ВЕЦ Тъжа - Иванчов камък - Светишка поляна - Паунът - Падитът - връх малък Кадемлия - връх голям Кадемлия - южно ребро голям Кадемлия - ВЕЦ Тъжа

 ВЕЦ Тъжа - Иванчов камък - Светишка поляна - Паунът - Падитът - връх малък Кадемлия - връх голям Кадемлия - южно ребро голям Кадемлия - ВЕЦ Тъжа

   Преходът до връх голям Кадемлия в Стара планина е лека закачка, когато денят е вече по-къс, времето е динамично, а малко по-късното тръгване сутринта, след качествен бивак и раздумка до малките часове на нощта, даваше акцент за "експресно изкачване" и след замотаването сутринта... Когато изкачването е от юг и слизането е в рамките на деня, дали пеш, дали с колело - връх Голям Кадемлия е добър залък за подготвени планинари... В хубаво време гледките по билото са фантастични! Бях се качвал зимата преди десетина години, после едва преди две години повторих изкачването на връх голям Кадемлия с колелото, за да повъртя и видя зор по стръмните и прашни пътища от село Тъжа до връхната кота...
   Прогнозата за петък вещае късен нощен дъжд, а както и обещаха, така и стана... Достатъчен повод за кулинарен акцент на публикацията и изпълнението и... :) За капак на всичко, заложих на спане в хамак под обещаващ на вид сушина навес, който обаче леко протичаше на моменти, но нямаше излишни драми с това... :) Все пак се очерта кулинарно гурме и с аромат на манджи, носещ се наоколо, изпратихме деня... Беше дълъг ден - в подготовка, път... А и с хамак, упражнението по организиране и прибиране на сергията, наречена бивак, дава по-бърз и лесен елемент за по-мързеливите... Знаех, че палатката ще е мокра и трябва да се занимавам и с това... 
   Местностите от заглавието на публикацията извеждат стръмно до първенеца на масива Триглав - връх голям Кадемлия - 2276 м.н.в. и предразполагат за направата на пълен кръг, с връщане в изходна позиция до ВЕЦ Тъжа, привечер... Почти е тъмно след слизане в долината, а организацията на втори бивак е тегава задача, но в предишната вечер, готвейки на жаравата зеленчуци с месо, марината, подправки от гората и много желание, докато часовникът напираше да превърти полунощ... следваше да стоплим останалото угощение и да подсилим изтощените тела... Тъмните бири замъгляваха съзнанието... Мъгли се нижеха над долини и ждрела и прикапваше още... Бавно се качвахме по стръмнината над ВЕЦ Тъжа, даже бирички се отвориха по едно време и на пътя за хижа Русалка бързо трябваше да вземем решение - нагоре или надолу, минаваше обяд и оставаща денивелация от над 1000 метра... Хукнахме нагоре със завидно темпо и скоро го "преборихме". Предвид динамиката на времето в Стара планина, багажът макар и лек, натежаваше: с ръкавици, шапки, пухенка и една идея повечко храна. На билото на масива Триглав духа силен вятър, който в комбинация с млечната пелена, разбираемо дава усещане за почти зимен ден, допълнен от изтощение... Теренът е динамичен, следват изкачвания, подсичания на терени и склонове, които при намалена видимост могат да заблудят човек, така че при променящо се и влошаващо време, трябва много да се внимава! Около 15 и 30 часът е... Бързо и стръмно следват 1700-е метра денивелация до долината и те сякаш нямат край... Речните долини на Светишка вода и река Тъжа са внушителни, гледани от високите баири наоколо! Доволни и заредени сме от поредното изкачване на връх голям Кадемлия, който ни посрещна в облачно-мъглив похлупак, където, изкачвайки се по тениска, понамръзнах дори... В долината също подухваше и с леко понастиване, все пак след нощувката, се изкъпах в почти ледените вече води на река Тунджа, след което "беж лиске" до камината и уюта на дома... Още изкачвания на връх голям Кадемлия може да видите ТУК и ТУК... А най-отдолу качвам един колаж от заслончето и един запомнящ се кадър от онези зими - истински и палави, изпитващи, запомнящи се...

 

Септември 2022-а година

Февруари 2013-а година