Карпатите - Връх Негою и връх Молдовяну

 "Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

     Най-високите върхове в южните Карпати, дял Фъгърашки планини, са връх Негою - 2535 м.н.в. и връх Молдовяну - 2544 м.н.в. Не на майтап се заехме да проучим и атакуваме труднодостъпните Фъгърашки планини и Трансфъгърашкото шосе, виещо безброй километри до езерото Бъля. Като атмосферна граница на северни влияния, Карпатите ни посрещнаха навъсено - с дъжд, мъгла и ветрове. Моят приятел-планинар Константин, с когото организирахме прехода и без който той нямаше да е същия, на шега каза, "Карпатите са производители на облаци. Сами ги образуват и ги изливат върху си!" :) В сърцето на планината, знаехме, че трябва да разчитаме на себе си, добро проучване и адекватната екипировка, за да успеем да ги изкачим. Отдалечени, трудни, капризни и съвършено красиви са те, а Трансфъгърашкото шосе, водещо "в близост" до тях е тест за автомобилите - един съвършен път, гениален проект и произведение на болните мозъци от комунистическото минало - Николае Чаушеску и "СИЕ", с грандиозните, издигнати до фанатизъм проекти, да се прокопае тунел през величествените Карпати и да се укрепят десетките склонове, бълващи вода, камъни и лавини. Шест милиона тона динамит и десетки човешки животи е струвал проектът там. Това е най-величественият и красив път в Румъния. 

   За Трансфъгърашкия път добре. Това, че навъртях по него почти 200 км. за няколко дни, високо в планината и безаварийно, не ми попречи на излизане от Русе по чисто новия булевард Тутракан, извеждащ до Дунав мост, да заплувам по проблемния в миналото участък, който не са направили и сега, усвоявайки милионите пари. Моят спътник в еуфория ми разказа за чисто новата отсечка, докато по тъмно пътувахме към границата. Секунди по-късно фаровете на колата изчезнаха под вода и заплувахме като на кино. Излязох от дълбоката локва бързо и обърнахме движението, в следващата локва се виждаха закъсали автомобили в метър вода. Оказа се, че нещо се е намокрило здравата по колата и час се заигравах с газовата уредба, но всичко беше добре и скоро ни тръгна отново по вода! Още с излизането на магистралата към град Питещ - пороен дъжд, изкоренени дървета и всичко, сочещо че е имало потоп, ни срещна с действителността.

   Около езерото Бъля, където паркирахме. Билото на планината тънеше в облаци, мъгли и дъжд.

   Езерото Бъля. Изходния пункт, който избрахме за преход до върховете Негою и Молдовяну. С известността на Трансфъгърашкото шосе, милиони хора от цял свят се възползват да преминат по живописните завои през величествената планина. Водопади изливащи се от всеки камък, езера, приказни мъгли и лошо, много лошо време.

   Около обяд, след близо 7 часа с колата, беше трудно да устоим на старта, който ни срещна с мъгла и дъжд. Ентусиазма, проучването, нахъсването, желанието, тръпката, всяко едно усилие до тук, като че ли разсмиваше някой отгоре. Решихме все пак с по-леките раници да направим 10 часовия преход от езерото Бъля до връх Негою и обратно. Знаехме, че маршрутът предлага екстремни гледки, шеметни панорами, множество вериги и въжета по опасните участъци, както и среща с един красив връх - Негою. И красоти изникнаха почти веднага по билното трасе.

   А не след дълго ни срещна и първото въже по билния ръб. Многократно слизане и изкачване по ръбове предлага този маршрут, хубаво изживяване за карали кола и недоспали хора!

   В мъгла и неприятен вятър стигнахме до езеро и двата аварийни заслона там - Refugiul Caltun и Lacul Caltun. Близо, на около час е връх Негою.

   Скоро подхванахме и улеите към него.

   И го качихме.

   Срещнахме хора, разпознаха ме бързо от интернет средите и ми подариха снимка на слизане по улеите под Негою. Неизвестността в мъглата не ни попречи, все пак преди малко се качихме точно тук, по веригата. Единствено раницата, провесеният апарат и напускащите ни сили, внесоха малко дискомфорт.

