неделя, 7 април 2019 г.

Античен град "Августа Траяна" - град Стара Загора

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Форумът на античния римски град Августа Траяна е археологически обект в централната част на град Стара Загора. Обектът е разкрит след строителни работи в района на Съдебната палата в града и е повод за посещение и описание в тази публикация.

   Античният форумен комплекс е едно от най-монументалните съоръжения в римския град Августа Траяна. Основател на града е император Траян (98-117 г.), откъдето идва и името му. Траян осъществява широкомащабна урбанистична дейност, но войната, която води през 114-117 г. на изток срещу Партското царство, му пречи да изгради града. Истинското изграждане на Августа Траяна започва при император Марк Аврелий (161-180 г.). По негово време са изградени улична мрежа, водоснабдяване и канализация, обществено и жи­лищно строителство. Построени са и две крепостни стени, под­силени с около 40 бойни кули, от ко­ито досега са открити и проучени само 11. Открити са и две от портите на града - южната и западната. По същото време на града е предоставено правото да сече собствени емисии бронзови монети. Сеченето на монети продължава почти 100 години. Строят се още храмове, базилики, терми, портици, театрална сграда, тържища и др.

    Най-голямо впечатление прави форумният комплекс, разположен до западната порта на града. Уникален елемент на този комплекс е амфитеатрално изграденият театрон с лице към площадното пространство на комплекса. Разполагал е с десет амфитеатрално подредени каменни седалки, които са били използвани от зрителите за наблюдение на тържества, събрания, шествия, гладиаторски борби и др. Площадът е застлан с каменни плочи, а в центъра му е запазен постамент, върху който е била поставена императорска конна статуя. Северно от театрона са разположени просторни терми, които били обществена баня, но играели и ролята на обществен, духовен и спортно-образователен комплекс. Сградата е разполагала с повече от 10 просторни зали. Там се е намирало и най-ранното учебно заведение в града (началото на III в.) - Севериановият (Северски) гимназион. Комплексът е разрушен около средата на V в. при опустошителните набези на хуните, предвождани от Атила.


   Още в първите десетилетия от съществуването си Августа Траяна се обособява като важен икономически, политически, административен и духовен център в римската провинция Тракия. Ползвал се е със специален статут.
   През І-III в. на територията около Августа Траяна възникват голям брой крупни земеделски имения, т.нар. вили. Между тях е и отдавна проучената и добре известна тракийска вила в района на язовир "Чаталка", на около 20 км западно от Стара Загора.
   На територията около града са известни над 30 тракийски светилища, посветени предимно на тракийския бог-конник, но има и такива, посветени на Аполон, Зевс, Хера, Атина и пр. Особено популярни са били свети­лищата при селата Крън, Винарово, Кирилово, Малка Верея, Чаталка и Карасура. Наред с тези култове, в града била почита­на и римската богиня Рома.
   По същото време в града се развиват редица изкуства, сред които и музиката. За това свидетелстват образци на каменната и бронзовата пластика, ювелирното изкуство, грънчарството и стъклопроизводството и велико­лепна мраморна статуя на легендарния Орфей.
   Периодът на късната античност (ІV-VІ в.) за района на Августа Траяна, известна вече под името Берое, е свързан с преместването на столицата на империята през ЗЗ0 г. от Рим в Константинопол, ускореното християнизиране на местното население, готските нашествия в края на IV в., опустошителните набези на хуните в средата на V в. и нашествия на славяни, авари и пра­българи.
  Тези събития довеждат до голяма динамика в политическата обстановка, която се характеризира с редуването на пери­оди на възход и упадък.
   От края на IV в. земите на Тракия са в пределите на Източната римска империя, известна като Византия.
   Днес при античния форум е изградена трибуна за зрители и форумът се използва за сцена за редица оперни, театрални, балетни и фестивални прояви.








   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

събота, 6 април 2019 г.

Крепост "Ковачевско кале" - град Попово

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Ковачевско кале е късноримска крепост, която се намира на 6 км западно от гр. Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла. 
   Първоначално става известна на науката, благодарение на чешкия археолог Карел Шкорпил под името "Ковачовешко кале", поради тогавашния изговор на най-близкото до нея село, наричано тогава "Ковачовец".
   Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток – Чепез дере. Пряка видимост към нея в древността е имало единствено от изток и от запад, по течението на малката река, а от север и от юг крепостта е оставала закрита от три средно високи плата.
   В края на мезозойската ера, по време на горната креда, районът, в който милиони години по-късно е построена тази късноримска крепост, е бил дъно на топло тропическо море. За това свидетелстват многобройните, намирани в отлаганията, ростуми на белемнити – главоноги мекотели от клас Cephalopoda.

