Велинград - Славееви скали - рид Алабак - връх Черновец (Арапчал) - Никульова църква - параклис Свети Георги

Изкачване на връх (Черновец) Арапчал - първенец на западнородопския рид Алабак

   Попаднах случайно на информация за Славееви скали, докато ден преди това проучвах нови ридове, върхове и пътеки, по които да посрещаме изгреви и да вдишваме от чистия въздух във високата планина. Към подхода за връх Черновец допълнихме разходката с посещението им, а като бонус се отбихме и до параклиса "Свети Георги" над Велинград и Никульова църква...
   Денят започва рано, отново след полунощ, за да сме по светло над Велинград и Славееви скали, от които да посрещнем утрото... Прогнозираните снеговалежи се изместиха северно, а на юг беше само облачно и студено. Температурата цял ден се въртеше малко под нулата.
   Над Велинград има много маршрути и пътеки, които човек си заслужава да проходи и посети, а ние поехме по жълто-бялата, която следва посока Юндола и в последствие се отбиваме без пътека през вековните гори на рида Алабак, за да изкачим първенеца му - връх (Черновец) Арапчал.

   В местността "Никульова църква" се е намирал православен български храм "Свети Никола". Разрушен е при помохамеданчването на Чепинско през 1666 г. Паметната плоча е изградена от Дружеството за защита на Родопите през 2002 г.

   Скалният феномен "Славееви скали" се намира на около 5,5 км западно от град Велинград, в планинския масив Алабак. Те са уникален скален комплекс, който се намира в подножието на връх Черновец (Арапчал) северозападно от Велинград. От върха на скалния масив се открива удивителна панорамна гледка към Чепинската котловина, Велинград и заобикалящите го родопски дялове Алабак, Къркария и Баташка планина. Слънцето пробиваше устремено и бяхме точно по изгрев тук, но дебелата ноемврийска мъгла не го допускаше да ни се покаже... :)

   По хубавата дървена стълба се излиза на гледка, която определено си заслужава. Притичваме на моменти и сме загряли от хубавото събуждане, гарнирано с топли закуски и ароматно кафе...

   На Славееви скали.

   И по пътища и пътеки към забуления все още в мъгли и облаци връх Черновец.

   Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 км, а ширината му е от 5 до 10 км. На северозапад дълбоката долина на река Яденица го отделя от Рила, на изток и югоизток долината на Чепинска река – от рида Къркария и Чепинската котловина, а на юг долината на река Абланица (ляв приток на Чепинска река) – от Велийшко-Виденишкият дял на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към Горнотракийската низина. В югозападната си част чрез седловината Юндола (1409 м.) орографски се свързва с Рила. Билото му е просечено от сечища за дърводобив и до самия връх маркирана пътека не видяхме...

   Появяват се първите снежни петна. Наближава края на ноември. През отминали години на тези височини е имало по половин метър сняг...

   Дърварски просеки ни заблуждават на места, за да ги следваме и навлизаме все по-навътре в дивотията. Въздухът, който вдишваме е леден и кристално чист...

   На върха има бетонен триангулачен знак и купчина камъни. Просеката от сечищата се вижда напред...

    Връх (Черновец) Арапчал - 1834 м.н.в

   Обличаме се и поемаме надолу в замръзналото царство на иглолистните гиганти. 

   Рид Алабак от пътеката за Славееви скали.

   Разбира се, отбиваме се и до красивата Никульова църква, разположена в красивата гора, с което завършваме разходката.

   Параклис "Свети Георги" над Велинград, от който се разкрива впечатляваща панорама към не толкова комерсиалния рид Алабак и върховете му. Най-вляво и в дъното е връх Черновец, който изкачихме. Слязохме рано в изходна позиция, след което поехме към дома, напалените камини и червеното вино, което добре сгрява. Денят беше студен и в стремежа си да не прегрявам, намръзнах добре по ветровитите и усойни склонове на планината... :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.