МАРТИН ПЕТРОВ photography: Тъжанското ждрело и водопадите на Дълбоката река

понеделник, 11 април 2022 г.

Тъжанското ждрело и водопадите на Дълбоката река

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

В Тъжанското ждрело човек може да се изпита бързо и качествено. По сипеи, урви, брутални скални стени и улеи, водещи до дъното на каньона, завой след завой, а теренът е истинско изпитание за способностите и ориентирането! Реките, вливащи се в ждрелото, създават множество водопади, повечето от които обиколихме в годините. Сега, в двата напечени и екстремни дни на април, надникнахме по поречието на Дълбоката река - приток на река Тъжа. Денивелация - стабилно 1500 + "Подходите" изискаха здрави нерви и много пот, излята с влизане до основната река, "бягство" по заключващите се ридове и много, много вода от снеготопенето, животински следи и панорами, от които човек ахва... От панорамните места се виждат Петкановите водопади, Пенчовското пръскало и водопад Петканова вада. Връх Козя стена разкрива внушителна панорама към Тъжанското ждрело и Кадемлийското пръскало. Ако човек реши да се разходи западно от ждрелото - връх Червената стена е мястото. Оттам внушителният водопад Дяволската черква се забелязва, като малко поточе в губещите се гънки, заключени от тесни и непристъпни ридове - царство на мечки и сърни... Там наистина се разкриват гледки, които впечатляват... Рид Светишка поляна дава изключителен обзор към ждрелото на река Тъжа и прилежащите и притоци. Каквото и да реши човек, трябва да се внимава, а природата да остане в същия вид!
Зад мен са Паунов камък вдясно и далеч на хоризонта - връх малка Козя стена, под която бучат красиви водопади, които заслужават отделни приключения...

Тъжанското ждрело с изглед от изток.

Водослива на Дълбоката река с река Тъжа представлява сложен терен от скални стени и лабиринт от разломи, а водопадът над него и скалите извеждат във височина по поречието на Дълбоката река. Там ще се разходим в утрешния ден...
Водопад на Дълбоката река. Един от многото. Над този водопад, шеметно ждрело извива завой след завой и дава повод следващия ден да направим хлъзгав подход по ридовете, заключващи се в дълбините на ада, сред бучащи тонове вода и наистина много дива и стряскаща на моменти красота... Опитваме по стената над водопада, по дълбоко врязани улеи, навлизаща непристъпно в ждрелото на Дълбоката река, но скалите се чупят в ръцете и рискът от фатално завършване сто метра надолу е напълно реален... Малки тревни площадки слизат през скални отвеси. Аз опитвам и отляво над водопада, но слизането в един момент става почти невъзможно и преглъщам "загубата"...

Излизането на първия ден... Плановете са други, но водата свърши, а и ракия имаше за изпиване...

Връх малка Козя стена...

И Бабски рид, по който пълзим бавно...

Гледката, която ни разкри връх Червена стена на другия ден към Тъжанското ждрело - природен феномен, който винаги буди страхопочитание. Река Тъжа в жълто, Бабска река в зелено и в червено ридът, който ги заключва и по който отминалия ден пълзим, преодолявайки над 500 метра денивелация, изливаща се в болезнени стъпки, провиране, подсичане и откатерване на скали...
Мислената оранжева линия е шеметното ждрело на Дълбоката река... В пунктир - опитът за излизането ни по заключващия я към река Тъжа рид, който мислено щеше да ни изведе за подход към Дълбоката река в по-горна нейна част... А дали има вариант?

Бабска река... И първа Старопланинска баня за тази година... 🙂 Водите са болезнено студени... Април излива снежна вода и гравитацията я гони във всички дерета и реки наоколо...

Абстракция, която си взех за спомен от ждрелото на река Тъжа.

И вечерното зареждане. Двата дни и тежкият терен, с 1500 метра положителна денивелация, трябва да се празнуват! Имаме ясно небе, звезди, луна и прохладно време. Пропуснах ли бирите, скарата и отлежалата ракия? :)

Прогнозите за този ден са плашещи. Оказаха се и вярни, но според един по-точен сайт, имаме около 6 часа преди нахлуващия от запад студен фронт, който донася ветрове, дъждове и сняг в планините...
С ранно тръгване бързо напредваме към 800+ метра денивелация и навлизаме дълбоко и уверено в поречието на Дълбоката река. Дълбоката река и притоците и са истински лабиринт, изливащ се във водопади, до които човек си заслужава да се разходи...

Една идея зелено би била по-добре за пълен кеф, но караме на спомени...

Водопад Дяволската черква в едно отминало приключение.

Една от малките реки е Заграденица, вливаща се по-надолу в Дълбоката река. Тя генерира буен водопад. Сглупил съм да обуя старите, петгодишни обувки и стъпвам на пръсти, а на места наистина посинявам от това, което може да се случи...

Теренът и импровизация от стъпки и действия, ни отвеждат на водослива на двете реки - Заграденица и Дълбоката река. А там е истински рай...

Ридът косо, стръмно и сърдито се забива стотици метри по-надолу до сливането си с Дълбоката река. Още по-надолу бурната река Тъжа го поема и стремглаво се губи - надолу по сложния терен на Тъжанското ждрело...

Мокри и отвесни склонове, с тънки, измити животински пътечки и скали под мнима растителност, пораснала върху гранитни скали. Излизането от тук е наистина трудно, за да срещнем дъжда по-нагоре, който по прогноза бързо ни изритва от царството на елени, мечки, диви кози и цялата тази красота, до която сме щастливи, че биваме допуснати...