Тектонски гребен Калето край Реселец - крепост Калето

 Тектонски гребен Калето край Реселец

   На около километър от село Реселец, община Червен бряг се намира причудливият природен феномен - тектонския грабен "Калето". Уникалният природен феномен представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40 м. Отвсякъде го обграждат отвесни скали. До него води екопътека, чието първо разклонение води към върха на скалното възвишение "Калето". По пътя може да се видят останките от късно античната крепостна стена и находища на див чемшир, билки и горски цветя. Съвсем скоро се стига до пещери, причудливи скали, тук е и скалното образование "Гъдулката". Преминава се покрай "Отсечената скала" – голям, леко наклонен монолитен блок, за който местните хора разказват легенди.
   Най-популярната е за девойка, непожелала да приеме турската вяра и се хвърлила от върха на скалата. От мъка скалата се разцепила. Най-характерната пещера по маршрута е "Темната дупка" - пещерата има форма на тристенна пирамида с височина около 70 м. Единият ръб представлява тесен вход за пещерата, която е тъмна и студена през летните горещини, вследствие на силното въздушно течение, което става в нея. Подът е неравен и има форма на равнобедрен триъгълник с бедра по 15 м и основа около 25 м. Пътеката преминава през друга забележителност "Кошарата" (в миналото това място е било кошара, оградена от едната страна от скалите) - тук може да поседне за отмора, но не за дълго, тъй като е много студено. По поречието на река Ръчене са изградени места за отдих, беседки, мостчета. Самата река е много живописна с естествени прагове, водопади и красив син цвят. В бонус посещаваме и крепост Калето, кацнала върху непристъпните скали...

   По екопътеката...

   Внушително място...

   Антична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на 1.5 км югозападно по права линия от центъра на село Реселец, в едноименната местност, на едно от среднодунавските планински възвишения, естествено защитено на югоизток и североизток от отвесна скала, висока около 100 м. Крепостта е заемала площ около 2 дка. Входът е на югозапад, където и днес е прекъсната крепостната стена. Самата тя е запазена почти изцяло. Защитава крепостта от югозапад и северозапад. Дебелината на стената е 1.5 м, направена от дялан камък с пълнеж от ломен камък споен с хоросан. На по-голямата част от нея е изваден дялания камък. Днес от крепостния зид е запазена част дълга около 30 m, с максимална височина от 5.5-6 м. Зад крепостната стена иманяри са разкрили стени от големи сгради. Западно и южно от крепостта, при ловната хижа и на платото, има антично селище на площ около 100 дка, което показва античен град, пазен от крепост, за защита от варварските племена, нахлуващи от север. Иван Велков смята, че твърдината е разрушена от славяните. На 0.5 км югозападно в местността „Добри дол”, изворните води са били каптирани още през античността и водопровод от глинени тръби е отвеждал водите до античното селище и укреплението. След изграждане на ловната хижа, каптажът е обновен и нов водопровод, който следва трасето на античния, отвежда същите води за водоснабдяването на хижата. По-голямата част от античния водопровод е запазена и сега.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

 Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

   Късноантична и средновековна крепост има в местност “Проходна” на десният бряга на река Искър, на 1.7 km северно по права линия от центъра на село Карлуково. Разположена е на високо скалисто плато с отвесни до 40 m западни склонове, надвесени непосредствено над реката. Южните склонове също са отвесни, но от тази страна има един участък в който, отвесният склон е с височина от само 1-2 m, което е наложило издигането на крепостна стена за допълнителна защита.
   Северните склонове на платото са много стръмни, което прави единствени лесен достъп до обекта от изток, където платото се съединява с останалия терен посредством равна седловина. Отбиваме се първо до Проходна пещера. Ден през седмицата е и пещерата е само наша... :) Трябва да се побърза днес, защото сме заделили време за нещо, което открих наскоро, като информация - Тектонски гребен Калето над Реселец, а сме тръгнали късно и времето е кът...