   Мощна крепостна стена с дебелина около 3,20 м, построена през IV век, е опасвала една обширна територия от около 40 – 45 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 14 от които са били с U-образна форма, разположени почти симетрично по цялата и дължина, с изключение на тези при портите, и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите на крепостта. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Чепез дере, са допълвали останалите елементи от крепостното строителство, а подземен водопровод, изграден от глинени тръби, спускащ се към крепостта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини (хълм Калакоч), е захранвал крепостта с питейна вода.

   Въпреки кратките проучвателни сезони и неголемия брой участници в редовните проучвания, започнали през 1990 г. и продължаващи с различни темпове до днес, изцяло са разкопани общо 5 кули: 2 по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях и началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта, 2 кули, защитаващи Западната порта на крепостта, и една кула от Западната крепостна стена. Разкрити са руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта, на монументална двуделна сграда, намираща се в непосредствена близост до светилището, на голяма, правоъгълна, едноделна постройка от византийската епоха, стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV век, и една силно разрушена сграда от IV век, намираща се в южната част на крепостта.

   Въз основа на обилния нумизматичен материал, подемните материали и тухлите с фирмени и императорски печати, откривани върху изпадалите от зидовете тухли или на място върху руините на зидовете от IV век от укрепителната система на Калето, се смята за доказано, че грандиозната строителна дейност по укрепяването на този средно голям за епохата си град е извършена по време на съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики като августи, между 308 и 324 г.

   В процеса на проучванията, подобно на други археологически обекти от този период, са установени три основни обособили се пласта, образувани от рушевините на сградите, едно аварийно укрепване, което е извършено най-вероятно след разрушително земетресение, повредило каменните сгради от най-ранния период на съществуването на крепостта, и един непроучен, най-ранен засега пласт, предхождащ с векове изграждането на Калето, свързан с късножелязната епоха.
   Първият период от живота на крепостта започва с нейното построяване и приключва с пожар, предизвикан от опустошенията, извършени от въстаналите готи, по времето на т. нар. "Втора готска война". Тънко хумусно наслояване над този пласт в кула № 12 показва, че животът в крепостта, или поне в отделни нейни части, не е възобновен веднага след края на Готските войни от 376 – 382 г. От този пласт произхождат многобройните монети, отсечени от император Лициний I до император Валент. 
   Вторият, по-късен и по-дебел пласт, е образуван от изцяло опожарените и разрушени гъсто и непланомерно, понякога и верижно построени, жилища с паянтова конструкция по време на най-силните хунски нашествия, около средата на V век (около 447 г.). От този пласт са и най-многобройните медни монети, най-ранните от които са все още от IV век, а най-късните са отсечени при императорите Теодосий II и Валентиниан III.
   Върху неразчистените останки от разрушенията, предизвикани от набезите на хуните на Атила, се намира най-тънкият и най-пострадалият от земеделското обработване на земята в наше време и от разграбването на камъните от Калето в началото на XX век последен пласт, образуван от руините на унищожените от аварите през 80–90-те години на VI век, отново паянтови, постройки на крепостта. Откритите в този пласт монети са отсечени при императорите Анастасий I, Юстиниан I и Юстин II.
   Най-късните открити, поне засега, монети в този пласт са фолисите, отсечени при император Юстин II през 578 г.
   Всички останали открити монети и предмети от IV век пр. Хр., от III в., както и от X и XI век и др. от територията на крепостта, не са свързани с нейния живот, а показват само приемствеността на живот в тази местност през вековете.


   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Римски военен кастел "Димум" (град Белене) и Шишманова крепост (град Никопол)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   По цялата брегова ивица на река Дунав в България стоят останките на множество крепости, руини, отбранителни линии... Дуросторум (Силистра)Трансмариска (Тутракан)Димум (Белене), Нове (Свищов), Сексагинта Приста (Русе), Ятрус (Кривина), Ескус (Гиген), Августа (Хърлец)Рациария (Видин)Бонония (Видин), Алмус (Лом), Цеврус (Долни Цибър), Регианум (Козлодуй), Укрепление Камъка в Оряхово, Валериана (Долни Вадин), Палатиолум (Байкал), Асамус ІІ (Черковица), Куинтодимум (Белене), Укрепление в село Батин (Русе), Скайдава в село Батин (Русе), Тримамиум в с. Мечка (Русе), Медиолана в с. Пиргово (Русе), Тегра в с. Мартен (Русе), Кинтон в с. Нова Черна (Тутракан), Нигринианис в с. Долно Ряхово (Силистра), Кандидиана в с. Малък Преславец (Силистра) и Теголициум в с. Ветрен (Силистра). 
   Обектите от заглавието на публикацията са край двата дунавски града Никопол и Белене, разположени над живописни местности. Това са римският военен кастел "Димум" и "Шишмановата крепост". 

