Божия мост (Божите мостове) - водопад Кадин вир - скален лабиринт Пешкето
Релефът на местността в района на селата Лиляче и Чирен с нищо не подсказва за чудните природни забележителности, с които разполага... Трите обекта от заглавието се посещават в рамките на няколко часа и предлагат интересни гледки при придвижване през полята между двете села - Чирен и Лиляче.
Започнахме с Божия мост (Божите мостове), известен и като Жабокрек. Размерите му са внушителни. Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос „тунелът“, образуван от река Лилячка, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен. Посещавали сме го преди години, но в неподходящо време от деня, когато всичко е осветено от слънчевите лъчи. Мястото е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район, като се достига с подход от село Лиляче или село Чирен. Като при други подобни обекти, като Чудните мостове и Проходна пещера, и тук в определени моменти от деня, светлината създава невероятни светлинни ефекти, каквито успяхме да видим в това посещение... Пътуваме от Реселец и Червен бряг, а отсечката е белязана с разбити асфалтови пътища и треперене, но пък предния ден финиширахме с хубав бивак над Реселец и видяхме китната Хайдушка пещера, с тънещи в забрава просеки и пътеки... Преди години беше много трудно намирането на каквито и да било обекти, и с много лутане, желание, сме успявали... Сега, с модерните телефони и гпс устройства, човек само с желание да тръгва, пак ще успява...
Гледката към Врачанския Балкан определено си заслужава и скоро, след като минем отсечката с асфалт, стигаме и до Лиляшката крепост.
Гледката към Врачанския Балкан определено си заслужава и скоро, след като минем отсечката с асфалт, стигаме и до Лиляшката крепост.
Лиляшка крепост.
Няколко са пътеките, за да се достигне и разгледа и от двете страни този природен феномен - Божия мост. Сега имаше много вода в реката и се наложи да ги обходим, от двете страни.
Времето си вървеше, беше рано сутринта и отнякъде започнаха да се появяват странни сияния. Те се изменяха и насищаха, като петната по таваните на сводовете, играеха от отраженията на движещата се вода. Беше интересно да се види!
Запътихме се към Кадин вир. Мръсен вир, с малък водопад (водоскок), който продължава надолу с реката по своя път...
Пешкето. Не бях чувал дори за него, но знаех че в района има още проходи, отвори и скални образувания, които се казват така. Пешкето е скален лабиринт, в който човек сякаш се губи и влизайки през тесен процеп, в който пролазихме няколко метра, навлязохме в интересна галерия, над която времето е нарисувало и създало внушителни отвори. Следващите кадри са правени с телефона от различни позиции, като панорами. Мястото е голямо и трудно се обхваща, дори с широкоъгълната камера. Ефектно е и пролазването от тесняче, за да се влезе тук. После тънки просеки избиват нагоре и се излиза във височина над рекичката с водопад Кадин вир. Следва връщане при автомобила, който оставихме в близост до Лиляшка крепост. При подход от село Лиляче, има маркирани с табели обозначения и човек намира лесно тези места... Преди години нямаше и сме се лутали в търсенето им...
Скален лабиринт Пешкето и "Очите". Подобно на други сходни обекти, мястото определено ни изненада приятно и не е налице това пренасищане, което се получава при посещение по подобни и множество обекти, от един и същ вид.
Още панорами...
И още... Сред селото блика голям минерален извор, а в района му са образувани интересни пещери, пропасти, въртопи, каньони, понори и много карстови извори, така всичко това може да доведе до интерес и благоустройство, но уви, не е така... Селата са бедни в този край и нищо не се случва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар