Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации

вторник, 1 октомври 2019 г.

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
   Връх Атон е планински първенец на полуостров Атон - Света гора. Ако човек разгледа картата на полуострова и се реши, изкачването на връх Атон стандартно се случва от скит "Света Ана", построен на внушителния южен склон в подножето му. От другата и срещуположна, северна страна на полуострова е построен манастирът Великата Лавра, откъдето маршрутът е по-дълъг и изморителен. Това са, като цяло туристическите подходи. Има такъв и от следващата спирка на ферибота, а именно - след "Света Ана". Със старт от кота нула до 2033 м.н.в., откъдето и да бъде "подхванат", връх Атон подлага на изпитание всеки дръзнал да погледне и замечтае към висините му. Изкачването, сложната организация с визи, транспорт, графици на фериботи, съчетани с последвалото късно тръгване и съпътстващата го жега, проверките на пристанището Дафни и климата, поставят връх Атон сред трудните - по-скоро изморителни върхове, които сме изкачвали... Та се заех сериозно с организацията. Направих запитване няколко седмици по-рано, пуснах таблица с данни и молба и с Ванката и Вихър (Golqm Turist), успяхме да посрещнем залез и изгрев от двухилядника Атон!
По изгрев, връх Атон.
   Предистория... Преди няколко години посетих за първи път полуостров Атон, като тогава замисълът беше да направим поклоннически туризъм до Зографски манастир "Свети Георги" и други манастири с Жоро. Посетихме и Хилендарския. Краят на месец юни далеч не беше подходящо време, жегата вече е започнала да става непоносима и битката по прашните пътища, пълни със змии и липсата на питейна вода, правят върха опасен и дори смъртоносен за изкачване. Много поклонници - мъже от Русия, Гърция, Събия, Румъния, България и други държави, правят запитване за визи и организират посещението на полуострова. Тогава се наложи да се прибера ден преди изтичането на визата, заради здравословни проблеми, породени от топлината, като усетът ми тогава проговори, за да не правя каквито и да било опити. Бяхме на 50 километра от подхода за Атон, а пешеходно и в температури, достигащи 40-42 градуса, начинанието щеше да бъде обречено на глупав и опасен провал. Дали заради наплашване или за да ни предпазят, тогава монаси ни предупредиха за немалко случаи на закъсали и дори починали от жегата хора.
   В общи линии, фериботите обслужващи малките пристанища към заливите се движат с предварителна заявка, а разписанията, ако може да се разчита на такива, са не много точни. Знаех за това и затова отлагах този планински първенец близо три години. Но, ей на, дойде му времето. Краят на септември сме с отпуснати визи и очакваме с нетърпение мига, в който да паркираме в малкото градче Уранополи - последна спирка за цивилни автомобили. Разрешеният достъп за влизане до манастирите и върха е само по вода. Има и пешеходен достъп, но по пътища, по които не е добре да ви хванат в крачка. Там се движат автомобили, камиони, които обслужват и ремонтират комплексите. Фериботите са малки и големи. Има и корабчета таксита, но там цените са солени и може да се наложи да чакате други желаещи. В зависимост от притока на хора, се определят и разписанията на фериботите. Сега и в двата от дните ни на престой, бяха различни, а сравнени с преди три години, също нямаме съвпадение с часа. Най-добре е да се направи запитване по телефоните, които ни дадоха, изписани на заплатените билети.

   Спим на плажа в Ierissos. Малко преди Уранополи. Изгледът към Атон ни кара да се спогледаме. Знаехме, че ще е трудно.


   Час преди да отвори визовия център се нареждаме и чакаме за Диамонитрионите си, за които съм подал молба предварително с данни на латиница. На опашката преди нас връщат един руснак, който гледаше като попарен с вряла вода. Споглеждаме се и видимо сме притиснени. Всичко се случва, грешки стават, живеем в електронната ера.:) Все пак всичко минава бързо и вземаме документите. На пристанището за ферибота чакаме над час. Щателна полицейска проверка на визите и личните документи, след което потегляме. Атон е насреща. Слънцето отдавна подксазва, че сме закъснели, но нямаме голям избор. На всичко отгоре трябва и да слизаме бързо, едва на другия ден Ванката е на работа, въпреки че визите ни са за четири дни.

   Вихър е машина. Поканих го и прие с охота да се включи и изкачи Атон за 3-и път. Посещавал е Атон 7-8 пъти и имаше какво да чуем и научим от него. От интересни истории, до не толкова забавни случки.

   В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия (брой монаси в скоби): Манастир Велика Лавра (64), Манастир Ватопед (163), Манастир Ивирон (71), Хилендарски манастир, сръбски (92), Манастир Дионисиат (71), Манастир Кутлумуш (86), Манастир Пантократор (25), Манастир Ксиропотам (25), Зографски манастир, български (48), Манастир Дохиар (3), Манастир Каракал (60), Манастир Филотей (60), Манастир Симонопетра (94), Манастир Свети Павел (112), Манастир Ставроникита (42), Манастир Ксенофонт (123), Манастир Григориат (107), Манастир Есфигмен (121), Манастир Пантелеймон, руски (88), Манастир Констамонит (44).
   Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204) в XIII век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През XIV век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
   Наред с манастирите има 12 скита (по-малки манастири), метоси, както и над 600 килии, каливи и катизми. Главен град и административен център на Света гора е Карея, който е седалище на губернатора като представител на гръцката власт. Духовно Света гора е подчинена директно на Цариградската патриаршия в Истанбул. Обитаването на полуострова е разрешено само на монасите и общото население, е около 1400 души... Суха статистика.

   Бързо набираме височина, слънцето все още ни щади и сме от тази, неогрята все още страна на полуострова. Животът тук е тежък. Някои монаси-исихасти живеят в скални килии, в пълно уединение, дори разбираме за случаи на замеряни от тях с камъни туристи-поклонници, стигнали твърде близо до подходите за скалните им ниши...

   Но има и модерни изкушения. Те са и лукс и необходимост.


   Невероятно е! Отново съм тук! Краят на септември е обещаващ, макар че не очаквах да е толкова горещо. Жега е и мозъците ни пулсират, но знаем, че ще се справим.
   Заливите на Атон са изкушение, но ако ви хванат да се къпете, ще ви арестуват. Има малки полицейски катери, които обикалят насам-натам. Отделно - от скитове, манастири и килии, има добра видимост към крайбрежната ивица на Атон. Сред морето от информация отсявам най-важното. Важно е да се знае и го цитирам от официалната страница на СВЕТА ГОРА, за който реши да посети тези чудни места.

   "Посещението на Света Гора не е туристическо пътуване, Света Гора е място за поклонение и молитви. Избягвайте говоренето на висок глас, силната музика и всяко действие, което би пречило на молитвите и усамотението на другите.
   Към монасите се обръщайте с "отче" и избягвайте да ги занимавате с ненужни приказки и светски проблеми.
   Бъдете прилично облечени – дори и в горещо време трябва да сте с дълъг панталон, затворени обувки, ризи и блузи с дълъг ръкав.
   При влизане в манастир първо трябва да отидете в гостоприемницата (архондарик) и там да изчакате да ви настанят (ако ще спите там), след това да ви заведат в храма и да ви покажат светините.
   Тъй като основното придвижване из Света Гора е пеша, носете си удобни обувки, както и вода за пиене. Постарайте се също да сте с малко багаж – само най-необходимото.
   Навсякъде е забранено яденето на месо, но не се притеснявайте – макар и постна, кухнята на Света Гора е вкусна и едва ли ще останете гладни. Все пак имайте предвид, че храненето става по определен ред и е част от богослужението – в трапезариите е забранено говоренето, ставането – преди да е даден сигнал, разхождането.
   Утринните служби започват в 3 часа през нощта (в някои манастири от 2, лятото съответно в 3 и 4). Ако ви е трудно да ги посещавате толкова рано, отидете поне на литургията, която започва някъде към 5-6 часа. В 3 следобeд започват пък вечерните служби.
   Във всеки манастир има обществен телефон, работят с карти и международните разговори са сравнително евтини. На повечето места вече има обхват и за мобилни телефони. Но тъй като всички манастири са на агрегати за ток (повечето работят само през деня), може да се окаже проблем зареждането на батериите, затова не прекалявайте.
   Категорично е забранено къпането в морето, както и ловът и риболовът!
   Забранена е и употребата на алкохол, освен това, което ще ви предложат в архондарика или в трапезарията.
  Забранено е снимането с видеокамери. Снимането с фотоапарат е разрешено, но само отвън.      Монаси можете да снимате само ако те самите са дали изрично съгласие за това.
  Както стана дума по-горе – спането и храната в манастирите са безплатни, но е добре, ако ще останете повече от 24 часа в една обител, да помогнете с работа – в кухнята, за чистене или каквото друго послушание ви дадат."

   Продължаваме нагоре и сякаш малко от малко набираме височина. Змии тази година няма. През 2016-а година само за ден видях, около пет пепелянки и други - непознати видове, които очакват в засада за храната си.

   Жегата вече ни е сварила мозъците и не мислим трезво. Стигаме до Панагия - заслона на 1500 м.н.в. Само на час под върха. Място за подслон, молитви и сън. Има нарове за 30 човека, които да преспят, както и кладенец, от който с въже и кофа да си набавим нужната вода. Беше пълно с руснаци. Около 22 часа започнаха молитви и литургия, които продължиха до 1 ч. през нощта.

   Отпочиваме и пием много вода. Предвидливо съм взел филтър за вода и пия смело. Оставяме тежките раници със спални чували, храна и какво ли още не. Нагоре съм само с тежката - 4 кг фоточанта, която е... Е, не, нямаше как да не я взема от България. Мислих много и реших да си позволя този "материален лукс", за да опитам да изкарам някой качествен и детайлен кадър от Атон.


   Изглед от върха към полуострова, континентална Гърция и тази пропита с кръв и молитви земя. Изморени до припадък, сме заредени с гледката, прохладният вече вятър и в еуфория знаем какво да очакваме. Милиони звезди, млечен път, липса на светлинно замърсяване и прохладна нощ край заслона си. Къде е статива??? Решихме да спим навън на спални чували и не сбъркахме. А свещенният Атонски полуостров се врязва на 50 км навътре в Егейско море и гледката замъглява съзнанието.

   Металният, няколкостотин килограмов кръст на връх Атон. Преди двеста години, когато е нямало хеликоптери и модерни средства за транспорт, това тежко съоръжение е било изнесено на гръб от хора и мулета, за да бъде монтирано в най-високата точка на полуострова.



   Като се качвахме по финалните 500 метра денивелация, на върха отекваше камбанен звън от четирите камбани, монтирани там. Оставяйки тежката раница на Панагия и само с фоточантата, потичах нагоре. Колкото и да е странно, някакви сили се вляха в мен изведнъж, въпреки пътя предната вечер, въпреки спането ни до колата, чакането на визи, фериботи, проверки и жегата по стръмнината... И го качих. Имаше трима руснаци на върха. Те стояха мирно и се молеха, пееха, четейки текстове от малка книжка. Ванката и Вихър останали доста надолу, викаха "Пиринееееее", "Пиринеееее" - наш си поздрав от рид Средоноса, станал запазена марка, когато екзалтирано се качвахме към връх Баюви дупки. Скоро излезе и вятър, а слънцето падаше все по-ниско. Не дочаках залеза горе. Имах притеснения за узото, изнесено нагоре. :) Сянката на острия връх се отрази ефектно на десетки километри в морето, докато слизахме... Цветовете изригнаха в жълто и кърваво червено. Долу, освен поклонници, имаше и монаси, запретнали ръкави със стъклени бутилки вино. По небето изгряха звезди, а липсата на светлинно замърсяване, породи изключителен млечен път. Надолу пък морето, светлините от лампите на полуострова, a в далечината сянката на остров Тасос. Над нас острият Атон се перчеше гордо. Малко преди полунощ всички се събудиха и запяха песни, заслонът се освети от десетки запалени свещи. Самолети прелитаха, спътниците ясно се движиха с бързина, много по-нагоре, високо в небесата...

   Към Карея - столицата на полуостров Атон. В Карея има църква, сгради, магазин - там може да наемете такси за пешеходен превоз до различни лъчове на полуострова.

   Много неща могат да се кажат, напишат за Атон. Според едно старо предание, Света Богородица заедно със Свети Йоан тръгнали на път за Йопа в Кипър, за да посетят Свети Лазар. Изведнъж лодката се олюляла, изгубила курса си и се озовала на тогавашния все още езически Атон. Поради бурното море лодката се разбила близо до днешния манастир Ивирон. Божията Майка изплувала на брега и се въодушевила от дивната красота на планината, благословила я и замолила сина си Исус Христос да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение". Оттогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията Майка. Жени на полуостров Атон не се допускат. Има частни случаи на жени облечени като мъже, влезли на полуострова, които разпознати, веднага биват вкарвани в гръцки затвори. Дори и животни от женски пол не могат да се донасят в монашеската република с изключение на котки и кокошки, които снасят яйцата, необходими за направата на бои, използвани в зографисването на икони. При посещение на Зографски манастир, ми направи впечатление това, че остатъците от храна не се дават на котките (изовзват се като отпадък с фериботите), за да ловят плъхове и мишки. Сечища няма никъде на полуострова и горите, където ги има са невероятни. Дърва за огрев и бали слама за товарните животни се карат с фериботи от континента. Огромна лавина е смляла гората под върха, малко под Панагия. Зимата е добре да се подхожда само по ръбовете на върха, които са тежки за изкачване и е нужен катерачен и бивачен инвенатар.

   Вихър на Великия метален кръст.

   Ванката.

   Земното притегляне. 2033 метра по-надолу, но с голямото приближение на телеобектива.

   Привечер сме на Панагия. Могъщата сянка на Атон се отразява ефектно в безкрая на морската шир.

   По изгрев и по-залез, върхът дава повод да преосмислим нещата. Мащабите тук са въздействащи. Огромни кораби и фериботи се забелязват като малки петна в дълбочина и ни подксазват колко сме малки, уязвими и земни в краткия си път.


   Утрото от Панагия. Светлината е невероятна, но скоро слънцето ще изгрее в последния ден на септември. С това приключва третото ни посещение на държавата Гърция през месец септември, с пет изкачени първенци на планини (Тимфи, Пиндос, ДзумеркаВрондос и Атон ).
   Жегата на пристанището е непоносима, но слизаме доста по-рано, за да сме сигурни, че днес ще хванем ферибота към Уранополи. За капак на всичко акостираме на Дафни, където полицията нарежда да слизаме. Всички слизаме заедно с багажа. Ще има митническа проверка. Предстоят ни и часове с автомобила, нощни часове с влака и много емоции и спомени, които ще ни карат да настръхнем, щом споменем думата Атон или се вгледаме в малката хартиена карта, на която с едва различима точка е отбелязано името на върха.




   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127
Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

Остров Тасос

Боздаг планина, Гърция

Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония




 Линкове с приключения зад граница...
Метеора - Гърция

Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

Религиозен туризъм в Черна гора

Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

Македония - манастири и каньони

Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

Каньон Викос - Гърция

Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция


четвъртък, 26 септември 2019 г.

Каньон Викос (Φαράγγι του Βίκου) - Гърция

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Каньон Викос и планината Тимфи в Гърция.

   Викос (на гръцки: Φαράγγι του Βίκου) е каньон в Пинд, Северна Гърция. Намира се на южните склонове на планината Тимфи и е с дължина около 20 км и варираща дълбочина между 450-1600 м, като ширината му също варира от 400 м до само на няколко метра в най-тясната му част. Викос е записан като най-дълбокия каньон в света в книгата за рекордите на Гинес. 
   При посещението си на връх Гамила в планината Тимфи, с изходен пункт село Микро Папинго, не успяхме да се разходим и разгледаме каньона с подход от съседното село. Сега, след изкачването на връх Какардица в планината Дзумерка, се отчетохме и тук, а то се оказа, че имало защо! :)


   Пътят към село Микро Папинго (Μικρό Πάπιγκο). И колоритна публикация от изкачването на първенеца на Тимфи - връх Гамила.
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
   Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

Остров Тасос

Боздаг планина, Гърция

Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония




 Линкове с приключения зад граница...
Метеора - Гърция

Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

Религиозен туризъм в Черна гора

Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

Македония - манастири и каньони

Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

Каньон Викос - Гърция

Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция



Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

вторник, 24 септември 2019 г.

Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк 
   Дзумерка или още Атаманика (по името на едноименното село, на гръцки: Αθαμανικά или Τζουμέρκα) е планина, обхващаща североизточната част на ном Арта, югоизточната част на ном Янина и югозападната част на ном Трикала. Планината е част от планинската верига Пинд.
   Дзумерка е най-голямата планинска верига на Пинд и на Западна Гърция. Населението покрай планината е армънско.
   Най-високия връх на Дзумерка е Какардица и се издига на височина 2429 м. Следващ по височина е Катафиди с 2393 м. В северната си част планината е почти непреходима. В Дзумерка се намира хидрографския център (като пресечна точка) на Пинд разделящ водосборните басейни на реките течащи към Егейско море, Йонийско море и Коринтския залив. От Чумерка извират няколко от притоците на река Ахелой, разделяща Етолия от Акарнания и образуващи заедно ном Етолоакарнания, представляващ северната част (отвъд Коринтския залив) на административната област Западна Гърция.

   Та така! :) Плановете за уикенда, включващи част от петъка, понеделника и тъмните часове на вторника, бяха отново интензивни и граничещи с натоварване, нощни шофирания и петъчна вечер по пътищата. Този път се подготвих по-бързо. Все пак районът започна да ни става познат. Намерих и хартиена карта на Пинд, което в комбинация с хартиената на Гърция, тази в гпса и хубавите гуми на Дъстъра, са добра комбинация за успех. Остава и малка доза късмет и внимание по пътищата. В отминалите посещения посветени на планинската верига Пинд, изкачихме някои върхове и дялове на планината, минахме край Янина и общо взето толкова. Изкачихме Гамила и Смоликас. Сега продължихме с плануваните Какардица и Строгола - върхове в Дзумерка планина. А Лакмос и той отлежава в списъка с първенеца си връх Перистери... Познатата схема взе да се изтърква и отново търкаме релсите на влака, пътувайки за София. Разписания, чакане, непредвидени престои по гари, сваляне и качване на обемни и тежки багажи... Сложно и достатъчно неприятно, но това е положението. Събираме Вихър и Цвета към 21 ч.. Аз и Катя с раниците. Взехме 12 бири, ама пусто и място. Малка се оказа ташевката 60+10 и събрах само седем кенчета. Натоварих два литра вода, два галона пепси :) и не остана място за другите неща. Дъстърът отново е натоварен подобаващо, хвъркаме към границата в хладната вечер...

   След ГКПП Кулата сменям Вихър и отново шофирам до подхода - село Гадики. Има няма 12 часа от София. Всички прихъркват в колата, а аз се наливам с кафе и смуча лукчета, сменяйки гръцките радиа. :) Планът е да се качим високо над село Гардики по тесните и черни пътища, пресичащи склоновете на Дзумерка, излизайки високо в планината. Гпс следите, които свалих, красноречиво отговаряха на въпросите за натоварването и като цяло преходът беше къс като разстояние, но с изключително стръмен терен. С мястото за бивак щяхме да импровизираме. Планината разполага с потоци и чешми, което е приятно за качествен бивак. :)
   Край село Гардики сме в 8 сутринта. Престарахме се, като дремнахме час, два преди селото и пътят ни хвана цели 12 часа. Събота народът се изнася от София за празниците и нощното пътуване е спокойно. Светлината в село Гардики е прекрасна, а небето - не толкова. По прогноза дават два хубави дни и се надяваме скоро да се разчисти, както и стана. Селото се крепи на невероятен стръмен склон. Голяма част от покривите на къщите са еднакви и нови, което е сигнал, че в близко минало нещо тежко се е случило.

   Още няма обяд, а седемте бири, които бях взел, се разливат смело и опасно замъгляват адекватното поведение и решението на казуса сън-ходене. :) Студено и ветровито е, а след цяла нощ път, върхът беше под въпрос за деня. Тюх, мама му и късмет, сякаш разваляме серията от нощни пътувания и качвания на върхове веднага след това...

   Разпънахме и катуна. Време е за малко сън, докато решим какви ще ги вършим днес.

   А то времето взе, че се оправя...

   Към билото и връх Какардица след два часа. 1000 метра денивелация в много малък километраж и адска стръмнотия до върховото било и гледката от първенеца на планината Дзумерка.

   Гардики е останало в ниското, много надолу след завоя на ждрелото, а това е и отсечката, по която дойдохме доста нагоре по черния път.

   Есента наближава. Гледките скоро ще ни приветстват.

   Вихър е като бургия и не стои мирно. Иска да катери, катери, катери!

   Стадата на планината. Много крави са навсякъде и чановете им отекват мелодично по склоновете.


   Отново към пътя, изпряващ косите на шофьори и пътници. :) Макар и изключително тесни, стръмни и опасни, и с бълващи от сипеи и склонове скални маси и камъни, тези важни пътни артерии, свързващи селата с околния свят, се поддържат и почти винаги са в добро състояние. На проблемните завои и отсечки са установени малки и по-големи машини (багери и т.н.), които са в готовност да премахнат паднали камъни и поправят пътищата.

   На върха съм след по-малко от два часа. Какардица - първенец на планината Дзумерка, част от планинската верига Пинд.


   Към околните села.

   Към езерото Янина и невероятните панорами наоколо.

   Приказна светлина се показа изпод мъгли и облаци. Залезът щеше да е зрелищен в почти есенната динамика.

   Излизането е придружено със силен, студен вятър, който в комбинация с изпитата бира, безсънието и шофирането, кара човек да настръхне... :)





   Изумени сме от пътищата към много от селата на планините в Гърция. Хората не се оплакват, а работят, поддържат ги в добро състояние и това е!

   По този път се движиха автомобили...

   Вихър хвана по съседен склон и дойде след половин час. Помръзнах доста на върха, мислейки за отлежалата кайсиева ракия и топлия спален чувал. Катя и Цвета направиха едни салати, едно чудо...

   Привечер от "катуна". Планината е прекрасна и нищо повече не можем да желаем.

   На другия ден от село Гардики. Поемаме към Викоското дефиле, Янина и следващата си цел - Врондос планина край Серес.

   Катя и планината Дзумерка.

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организиране и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
    Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)
Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

Остров Тасос

Боздаг планина, Гърция

Озрен планина и Девица планина, Сърбия

Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

(Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония




 Линкове с приключения зад граница...
Метеора - Гърция

Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

Религиозен туризъм в Черна гора

Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

Македония - манастири и каньони

Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

Каньон Викос - Гърция

Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция



Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127