Шишманова врата.
   "Шишманова врата" или Никополската крепост е силно укрепена крепост с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище. Днес от нея е сравнително добре запазена вратата, а от хълма се разкрива гледка и към стените и.
   Антична и късноантична крепост Никополско кале е построено на "Змийската канара", на 4.09 км източно по права линия от центъра на град Никопол и на около 0.45 км южно от река Дунав. Намира се на естествено защитен терен, обособен като островърха могила-възвишение от най-северните части на Никополските височини. Крепостта е заемала площ от около 20 дка. Иманярските изкопи са разкрили стени, изградени от ломени камъни, споени с хоросан, изсечени в скалата помещения със стълби, може би водохранилища или земни етажи на бойни кули, вкопани в земята приземни етажи на сгради. Изградена в късната античност върху античен кастел, в близост с античния "Никополис", тя сигурно е получила неговото име, запазено и днес в наименованието и. До неотдавна от тук, северно от нея е минавал пътя Никопол-Белене, който е изграден върху Крайдунавския римски път по Дунава.

   Река Дунав и част от руините на хълма.

   Изглед на север към бившия химически завод, построен на брега над реката на територията на Румъния. Като се има предвид, че в 350 дни от годината, тук ветровете са основно северни, можем да си представим на какъв отровен въздух са били подложени дробовете на хората в близките градове и села...


   Китното градче Никопол в началото на пролетта.


   С изглед към брега на Дунава и шлеповете по поречието.

   Старата църква в град Никопол е интересна добавка към разходката в района.

   Крепост Димум край Белене.
   Антична и късноантична крепост и римска пътна станция Димум се намира в северната част на град Белене на самия бряг на река Дунав. Кастелът Димум вероятно датира от I век, когато тракийското селище с флотска база прераства в укрепен, граничен лагер. По-късно лагерът прераства в крепост, а в последствие и в крепостен възел. Крепостта е претърпявала четири големи вражески нападения и два строителни периода. През Средновековието тук се настаняват българите, за което свидетелстват керамичните материали от IX-X и X-XIV век.
   Археологическите находки от последния културен пласт показват, че то е съществувало без прекъсване до наши дни благодарение на последните му заселници - павликяните. Димум е обявен за паметник с национално значение през 1968 г. При експанзията на Римската империя на изток, крепостта е границата на т. нар. илирийско и тракийско мито, които се обединяват в края на II в. Идентифицирането на Димум почива на писмени извори. Табула Певтингериана отбелязва, че на пътя от "Сингидунум" (Белград) за "Константинопол" по дунавския бряг се намира крайпътната станция Димум, която отстои на XIII мили от "Ескус" (Гиген) и на XVI мили от "Нове" (Свищов). Тези сведения са потвърдени и в пътеводителя на император Антонин, в който пътната станция Димум е поставена на XII мили от "Секуриска" и на XII мили от "Нове". След преместването на границата на Римската империя по десния бряг на Дунав през 275 г., Димум се разраства. Според един надпис тук е настанен отряд солийски конници, които се намирали "под разпореждането на знатния дукс на Втора Мизия". На запад извън крепостните стени се изграждат отделни квартали с големи сгради. Изградена е римска пътна станция.
   През късната античност Димум е един от големите градски крайдунавски центрове и той е последната, най-северна митническа станция на диоцеза Илирик. Кастела Димум е взел участие във всички исторически събития по преселването на славяни, авари, готи, но независимо от това той се е запазил като градски център и е отбелязан като град Димум в Земеописанието на неизвестен автор от Равена от VI век. К. Шкорпил, който е посетил града през 1905 г., съобщава, че Димум е имал правоъгълна форма с размери 370х320 крачки. Още тогава укреплението е било застроено и от него са били видими само незначителни части от крепостната стена.
   В днешно време са запазени части от западната стена, западната кула, охраняваща западната порта и част от южната стена в двора на училището. Северната стена на твърдината е била отнесена от Дунава. Кулата е правоъгълна, с вътрешни размери 9.8 на 11.7 м. Ориентирана е с ширината си по течението на реката. Стените са дебели 2.7 м и са запазени при източната стена до 2.7 м над банкета и до 1.30 м при западната стена. Над основата стената е облицована с грубо одялани каменни блокове, изградени в системата биндер-лойфер. От тази облицовка са запазени два реда при западната стена на кулата. Североизточната кула също е била открита частично и запазена преди години, но днес над нея е изграден пристанът към острова. Това означава, че северната стена е била дълга около 330 м. Запазена и ясно очертана над терена е част от западната крепостна стена, която се намира на уличното платно извън дворовете.
   Използвани източници: Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в Плевенски окръг. София, 1979 М. Гърдев








   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127