понеделник, 26 юли 2010 г.

Калофер, водопад Райското пръскало, екопътека бялата река.

   Заглавието звучи добре за двудневен преход до хижа Рай, с преспиване на палатка и релакс, около Райските скали и водопад Райското пръскало в резерват Джендема, извисяващ гордо непристъпните си скали над град Калофер, в Стара Планина. След миналогодишната разходка по тези земи, дойде и дългоочаквания ден, в който бяхме решили да пътуваме.
Пристигаме рано в Калофер в местността, около екопътека "Бялата река", откъдето с тежките самари и много настроение пристъпихме към изпълнението на предстоящия преход. Хладинката в иначе горещите юлски утрини ни даде добър старт, по стръмно изкачващата се пътека. Не бях правил преход в планина с антибиотично лечение, но нямаше как да се деля от групата, с която бяхме запланували всичко предварително.
Именно тази пътека ми взе здравето и след изкачването и бях на предела на силите си. Какъв предел какви пет лева, та ние бяхме едва на една стотна от пътя, който ни очакваше. Дори ми се прокрадваха мисли да се откажа и да се излежавам цял ден по полянките, около екопътеката... Стегнах се, а гледките по пътеката ме заредиха положително. Именно цялото това бъхтене по баирите ме пресече и се излекувах, на другия ден бях като нов. Сега като пиша тези редове, чак не мога да повярвам, че смяната на русенският въздух изпълнен с тежки метали, с този чист планински ме пресече! Първата почивка направихме на фона на Ботев връх, извисяващ се гордо на 2376 метра, при идеална видимост, която не е често срещана тук.

Някой беше наредил тези камъни, няма да се учудя ако е бил запален по снимките като нас и ги е използвал за преден план, на фона на масива на Ботев и Райското пръскало.

Крайната цел на разходката е някъде там, около скалите. Изглежда толково близо, а е толкова далеч.




След кратка почивка продължаваме нагоре покрай пасищата ...


... стигайки до тази гора, която трябва да прекосим, за да стигнем до хижа Рай.

Буковата гора се извисява гордо до небесата.


Трудно се ходи с тежките раници по такива стръмни пътеки, но прохладата в гората ни помогна и ни изведе до горната и точка след двучасова борба, с много почивки по изградените пейки от дирекцията на парка.
Природата ни се реваншира с прекрасни гледки към Райските скали на резерват Джендема и падащото от 124 метра "Райско пръскало", което заслужено е най-високия постоянен водопад на Балканския полуостров, черпещ водите си от преспите под връх Ботев.

Джендема за пореден път доказа, че с времето там шега не бива, от слънчево и ясно преди два часа, до това с облаците от следващата снимка!


След заслужена почивка и снимки...


... по пътеката се отправяме към хижа Рай.

Пътеката се извива стръмно и след около 40 минутна разходка придружена с много снимки, стигаме и до самото Пръскало.






Стръмната пътека на фона на хижа Рай

Тук съм опитал да пресъздам мащабите на природата, с хората кацнали на скалата в дясната част на снимката.

И отново Райското пръскало, с кристално чистият си пад на фона на Райските скали.

Дори напълнихме вода от водопада, която утоли жаждата ни.

Идеята за изкачване на връх Ботев по Тарзановата пътека се оказа непосилна за мен задача, след леката контузия от предния преход и затова след дълго съзерцаване на падащите води, се отправихме към хижата, около която по-късно разпънахме палатката.
Както в повечето случай и този път решението за лагерен огън бе взето единодушно :).
Все пак мръвките, които носихме бяха сурови. Трудно се намират дръвца, около хижата главно заради хилядите хора, които я посещават и лагеруват тук. В търсене слизахме по стръмните урви в гората за да съберем една дузина. Оказа се голяма хамалогия, след дългия ден изпълнен с преходи и умора, но наденичките в последствие ни подсилиха.
Огъня пламна с пълна сила, придружен от бира и заслужена почивка. Поприказвахме наблюдавайки догарящите въглени и се насочихме към палатката.


Прогнозите за времето бяха лоши за високите части в планините, в частност за Стара Планина. Оказаха се верни. Събудихме се през нощта от силен ураганен вятър, придружен от светкавици и гръмотевици. Дъжда не се забави. Небето се отвори. Изля се продължителен порой. Цялата палатка се люлееше, все едно ще се разпадне. Земята се тресеше като при земетресение. Усещането при подобна ситуация се оказа не особено приятно.Тръпки ме побиваха през цялото време. Изключихме gsm апаратите, които в такова време са като гръмоотводи и зачакахме по добри времена......

Сутринта беше ясна, чиста и хладна. Времето, като че ли се смили над нас, пощадявайки ни за предстоящия преход до Калофер.

Всичко наоколо се събуждаше. Билките опияняваха с мириса си.


Заслизахме надолу през гората, която ни подари доста интересни моменти.

Едно дърво бе повалено. Изглеждаше като обладано от мъглата.

Тук мъглата, като че ли настъпваше приближавайки към нас.

Мистиката присъстваше с пълна сила,...

... а рекичката минаваше под нас, където мъглата се поизпари. Харесахме си едно вирче, като му отделихме подобаващо внимание.



Тук не се сдържах и се напих с чиста планинска вода.



Мъглата беше стигнала и до Райските скали, и връх Ботев. Щеше да ми е интересно да съм там по това време.

Но любопитството ми се задоволи на екопътека "Бялата река", където лятната феерия се лееше с пълна сила.





Приказката свърши с юнашки пържоли на бивака:).

5 коментара:

  1. Bravo mnogo dobri snimki!

    ОтговорИзтриване
  2. Искам да ви предупредя да внимавате къде си спирате колите ! НА ПАНИЦИТЕ РАЗБИВАТ КАПАЧКИТЕ И ТОЧАТ РЕЗЕРВОАРИТЕ !!!6 коли бяхме на паркинга и 6-те бяха разбити и източени.

    ОтговорИзтриване
  3. Невероятна красота и уникални снимки!

    ОтговорИзтриване