Искърското дефиле и оброчните места на село Дружево...
Искърското дефиле и планините над него са съхранили арсенал от оброчни места, оброци, оброчни кръстове, счупени такива (кръстове, камъни), които са разположени по безкрайните баири, кацнали навсякъде. Над села, махали, горски дъбрави, в дворове на къщи, поляни, сечища, край вековни дървета, училища, църкви, гробища... Някои от тях се поддържат, други са изоставени или обрасли, вдън гори. На места са изградени маси, пейки и огнища,а бурените, могат да покажат дали мястото се използва и поддържа... Тези оброчни места са стари, като времето, като някои са правени от майстори в каменоделски школи, други не, но това ги прави по-различни и интересни... Изработени от различни камъни, бигорни блокове (по-стари), мраморни (по-нови), дървени и т.н. и т.н. На места са по няколко: нови, по-стари или в комбинация нов-стар, нов и парче от стар... Над буйните и дълбоки меандри на река Искър са кацнали много планини: Софийска Планина, Мала Планина, Голема Планина, Понор Планина, Врачански Балкан, Козница, Ржана... Именно в тях е събрана най-голямата концентрация от оброчни места на територията на България, както и в Трънското Краище, в което съм обикалял много през годините...
В миналото тези оброчни места са били средища, на които хората от многолюдните махали и села са се събирали, изпращали са молитви, правили са курбани. Нямало е църкви и манастири навсякъде и там тези свети места, са играели и такава роля. Сега, голяма част от тези малки и големи махали са изоставени с годините при населването на големите градове, а тези в които все още има живот, не се радват на много хора... В тази публикация ще разгледам малка част от оброчните места наоколо, които видяхме в землището на село Дружево и за които знаех отдавна, тъй-като много пъти сме се завъртали в района на Миланово, Лакатнишките скали в различни раходки из Искърския пролом.
В миналото тези оброчни места са били средища, на които хората от многолюдните махали и села са се събирали, изпращали са молитви, правили са курбани. Нямало е църкви и манастири навсякъде и там тези свети места, са играели и такава роля. Сега, голяма част от тези малки и големи махали са изоставени с годините при населването на големите градове, а тези в които все още има живот, не се радват на много хора... В тази публикация ще разгледам малка част от оброчните места наоколо, които видяхме в землището на село Дружево и за които знаех отдавна, тъй-като много пъти сме се завъртали в района на Миланово, Лакатнишките скали в различни раходки из Искърския пролом.
В тази публикация ще разгледам и покажа кадри от тези (три) оброчни места, край село Дружево, за които имах интерес да разгледам. Съдейки по изработката, те не са създадени от известната тогава Гинска школа - майстори, каменоделци... Това далеч не изчерпва района и темата. Ако човек разгледа карите, ще разбере с какво богатство е разполагала и разполага малката ни територия, и какви майстори са творили, навсякъде през различни периоди на войни, Възраждане, Средновековие... Не напразно и книгите, по които работих дълги години, са свързани с малка част от това изкуство и изоставените стари църкви и манастрири в България...
В придвижване от Червен бряг и Хайдушката пещера, към Враца и Божия мост, Кадин вир, скален лабиринт Пешкето, то запълнихме част от деня с тези интересни обекти, преди да се запътим към селата Брезе и Добравица, с най-ясна идея - да посетим скалния феномен Столо, кацнал високо, като дом на орли, разкриващ величествени гледки, навред... Видяхме и част от оброчните места на Брезе, Добравица и водопад Добравишка Скакля, след изкачване до Столо, но за тези места ще напиша в следващата публикация, защото те са особено интересни... Целият пролом е интересен, огромен и идеи за пътешествия там много, стига човек да си развихри въображението и да отдели цялото време на света... :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар