Кипилово – Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград

 Кипилово – Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград се намира на 3.4 km южно по права линия от центъра на село Кипилово. Крепостта е една от най- важните и една от най- запазените в България. Тя се намира североизточно от най- високата част на прохода “Железни врата” в началото на Матор планина (Коджабалкан) - респективно Котленско - Кипиловската планина, разположена в северните склонове на седловината „Зеленич“ (948 m), от която започва басейна на река Сайганица. Братя Шкорпил предполагат, че тук се е намирала античната крепост “Кирпилон пелон”, откъдето е вероятно името на селото. Селище със същото име е имало до изворите на река Сайганица. В района на селото са запазени останки от още две крепости - “Калюва” и “Качикларското кале”.

   Крепостта е разположена на югоизточния стъпаловиден склон на височината “Хисарлъка”, между началните потоци на река Сайганица-Хисартарла и Курудере. От нивото на потока Хисартарла се издига на около 180 m височина. Скалните склонове на височината са стръмни, на места отвесни и недостъпни, с изключение на северозапад, където тясна седловина е осигурявала нормален подход към твърдината. Цялото пространство на крепостта в момента е обрасло с дървета и храсти. Формата на крепостта е неправилна трапецовидна с широка основа към югоизток. Дълга е 181 m, с максимална ширина 59 m и заема площ от около 8 дка.

   Крепостния зид следва ръба на стръмните и скални склонове. Запазени са 12 контрафорси по крепостната стена. Градежът на стените е в смесена зидария и на места стига до 8-10 m височина. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, някой от които дялани, споени с твърд червен хоросан, с редове тухли между тях. Тухлените пояси са от 4 реда тухли. Крепостните стени са широки от 1.4 до 3.05 m (при южния отбранителен сектор). Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната и част се намира 12 метровият водоснабдителен кладенец. По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в V-VІ век от византийците, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и е просъществувала през IX-XIV век. Също така мястото, на което е построена, изсичанията в скалите, както и скалните ниши говорят за тракийско присъствие на мястото преди всички останали.

   Главната крепостна врата на крепостта е от типа порта, чийто втори етаж служи и като кула. Тя се състои от две врати - намиращи се в югоизточната част на кулата. Външната врата е разположена под ъгъл спрямо пътя и вътрешната порта. Самата вътрешна врата представлява двуредова тухлена арка. Тази привратна кула-порта има трапецовидна форма.

Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места.

   В крепостта освен потерните, макар и частично са запазени част от кулите. В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна роля обаче е играла северозападната портална кула. Тази портална кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на височина повече от 6 m (най- високо оцелялата) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са се запазили на значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуска навън по склона на стръмнината. Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата ера. Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини. Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната многоетажност. В района на крепостта има още две кули - едната е петоъгълна и се намира на южния зид, а другата е триъгълна островърха кула.

   Крепостта обаче не е била плътно застроена. Най- много постройки има в нейния тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели стени. Помещението е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор е служил за маневриране на бранниците. Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две конусовидни бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “цитадела” в случай на последна защита.

   Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква. В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда християнството като официална религия. Това дава право да се смята, че населението на тази твърдина е било християнско.

   Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І окончателно изоставя вечния град Рим. Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава. През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена и народи.

Естествената защита на новата столица - Стара планина успява да предотврати голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи на крепостите разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери. Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово.

   Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са играли важни роля в отбраната на Константинопол. Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път крепостите охранявали средновековните български столици.

Крепостта е охранявала Търновския път и дублиращите му трасета. Косвено е отбранявала и северния подход към прохода „Железни врата“, преминаващ западно от нея...