вторник, 3 юли 2012 г.

Джулай Морнинг

    Какъв по добър старт на месеца от това да посрещнем първото му утро с лъчите на морското слънце, когато е така нареченият Джулай Морнинг. Джулая е традиционен български хипи празник. Символичното посрещане на изгрева е като едно по добро начало и едно по добро бъдеще за първоначалните участници. Това до някъде е добре, но аз не видях нищо по различно от всяко едно друго утро, освен претъпкания плаж, на който бутилките с алкохол бяха повече от присъстващите хора.

По този повод с отряда по бързо реагиране, след едноминутна уговорка излетяхме за Варна. Няма я предварителната суматоха, никой не се оправдава с това колко е зает и как няма време, всичко се случва непринудено. В това им е чара на импулсивните пътувания. По подразбиране обаче е да има и минуси. Някои си забравят банските, други стативите, това последното отнесе приличен брой майни :)... В този ред на мисли направихме и първата почивка, в която бандата изпуши промишлено количество цигари.......

,а бойната машина се вписа в снимка след двумесечна бокс пауза.

След подобаващо мотане по варненските улици и вербуване на Макдоналдс съчетано с изяждането на огромни количества бургери се озовахме в нощната лудница. Плажът Рапонги.
Компанията веднага се ориентира в местната обстановка и всички налазиха по дискотеките там. Аз пък като един улегнал човек се изпокрих в колата и дремнах няколко часа. Зяпах как народа се качва пиян по колите и тайно се 'гордеех', че съм българин :). Преминаваха патрулки, линейки, но в общи линии всичко протичаше мирно и тихо.

До всяка кола имаше прилично паркирана и по една бутилка, до моята разбира се нямаше.

Казват, че изгрева на Джулая бил неповторим, слънцето някак изгрявало по съвсем друг начин.
Дали е така не знам, но логиката ме навежда на мисли, че ако изпия толкова алкохол и на мен може да ми се стори различен :). Като изключим липсата на статив, изгрева не се държа никак фотографски, нямаше облачета, за сметка на това водата радваше с прилично синкавия си отенък и прилична чистота.



Така започна първия ден на седмия месец. В последно време не успявам да реализирам нещо по-интересно във фотографски план. Все сме забити по някакви дерета крепейки се в полулегнало положение, а по често се случва и да не съм настроен на вълна определен кадър както преди. Дали планинската идея не взе превес нанасяйки ми трайни повреди? Скоро ще се разбере при реализацията на Пиринския отчет. Когато има амбиции нещата се подреждат сами :).

Няма коментари:

Публикуване на коментар