петък, 7 декември 2012 г.

Масива Триглав

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Смело, доста смело заглавие, в предвид сериозното начинание и мащабите, с които щеше да ни сблъска почти зимния преход по масива Триглав. Името Триглав идва от трите поселедователно свързани коти на масива: Голям Кадемлия-2276м., Малък Кадемлия-2226м. и Пиргос-2195м.
Масивът Триглав е южно от Старопланинското било, с което е свързан посредством седловината Чимколиба. Много подробности има, около тази част от Стара планина, с които смятам да се занимая в недалечно бъдеще. Сега обаче идеята беше друга - зимна разходка по 'котите',  с изкачване през 'Голяма Папратлива' и връх Каракачански егрек, Пиргос, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия и слизане през Бабската екопътека до хижа Русалка, а от там в село Тъжа. Добре замислен маршрут. Понякога обаче е трудно преживяното да бъде описано с точните думи. Поне имам желание да се опитам! :)

И така, ранното утро ни завари, около дерето на Селската река:

Поглед към село Тъжа.

Масивът на заснежения Равнец също се пробуждаше, под розовото влияние на мразовитите слънчеви лъчи.

И в по-близък план - масивният масив Равнец.

Хъката-мъката, бързичко изплувахме в подножието на т.нар. Голяма Папратлива. Снимки, подкрепяща закуска, топъл чай от термоса... Бяхме подготвени за суровата прогноза, с която очаквахме да премине денят.

Продължаваме на горе към връх Чим колиба.

Оловна мараня е постлана над Тъжа и околните селца. Денят за нас отдавна е започнал.


Долината се отърсва от студената нощ, тежки и високи облаци са надвиснали над страната.


С набирането на височина, а такава трябваше да съберем мнооого :), се откриваха и гледките към студените скални маси покрити от първия сняг.

Спътника ми Пламен и връх 'Чим Колиба', който решихме да подсечем. Хитро, при други условия обаче, с по-дебела снежна покривка, хм...

Набирането на височина в мразовитото утро е нелека задача, леденият въздух атакува дробовете с пълна сила. Изплуващите гледки към билото набързо заместват празнините. Масивът на Ботев в дясно белее повече, като най-висок, а масивът Равнец в ляво, наднича от юг.




Спътника ми и нищо неподозиращ кон :).

Както и нищо неподозиращия ми спътник и.... без кон :).



Първият сняг не улеснява и без това трудното изкачване, което ни чакаше.

Синкавото влияние носеше студени вълни на талази, с набирането на височина, но гледките наистина радваха.


Кончета.

Отново към Равнец и Ботев.

Както и на юг към долината.

Природата е съхранила причудливи скални форми и невероятен релеф.

Магична красота, с която ни завари денят на това място.




 Заснежен наднича полуостров 'Ботев' и безкрайното било, по което се движим.


Връх Голям Кадемлия, към който се стремим е ейййй там, с военните постройки и заслона.

Измамно близо и нереално далеч.

Като че ли прехода до там трае безкрай.

Великата Старопланинска пустиня.








Природата е ваятел, буйните ветрове са създали неповторими форми от ледена красота. Като следи от змия в пустиня се вият спиралите по обширното било.



Голям Кадемлия, остава още..... изглежда малко, но е много :). Синкавата феерия на мистиката е коварна. Температурата е доста под нулата. Подсякохме Пиргос и се качихме към премката на връх Малък Кадемлия-голям вятър :).

Ето ни и на билото, с изглед към северните части на България. Излезе смразяващ ураганен вятър, който в комбинация с отрицателните температури си е сериозна беда, особено за неподготвени хора. Не напразно тези върхове, както и прилежащите в района на Ботев са взели най-много жертви по нашите красиви планини. Такива бяха и прогнозите, бурен вятър с дневна темп. -10 градуса по билата. Усещането е като при -30. Човек за секунди измръзва, без да подозира нищо. Вятъра те грабва, ръцете ти премръзват, не можеш да се докопаш до дрехите в раницата. В ръцете си държах шише с вода, да я топля, за секунди бутилката се превърна в леден къс. Сложихме шлемовете, ръкавиците, очилата и щурмувахме последните метри до върха.


Пламен се задава, екипиран като във филма 'Зов за завръщане' :).

Билото към връх Пиргос.


Кол след кол продължава изморителното изкачване. Някои се борят, други снимат.

По едно време се скрих зад една пирамида, да се рефрешна и  снимам към Кадемлията и обширния Ботев.

Радостни изблици, скорошната победа е напълно заслужена.


Пейзажа е доста драматичен, изменя се за броени минути. Облаци нахлуват връз ледената долина.



Връх Голям Кадемлия - голям вятър, голямо чудо.

Военната постройка на върха.

Както и заслон Голям Кадемлия.




Докато се опитвам да снимам, опитвайки се да се държа изправен, в далечината вятъра си играе.


На върха кипи усърдна дейност. Пламен броди наляво и дясно, аз пък търся композиции и се стремя да не хвръкна на нейде :).

Заслон Голям Кадемлия - голям кеф, голям вятър, голямо било, голямо изкачване, голяма работа :).

Ваятел е изкусния вятър.

Динамичните ексцесии поднесени от ниската облачност доплуваха набързо и при нас. За минути, броени минути времето се промени.

Уха, какво ни застига :).


Залезът запали 2276м. кота на Кадемлията.

Снегът запуши, ветрецът.... аха да ни смрази.

В море от облаци се запътихме към долината. Там щяхме да потърсим Бабската екопътека, която не мислеше същото. Стъмни се, мъглата падна ниско. Така по спомените от старите ленти някак си слязохме на Русалийкия проход и след 16 часа ходене закрихме деня :).

Хубав ден, хубаво ходене в зимната приказка, с която ни посрещна Балкана.

Маршрута в подробности беше: село Тъжа, Голяма Папратлива, Чим колиба /подсичане/, Каракачански егрек, Падитът, Пиргос /подсичане/, Малък Кадемлия, Голям Кадемлия, екопътека Бабско пръскало, Бабски рът, КИП Сладката вода, хижа Русалка, село Тъжа. Дължина на прехода 48км.

GPS Трак на маршрута.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
   Още интересни и сходни зимни подходи в Стара планина, може да видите в следните публикации, с линкове към тях в долните редове:

























7 коментара:

  1. Наистина си направил хубави снимки - преден план, среден план, перспектива! Абе, не че разбирам ама максимално ме кефят. Успех,! И още много красоти на планината да запаметиш тази зима!

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. Браво Марти, харесаха ми снимките и прехода. В далечината на една от тях май видях Тъжанското. Течеше ли? Хайде, че на лято сме там на палатки ;).

    ОтговорИзтриване
  4. Палатки, ухааа :)! Иначе Тъжанското си беше в ревизия, Иво Чолаков така му е прогнозирал - лед, лед, лед :)))!

    ОтговорИзтриване
  5. Браво момчета :)

    ОтговорИзтриване