Старопланински неволи част 1 :)
От село Вонеща вода в прохода Хаинбоаз до заслон Бутора, се преминава и върви (кара колело) през много живописни местности и екзотични, диви махали, оставащи в дълбоката сянка на прокаженото ежедневие! :) В двете посоки от отбивката за Младежки лагер в прохода, отсечката завърта 43 км, преодолявайки едва 850 положителни метра денивелация. Заех се набързо да се разходя за полуден и както сякаш бях преполовил разстоянието набързо - каръщината ме погна по средата на трасето. Спуках вътрешната предна гума, поразих и една от резервните, докато я монтирах. Втората резервна пасна също добре, но помпата фейлна и останах на пътя.
Сякаш бях събрал малко "самочувствие" в предишните велопреходи до Беклемето, връх Вълк, връх Братия, връх голямо Градище, Кръстец и стана тя една с ниския клас компоненти...
Сякаш бях събрал малко "самочувствие" в предишните велопреходи до Беклемето, връх Вълк, връх Братия, връх голямо Градище, Кръстец и стана тя една с ниския клас компоненти...
Добре, ще се бърза пеша, реших го на място и с лекота. Имам челник и храна за деня. С леко бягане и бързо ходене ще стигна до заслон Бутора. Оставаха 8-9 км на посока, което автоматично означаваше прибиране и бутане на колело в тъмните часове на деня... Е, изоставих колелото в едно дере и поех нагоре. Скоро разбрах, че съм изгубил катарама на раницата и джобния нож. Едно вътрешно гласче проработи, че с късмета за днес не трябва да се майтапя и дадох заден ход без много да му мисля, нещо което рядко, много рядко се случва... Оказах се с пръст в уста и на 11-12 километра от автомобила. Пътят е черен и с тежък на места макадам. Спуснах се обратно по гола капла, като разсипах и предното движение и каплата, в което се оказа приключението за деня. :) Все пак живо здраво бързо наближих автомобила и обратно към мракобесието на реалността...
Малко хубави снимки от пролетната планина, разбира се, че са с телефона! :)
Тревненска планина.
По пътя.
Махала Осенарите.
Старопланински неволи... Спукана основна и две резервни гуми и за финал - повредена помпа...
Не исках да си развалям настроението, макар че вложих сили и желание, доста километри с автомобила и хамалогия по изнасяне и придвижване на колелото... Имах останало хубаво кафе от сутринта в термочашата. Подишах чист въздух и си пуснах музика. Поех по обратния път. Следващият ден предвидих за ремонти - нова капла с предно движение, центровка, нови калодки, вътрешни гуми и качествена помпа с манометър. Има няма 130 лв. Взех хубава външна гума, особено важен елемент за черните пътища и забутани пътеки, където дебнат остри опасности... :) Знаех, че ще се върна тук отново, но не и че ще го направя в деня след ремонта. :)
Старопланински неволи част 2 или какво се случи два дни по-късно :)
Този път, макар и с по-леки проблеми с велосипеда, финиширах замислената отсечка. 43 километра, 850 метра положителна денивелация, интензивно за новак като мен каране, около 5 часа по черни пътища и обрасли пътеки, много кал, коловози, спукана гума, жега и почти счупено средно движение, но в невероятната Тревненска планина. Наоколо е пълно с върхове, махали и десетки идеи за велопреходи и пешеходни преходи. :) По някои отдалечени кътчета все още живеят хора, които са далеч от цялата психария наоколо... Е, разбира се, трябва си и един боен твърдак с хубава окомплектовка, за да се отмята здраво каране в по-дълъг период от време... :)
По пътя. Ентусиазирано наливам сили в педалите и отмятам километър след километър. Жега е, но съм надъхан да затворя прекрасния кръгов маршрут.
Два банана, 3 малки черни шоколада, пакет ядки и половинка кафе с литър вода. Напълно достатъчна и балансирана за бърз преход, лека храна... Нося пухено яке и бивачно фолио, ако се наложи да пренощувам в горите.
Наблюдателни вишки по пътя и хранилки. Навсякъде са. Диви животни пресичаха цял ден пътя на новите Континентали. :)
По пътя. Нищо не попречи да спукам чисто новата гума... Новата качествена помпа не изневери. Малката дупчица беше толкова малка, че с 3 напомпвания ме изкара до колата без да се наложи да я сменям... :)
Кал, вода и много ентусиазъм вложих и днес...
Тук спуках гума в предното си посещение два дни по-рано.
Влизам в смесена гора, която след малко става букова. С песен на птици и красива зеленина, пролетта ме приветства.
Изкачвам се към връх Буторски чукар.
Линията на маршрута и живописните склонове на Тревненска планина.
Изоставената постройка преди заслон Бутора.
Занемареният и изоставен заслон Бутора.
Реших да затворя кръгово маршрута. До тук изминах 19 км. Очакват ме още 7 км по черен път, здраво спускане до прохода Хаинбоаз и 17 км по асфалт до автомобила, за да не се връщам по същия път... Предстои здраво каране в Тревненска планина към Кръстец и живописните пътища два дни по-късно, смяна на средно движение и много планинска свобода с положителни емоции...
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.
Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.
А ето какво казва автора:
„Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.
Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов
Издателство: Gayana book@art studio
Дата на издаване: 26.10.2016
ISBN: 9786197354003
Брой страници: 300
Корична цена: 27 лв.
За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
До скоро! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар