четвъртък, 10 май 2018 г.

Белчин - Цари Мали град - крепост Шишманово кале - екопътека Бели Искър - Алекови водопади

   Плановете за събралите се няколко почивни дни по Гергьовден, съчетаваха контрастна и богато украсена сцена: повече почивка с кулинарни представления, кратки разходки в свежите дни на късната пролет, залези с прелитащи самолети и тъмните пътеки на Верила, пълноводните водопади на Витоша и екопътеките в Рила, както и крепости, но да започнем от началото.

   Събрахме се в часовете на облачния петъчен следобед, с Митко и Мария в София, и поехме по дъждовните булеварди към Белчин - китно щъркелово селце, кацнало високо в планината, където спокойствието отдавна "не цари", след обновяването на крепостта там - Цари Мали град. :)

   Зареденият с лакомства багажник и предстоящият Гергьовден, с нищо не загатваха за кротък завършек на одисеята, която заформихме. В комбинация от свежест, кадри и релакс, дните отново отлетяха като миг. За настроението ни се погрижи и гостоприемния стопанин чичо Симеон, който е известен и с имената си - чичо Георги, чичо Петър и т.н. :) За да не разводнявам публикацията с повече приказки, ще приложа по няколко кадъра, а набелязаните туристически обекти, определено допълниха с интерес богатата колекция от посетени места... :) Митко бяха ходили до голяма част от тях, но за лаици като мен, се оказаха дори повече от интересни.

   Не пропуснах макро сцените по изгрев още на следващия ден. Като най-неочакван подарък - макро обективът, се оказа на правилното място, само мигове преди чичо Симеон да окоси до дъно, бъкащото от живот зелено море с високата трева.

   Просторният двор се радваше и на цветната роса с капките по цветя и стръкове.

   Малки охлюви.

   Пухкави цветя.


   Дворът, освен със седемте си кучета, беше зареден и с отпочиващи ретро находки, сред които "Заз" бе заел почетно място. :)

   Ей този симпатяга привличаше по-особено внимание и намазваше с присъствие в стаята и разни лакомства, оттук-оттам.

   Времето отлиташе и дните завършваха така. В това им е чарът на непринудените залези. Спонтанната идея ни изрита от уютния двор още първата вечер и се хвърлихме в калните ниви, с изглед към Витоша, късните лъчи към къщите на Белчин и кръжащи селскостопански самолети, изпращащи слънцето и посрещащи комарени рояци. :)

   Докато в една посока цветове изригваха с огнена лава, сините нюанси назад, сякаш предвещаваха залезен апокалипсис, но не би. Всичко изгасна твърде бързо и нападението от кръвожадните комари ни изрита набързо в изходна позиция. :)



   Крепост Шишманово кале и руините на прилежащата към него църква. Средновековният град, наричан още и "старият Самоков", е унищожен от турците в края на 16-и век. Лесният достъп, само на метри от главния път, го прави често посещавана дестинация от местни или туристи. Малка отбивка встрани от пътя и кафява табела, извеждат дотук.

   Обектът е в близост до селата Мала църква и Бели Искър.


   Богат архитектурен комплекс, но от него е открита само малка част. Скрити и обрасли в гъста растителност, останките очакват по-добри дни и финансиране за разкриването им.





   Следва Цари Мали град. Сравнително нов мега комплекс, състоящ се от чисто нови кули и крепостни стени, изградени съоръжения, църкви, паркинги, летящи охранители, заведения и куп екстри, каращи посетителите да посещават масирано село Белчин в последните години. В миналото, Цари Мали град е бил късноантична римска крепост, както и укрепено селище в Югозападна България.

   Хълмът Свети Спас над село Белчин, върху който е изграден Цари Мали град, разкрива величествена гледка към Витоша планина и китните селца наоколо. Интересно е да спомена, че Белчин се слави с над четиридесетте щъркелови гнезда, разположени навсякъде, които го правят още по-живо и доближаващо се до дивата природа място.

   Реконструираната църква "Възнесение Христово" в комплекса Цари Мали град.


   Село Белчин и пролетното небе, в море от облаци окъпано е то. :)






 
   Поръчковата облачност радваше особено сетивата ни и запълваше картата с памет. :)


   Новата църква в село Белчин.


   Телепорт и сме по екопътека Бели Искър над едноименното село, планината е Рила. В пик на пролетта е гарантирано едно. Забравете за сухите крака. :) Пълноводна река, взривяваща всичко по пътя на гравитацията, красиви и масивни мостове, пресичащи я на множество места и скалните великани над Рила планина, каращи човек да се чувства като джудже в този приказен горски свят.


   На места малките потоци са превърнали в изпитание пресичането по мостчетата.


   Отново в кратки макро забежки по пъстрите пролетни пътеки. :)


   По ред на номерата е перфектният облачен завършек, край една нова за мен водна каскада - Алекови водопади. Учудващо лесен достъп, само на броени минути от Драгалевския манастир, а в пролетен пик, тук е същинска приказка.

   
 И както се случва с всички хубави неща, така и тези дни останаха в миналото, но запечатаха много спомени и красиви мигове у нас...
 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

Очаквайте скоро втората част на книгата - Изчезващите свети места на България.
До скоро! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар