Кипилово – Качиларско кале / Кючукдерско кале
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Антична, късноантична и средновековна крепост Качиларско кале / Кючукдерското кале се намира на 4.87 km източно по права линия от центъра на село Кипилово, на левия бряг на река Кючук дере между две поточета. Най-достъпна е от юг, където рида, върху който е изградена, се свързва с останалата част от масива, чрез широка 3-4 м седловина. Още от селото в гората се виждат големите и сиви скали на височината, върху която е разположена. Северния склон на рида е отвесен и висок до 30 m. От изток и запад склоновете са изключително стръмни, почти отвесни и са със същата височина. Обектът е разположен в посока север-юг. Формата и е неправилна, като крепостната стена е следвала конфигурацията на терена. Максималната дължина на твърдината е 178 м, а максималната ширина в крайната северна част е 55 м. От север крепостта няма крепостна стена. Тук отвесните до 30 м скали са осигурявали защитата. Северната част на крепостта е обособена като вътрешно укрепление с дължина от 56 м. Всички зидове личат под насип. Крепостната стена от юг е била широка 2 м. Направена е от дялан камък, споен с червен хоросан и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан. От изток и запад стените са били по-тънки. Крепостната стена е най-запазена в южния сектор на височина до 3 м над земята. Между вътрешното и външното укрепление има изградена крепостна стена. Отбраната на крепостта е подсилена с три рова - пред зида на вътрешното укрепление, пред южния зид на външното укрепление и на 90 м южно от крепостта - при подстъпите към нея. На югозападния ъгъл има изградена, голяма и мощна кула. Достъпът до твърдината се е осъществявал от една главна порта (намираща се източно до горепосочената кула), две потерни - при източния защитен сектор и чрез тесен проход изсечен в скалите от север. Двете укрепления са свързани също с потерна. В крепостта има три кули. Най-добре запазената от тях е привратната - с правоъгълен план и размери около 6х12 м. Останки от подобна кула има и от северната страна на стената, разделяща двете укрепления. Трета кула с размери 2.3х4 м и дебелина на стените 0.65 м има и на източната крепостна стена от външната и страна. Във външното укрепление има останки от водохранилище. Останките, които се срещат са от V-VI век (ранна Византия), XIII-XIV век (българско Средновековие) и се среща и късен Рим - III-IV век. Основната задача на крепостта е да защитава два древни пътя идващи от север, откъм склоновете на Лиса планина (Сакар балкан). Източният път се изкачва към основния хребет „Сухи дял“ в района на обекта и се спуска на югоизток покрай връх „Чашките“ и „Казан бунар“ се слива с „Търновския път“. Съобщителна връзка със следи от калдъръмена настилка, минава на 75 м югоизточно под крепостта. Западният път върви по долината на река Домусчи дере, която ограничава рида на крепостта от запад. След като достига стръмните склонове на „Сухи рид“, той рязко завива на изток и се изкачва на рида, на който е разположена и твърдината. Изкачва се на билото на „Сухи рид“ западно от връх „Геранчето“. След това слиза на юг близо до река Боаза дол и продължава на юг към село Раково...
Няма коментари:
Публикуване на коментар