   Крепостните стени са градени от местен, ломен камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан примесен със речен чакъл. Пространството между лицата е изпълнено с блокаж от по- дребен камък обилно споен с хоросан. Дебелината на куртините достига до 2 m, като те са най-дебели от достъпната източна страна. На няколко участъка от изток и север, стените са запазени на височина до 2 m. В останалите участъци те се проследяват във вид на насипи.

   Укреплението е обградено със стени от изток и север, а в един участък и от юг. Южната стена е най-тънка, с дебелина не по- голяма от 0.8-1 m, тъй като терена пред нея е почти недостъпен. Останките от тази стена днес се проследяват като разсип под скалният венец.

   В северозападният край на обекта, северната крепостна стена сменя рязко посоката извивайки на север и със следващите 33-34 m, от своята дължина, затваря крайният северозападен участък на твърдината. Тази стена обаче не приключва там, а продължава още 140 m в северна посока и се спуска почти в подножието на хълма, Където завършва с мощен бастион.

   Западно от тази стена теренът е много стръмен, непригоден за застояване и завършва с отвесни скали. Предназначението на тази стена е било да защитава подхода от север към крепостта където от реката непосредствено до стената се изкачва стар път. Този път води до северната стена точно в участъка, където тя сменя посоката си. Там е бил един от двата главни входа в твърдината. Той е непосредствено защитаван, западно от спомената напречна стена и от изток вероятно от крепостна кула.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

Село Съдийско поле – крепост на връх Градище

 Село Съдийско поле – крепост на връх Градище

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост има и на връх „Градище“, на 2 km североизточно по права линия от центъра на село Съдийско поле. Изградена е на куполообразен връх, издължен в посока север-юг, с високи и стръмни склонове от всички страни. Най-достъпен е от север, откъм билото на Средна гора, където склонът е най-къс. От юг върхът се издига на около 230 m над нивото на реката, а от север- на 80 m над основното било на планината. От запад минава потока Пашов дол, където има и извор, а от изток - Копан дол. В тази част на планината той доминира над околността със своята височина. От него има визуална връзка с крепостите наоколо, както и с тия, които са много на юг, и с тия, които са по билото и по южния склон на Стара планина на север. От него се открива много добър обзор към Тунджанската долина и южните склонове на Стара планина, към връх “Чумерна”, на северозапад към Твърдица и „Твърдишкия проход“. На юг и югоизток се открива прекрасна гледка към Манастирските възвишения и Сакар планина. Източно от нея минава път в посока юг-север, от Тракия към проходите „Твърдишки“ и „Вратник“ при Сливен за днешна Северна България. Северно от нея по билото на Средна гора минава път в посока изток-запад. Той вероятно е военен, който свързва крепостите по Средна гора. Твърдината има форма на два трапеца с обща основа в средата, обърнати съответно с късата си страна на север и юг. Максимална дължина на обекта е от около 260 m, а южната и северната стени съответно са дълги по около 60 m. 65 m южно от северната стена, пряк каменен зид дели укреплението на две части - по-голяма южна и по-малка северна. В северната няма останки от основи на сгради, а южната е гъсто застроена. В северната част се забелязва преправка на укреплението. Северната стена е била по на юг и в средата на северната част, и е имала голяма, полукръгла кула в средата на стената. Източната крепостна стена е запазена на височина два метра и е широка 3.8 m. Портата на крепостта е била на южната стена, като от двете ѝ страни е имало квадратни кули със страни от по 4 m. Крепостната стена е разрушена и се проследява под вид на насип, като само на места е запазена над земята. От северната част при ъглите личат останките на кули. Зидарията на крепостта е от ломен камък, споен с бял и розов хоросан, като на места се среща и хоросан, смесен със счукана тухла. Намерената керамика е от българското средновековие, но се срещат червени, плоски тухли, керемиди и останки от питоси.
   В посещението си тук станах свидетел на потресаваща сеч, която се вихри злокобно в българските гори...