни, изтощаващи и богати на емоции, и натоварване публикации и преходи, в които проходих достатъчно пешеходни километри (500-550), с над 20-25 км положителна денивелация в точно десет последователни пътувания! Ниските планински части там и безводните им маршрути, са подходящи за бързи и безопасни преходи до края на месец май и в късна есен, когато треви и коприва, отстъпят ред на калта и предстоящия сняг... Има си кърлежи, змии, безводно е, усещането за планина го има, както и в големите планини! С тръгване от ниско край река Искър и землищата на селата, денивелациите във всеки един преход бяха повече от натоварващи... Докато през 2024-а година падаше почти само каране, то в тази излизаха непрестанни ремонти по колата и нещата се случваха с големи, с наистина големи перипетии и главоболия, но пък упорството ми даде резултат, натрупах много познания, скъсани нервни окончания и побелели коси... :) И точно преди големите преходи по Искърско Дефиле, си премазах палеца на крака с една половин литрова бутилка от безалкохолно, пълна догоре с вода, докато я прехвърлях към раницата от високия плот... Шишето полетя с капачката надолу към ръба на нокътя и... Прас... След час пръстът беше се удвоил... Нещо наистина, наистина нелепо се случваше, което можеше да ми пребие цялата година и да разбера, че от нас нищичко не зависи и писаното, си е писано... Всички месеци тогава бяха предизвикателство, най-вече за неуморния дух, но с упорство и доста лични лишения, успях за трета поредна година да се разцепя и видя страшно много нови места! Нещата не винаги зависят от нас! Почивах си цяла седмица, в която само с велосипеда се разхождах, заради почти невъзможното ходене пеша, и недоумявах - как така всичко сякаш се прецаква, заради един пръст, но ми се зароди идея да направя опити за ходене с всички видове обувки, които имам, намерих точните за момента на контузията, които не се прегъваха дотолкова (всъщност третия ми чифт Ломер Пелмо - нови си стоят в кутията с години, забравени, но им дойде ред) и забих веднага в скоростен 32 километров еднодневен преход с тях. Получи се, предвид нелекото и продължително слизане тогава (хм, разглеждайки сега трасето, около 1700 + и 1700 - денивелация в този пробен ден и 32 километра пеша), и шансът за напред се увеличаваше. Обикновено сериозни и на вид нелепи неща се случват точно така - в битови ситуации, точно докато си допиваш кафето или се занимаваш с трите котки, които ти се щуреят в краката... Полека-лека пръстът се възстановяваше и беше ясно - няма да се спира... Понакупих доста кутии с нови обувки, да сме здрави и да се скъсат по пътища, пътеки, върхове! Колата обаче далеч не мислеше така, задаваше все по-сериозни индикации за пробила гарнитура. Грееше, надуваше, пукаше маркучи, светеха лампи, излизаха пушеци, спиранията по няколко пъти на всяко пътуване, за да доливам течности няма да ги споменавам, а така да се пътува си е жив кошмар... Когато си беден, не ти пука особено! Щастието е в душата, тя винаги се пълни от нематериалното! :) Не ми пукаше особено, знаейки че в тези пролетни дни трябва здраво да се действа и поизпилявайки куп неща, които ще оставя в тайна, покарах така, рискувайки да изхвърля двигателчето в кофата, ако все така продължа... Предстояха обаче интересни и брутални месеци, в които годината се развихряше, погна ме и щеше да се раздаде, но раздаването, което аз направих за реванш, не граничеше с нищо от света на нормалното и в тази година най-настъпателно го доказах - и пред себе си и пред околните, които винаги се чудят как и откъде вадя тази енергия... :) Видях/ме най-накрая много водопади, до които незнайно, но не бях се отбивал... И излизаха още и още, и още, както и крепости, руини, забити местенца, на които съм посветил години... Посещенията и пътувания до непознати плажове и пясъчни ивици, се случваха и редуваха в България с огромни километражи, с изкачвания на върхове и обиколки на язовири с велосипеда, и посетени върхове в Татрите, в Доломитите, в Карпатите... Качих се до връх Ботев с колелото, качих се и до връх голям Кадемлия с колелото, за да си припомня колко е гадно да педалираш с часове и сърцето ти да изскочи... Тегави и с добро натоварване