Котел – крепост Девина / Диавена / Дявина / Вида / Момина крепост

 Котел – крепост Девина / Диавена / Дявина / Вида / Момина крепост

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Тракийска, късноантична и средновековна крепост Града / Диавена / Девина / Дявина / Вида / Момина крепост е разположена на 4.45 km югоизточно по права линия от центъра на град Котел, върху едноименния връх „Вида“. Връхът е тесен скалист гребен, дълъг 250-300 m, със стръмни склонове. Само югозападно от върха, ниско под него, седловината „Портите“ през която е минавал „Котленския проход“ до 1828 г., свързва Вида с основните хребети - „Ветрила“ и „Разбойна“. В горната си част „Вида“ завършва с два труднодостъпни върха, съединени чрез остър карстов ръб. Крепостта заема по-високия източен връх. Тя има неправилна бъбрековидна форма, ориентирана в посока североизток- югозапад, дълга е 191 m и широка 63 m, и заема площ около 9 дка. Изградена на три стъпаловидни тераси, тя се състои от вътрешно и външно укрепление, разделени с крепостна стена. Вътрешното укрепление, разположено на най- горната тераса при върха, има размери 45х24 m и площ близо 0.8 дка. От запад и от части от север, високите 10-12 m скални почти отвесни склонове, осигурявали недостъпност на „Вида“. Останалите страни на крепостта, са защитени с крепостни стени. Те са дебели до 2.6 m и са изградени от ломени камъни, споени с червен хоросан. Крепостта разполага и с трета крепостна стена. Останките и се забелязват на 350 m югозападно под върха. Макар и силно разрушена, стената се проследява на дължина 140 m, както и още няколко участъка от нея. Тя е изградена от ломени камъни, споени с кал. Тази крепостна стена е защитавала върха на особено уязвимите места или е останала недовършена. На малкия западен връх, се забелязват останките на наблюдателен пункт, който е служил за наблюдение на прохода. Крепостта има една главна порта в югозападната си част, широка 1 m. Също така се забелязват и две потерни - при северния и североизточния защитни сектори. Личат останките и на 4 вътрешни кули. Най- запазената от тях е привратна. Тя е квадратна, с приблизителни размери 5х5 m. По терасите на крепостта, както и на пространството извън нея, се забелязват останки от жилища. Уникалното при тази крепост обаче са не толкова находките, а невижданата по размери щерна - воден резервоар. Тя е изградена на върха и е дълбока над 4 m. Щерната е разположена с диагоналите си по посоките на света. Древните майстори са я направили в почти идеална квадратна форма. Страните достигат до 4.37 m, а там, където има срутване, причинено от времето, тя е 4.1 m. Максималната и вместимост е била около 79.5 кубични метра, според археолозите. Древните зидари са използвали тънки около 0.1-0.12 m каменни плочи за изграждане на резервоара. На няколко места в краищата зидарията преминавала в свод, което се е правело, за да се заздравят краищата на щерната. В писмените източници има сведения, че тя е била почиствана и поддържано и по времето на османското робство с цел, ако се стигне до обсада, да има вода в запас. Резервоарът на Вида дори се оказва по обем по-голям от този в царския дворец на Царевец, който е бил не повече от 55.6 кубически метра. Турците са наричала „Вида“ Казътепе (Момински връх) пак заради легендите, че тук е воювала момата Вида. Преданието разказва как тя дочула баща си да жали, че няма мъжка рожба и наследник, на когото да повери войската си. Девойката го помолила да и даде мъжки дрехи и оръжие. Тя решила да води войската, за да докаже на баща си, че може да печели битки, въпреки че е жена. Заставайки начело на бранителите на прохода, българската амазонка извоювала победа след победа и никой от враговете и не подозирал, че всъщност е момиче. Крепостта е трудно достъпна и дори с кон на добре обучен ездач са му нужни поне час и половина, за да стигне до върха. Мястото е обрасло с тръни и гъста растителност. През лятото на 2002 г. в продължение на 7 дни студенти от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и археологът Йордан Алексиев направили план-скица на крепостта и заснеха щерната на върха на планината. Оттогава са и единствените сондажи за установяване на пластовете, в които са разположили артефактите около цитаделата. Културните напластявания са на около 0.3-0.6 m под повърхността. Това, което е оцеляло след иманярите, са амфори от ранновизантийската епоха и гърнета с черен цвят и едри пясъчни зърна в глината. Подобни са открити и във Велико Търново. Най-интензивен живот в крепостта е имало през Второто българско царство. Освен керамиката археолозите откриват и връх от стрела с издължено пирамидално острие, желязна тока, апликация от метал с изрязан кръст в средата, част от бронзов пръстен. Сред ценните находки са и 11 монети, като най- ранната е от II-I век пр.н.е., а най-новата е от времето на цар Иван Шишман. Разположена на доминираща височина, в непосредствена близост до Котленския проход, крепостта е имала предназначение да брани и контролира пътя на прохода в един от най невралгичните негови участъци. Тя се отъждествява напълно с българската крепост Диавена/Девина, упомената в поемата на Мануил Фил, заедно с други крепости в географска последователност в Котленския Балкан. Тук, в подножието на крепостта, по всяка вероятност в така наречения „Гръшки дол“, на 17.07.1279 година, цар Ивайло с малобройна войска напада десетхилядна византийска армия на протовестиария Мурин и я унищожава напълно...