Римското кале / Сарп таш / Исаак кале / Дженевиз кале / Козяк
Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Римското кале / Сарп таш / Исаак кале / Дженевиз кале / Козяк се намира на 6.1 km североизточно по права линия от центъра на град Котел, в прохода “Генуеско кале”. Крепостта е изградена върху скалиста, труднодостъпна височина, при северното подножие на главния хребет „Белите брягове“. Тази стратегическа височина е обградена от дълбоките поречия на потока Яръ дере/Средна река и един от левите му притоци. Само от изток тесен скалист език е свързвал обекта с околните височини. При северното подножие на твърдината има тясна и дълбока пещера, която по своето протежение се изкачва високо към укреплението. Крепостта има удължена елипсовидна форма и обхваща наклонено на запад плато с площ от около 4 дка. Има дължина 139 m и най- голяма ширина 41 m. Крепостната стена е дебела до 2.6 m и съхранена на височина до 1.55 m. Изградена е от ломени камъни, споени с червен хоросан. Обекта има само един вход- от източната страна. Крепостта има две защитни кули- едната привратна (в момента много слабо съхранена) и една почти квадратна кула- при югозападния защитен сектор, с външни размери 5х4.9 m. Втората кула е изпълнявала и ролята на водохранилище, дълбоко около 2.5 m. Следи от постройки се забелязват при високата източна част. Откритата керамика е от ранножелязната епоха (XI-VIII в.пр.н.е.), елинистичната епоха (IV-I в.пр.н.е.), късната античност (V-VI в.) и българското средновековие (IX-XII в.). Твърдината е защитавала диагоналния път през “Козешкия проход”- така наречения „Златанов път“, който преминава на 120 m източно под нея, при местността „Кесик кая“/”Сечената скала”. Тя е служила и за защита на местното население при опасност. На 700 m югозападно в местността „Арпалъка“ има следи от средновековно селище. Римското кале е в непосредствена близост до “Козешкия проход” и местността „Козяк“. То може да се отъждестви с крепостта Козяк, упомената в географска последователност с други крепости в Котленския Балкан от византийския поет Мануил Фил в поемата му „За военните подвизи на известния чутовен протосратор“.
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Няма коментари:
Публикуване на коментар