дни, предвид жегите... Лятото се развихряше! Затопляше се осезаемо, бях приключил с маршрутите в планините запад/северозападно от София, а колата все повече не слушаше и започнах да правя все по близки дестинации, за да не спирам все пак от една страна, а да пътувам в по-хладните часове на деня от друга... Ремонти, ремонти, ремонти, които ме поставяха в деликатни ситуации, закъсвания по планински пътища и доста сериозни заигравки с инструменти и усилия, за да бъде що-годе адекватна колицата, при това съвсем самостоятелни... Доста време прекарах с автомобила (в него, под него, до него, над него, заради него)... :) А когато една подобна ситуация ти се представи, когато не си спал и си ходил 30-40 км пеша, хич не е за разправяне... :) Еми, това е. Не ме оставя автомобилчето, и аз не го оставям. Споделял съм преди - с друг автомобил нещата може би (дори почти сигурно) няма да се случват по този начин... Поддръжката на този е много евтина, почти смешна и ремонтите са сравнително простовати... Годините обаче си казват своето! Кеф ти магистрали, кеф ти задръствания и планински пътища, кеф ти да го зарязваш с часове и дни в нищото... Физическата форма задаваше задание за изкачвания на много върхове, част от които бяха планирани за лятото, но само последният момент, даваше гаранции, че нещо ще се се случи, породено от всякакви неизвестни, перипетии и обстоятелства... Захлади се за няколко дни и ударно се захванах, разглобих купища неща по периферията... Това можеше да се проточи и с месеци, дори замислях да купя някакъв автомобил на цената на телефон, колкото да продължа за момента... При приятел в сервиза имаше няколко палети с чакащи за ревизиране цилиндрови глави... Планини от алуминий... :) Благодарение на него за ден нещата се случиха... След по-малко от седмица с разглобен двигател, тествах нещата в жегите по планинските проходи, катерейки по завоите им, и с доза неувереност нападнах бързо и лакомо следващата цел, времето летеше - бой към Полша и Словакия! Шкодичката скърцаше, натоварена до тавана, но се справи и с това предизвикателство! Планината Високи Татри ми беше далечна цел и е добре, че се получи. Тази година нямаше да и се размине! Бях в някаква що-годе добра форма и се заех... 7 изкачени върха в 180 пешеходни километра и над 10 км положителна денивелация по върховете на Високи Татри и Карпати... Разучихме подходи, изкачихме върхове и в планове за следващо приключение там, определено набелязахме нови цели, има какво още да се види... Центрофугата на времето не спеше! Веднага ни засмука и застъпихме следващото пътешествие, едва ден след това в Татрите. "Европа 2025" се появи и здраво действахме. 6200 км с друг автомобил, който паралелно подготвяхме за там... За 15 бойни дни надникнахме в света на Доломитите, постетихме Венеция, Верона, Алберобело, Плитвички езера, пещера Постойна яма, както и се отбихме до Фенгари и остров Самотраки (малко преди Татрите)... След двете пътувания бяхме пуснали 14 перални с дрехи и екипировка, свят да се завие... :) В запълването на "празните седмици", доста стари и познати вече места усетиха внимание, колкото да не се напрягам, за да измислям постоянно нови. Те новите си излизат на дневен ред и сякаш винаги на време подсказват, че е дошъл моментът... Човек трябва и да си почива, помечтае, позареди батериите... Хм... И тъй-като обикновено правя този архив в началото на декември, ноември трябваше да завърша подобаващо с една позната красавица - зимна Мальовица, която усети зимно внимание и в края на януари 2025. Условията сега бяха доста тежки, въпреки прекрасното и слънчево време, колкото да се тествам за старт на зима 2025-2026. Здраве да е! След текста на публикацията с текст към всяка публикация ще покажа цялата вселена на 2025-а година, която буквално ни връхлетя - парещо и вледеняващо, необятно-завладяващо... Всяко заглавие долу, при кликване върху него, води в дадения пътепис! Така е най-подредено, макар че всичко това може да се види спокойно по месеци в архива на блога... :) За който чете блогове, де... Хората все повече преминаха във видео каналите. Там е по-лесно и по-ненатоварващо... Там са рекламите, там са парите... Та кой чете блогове вече... 🐻