Село Ветрен – крепост на връх Калето
Късноантична и средновековна крепост на връх “Калето”, се намира на 2.34 km северно по права линия от центъра на село Ветрен. Служила е за охрана на южния край на „Ветренския проход“ и дублиращите пътища от юг към него. Изградена е на връх със стръмни, високи и на места отвесни склонове от изток, юг и запад. Тази височина е ограничена от изток от Чапкън дере и височината „Трънката“, от север с местността „Синилника“, от северозапад с местността „Аврамова нива“ и от запад с Римското кладенче и оврага „Кайлуша“. От юг височината е открита и има видимост към Туловското поле до Средна гора. Тя се издига на около 165-200 m над околната равнина. Формата на твърдината е неправилна и е много добре очертана от останките от крепостни зидове, които следват конфигурацията на терена. Максималните ѝ размери са 180х70 m и заема площ от 9.5 дка. Най-високо на 1 m от земята е запазена част от западната стена. Тя е строена с дялъни камъни, споени с бял хоросан и няма примеси както описва А. Попов. Пред северната стена, която е най-достъпна, е издълбан ров за допълнителна защита. Той е дълбок около 3-4 m и широк около 6-7 m. На същата северна стена за допълнителна защита е била издигната и кула. Обекта има два входа разположени съответно на североизточната стена в източния ѝ край и на южната стена в източния ѝ край. Стария път „Друма“, който идва от „Тревненския“ и „Ветренския проход“ се спуска от север и минава покрай североизточната стена в източния ѝ край влиза в обекта, продължава да върви пак покрай стената, но от вътрешната ѝ страна. По нататък пътя минава все покарай стените - източната и южната, прави завой и излиза през втората порта в южната стена. В източната част на укреплението се забелязват останките на голяма сграда градена с дялън камък и спойка от кал. По цялата площ на крепостта личат следи от застрояване и има голямо количество фрагменти от строителна и битова керамика. За голямо съжаление и тази твърдина усилено се разрушава от иманяри. В момента е почти изцяло обезличена. Крепостните стени се проследяват под насип.
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Няма коментари:
Публикуване на коментар