   Толкова мъгла, дъжд и умора се бяха натрупали, че подтиквах към дезертиране и преспиване в един от заслоните, така и не се получи, слязохме при колата. Възлов момент за успеха и на връх Молдовяну беше прекрасната поляна с река, водопад и място за колата, където изкарахме няколко нощи на палатка. Въпросното място се намира на слизане от езерото Бъля, в посока град Питещ, на няколко километра след тунела. За Трансфъгърашкото шосе от историческа гледна точка е интересно да се спомене, че свързва две значими области в Румъния - Влахия и Трансилвания. Маршрутът на шосето е Питещ-Куртя ди Арджес-Арпашу де Жос. Счита се, че шосето е в топ 10 на най-красивите пътища изобщо в света. Останахме поразени от гледките по него и строителните гении на времето от 70-е години на миналия век. Непокътнати бетонни съоръжения, укрепени склонове против лавини и още, още, още куп неща, сриващи рейтинга на модерните политически среди. Сетих се за булевард Тутракан от сутринта, по който си наводних колата, вярно са клетници нашите малоумни управници, за да се хвалят, режат ленти - в огледало от кал се оглеждат всяка сутрин именно те! Не носих българското знаме на връх Негою, щях да го изгоря. :)

   Едно от въжетата, малко под него е бездната. Нищо не видяхме в този "приказен" ден. Моят съратник спомена, че му е трудно в мъглата със запотените очила - изчаквах го, въпреки че мръзнех. Отпивах от дълбоките залежи! :)

   Докато не излязохме почти до колата, където нещата започнаха да се случват.

   За не повече от пет минути, леден вятър прониза небето и премести за миг мъгли и облачни маси. Слънцето ниско докосваше хоризонта и палеше пейзажа. Залезът се случи тук. Цветовете изригнаха до такава степен, че почти ме докараха до лудост! Величествените върхове се показаха и в миг от целия този ден, всичко се случи сега.

   Трансфъгърашкото шосе, около езерото Бъля. Останалите часове преминаха в търсене на въпросната поляна, разпъване на палатка на челник, както и прилошаване, което ме държеше из късо през всички дни и вечери от престоя ни тук. От преумора, път, безсъние и тежки билни преходи, съчетани с физическа и психическа гавра, всяка вечер ми ставаше лошо и е добре, че имах "лекар" в групата, да ме светне, че мастика на гладно лекувала всякакви симптоми. Оказа се успешно! :)

   Прескачам втория ден, в който преминаването през тунела рано сутринта и амбициите за качване на връх Молдовяну, бяха покосени от леден вятър, бушуващ по билото и мъгли, носещи се на талази. Северен фронт се беше спрял на билото, но то не го пускаше и борбата беше не на майтап. Константин-Коцето, ми разказа как птичките се опитвали да кацнат на тревите до паркинга - някои успявали, други още с кацането започвали да се търкалят по него. Решихме бързо - отиваме до Сибиу или Брашов. Навъртяхме жесток километраж в този ден и ни остана спомена от тълпите в Бран, замъка на Дракула и една интересна пещера, бонус на връщане от Бран по разни офроуд пътища, които не ми се припомнят. Научихме румънски покрай тях! :)

   Нощувахме на същата поляна преди прехода до връх Молдовяну на следващата сутрин. И тръгнахме по пътеката започваща също както за връх Негою от паркинга на езерото Бъля. За този връх знаехме едно. Първенец е на Карпатите, преходът до него изисква поне два дни, изпълним е и за ден с лека раница от и до езерото Бъля за добре подготвени маратонци, участващи в състезания (не се майтапя). Познавам поне един човек успял да го направи за ден, но с тежки раници, беше невъзможно, не мисля, че някой би успял с тежка раница за ден, освен ако не се надруса с непозволени медикаменти.

   Билото към връх Молдовяну изкачва и слиза рязко, губи се много височина, километражът е безмилостен. Отчетохме, около 3000 м. възходяща денивелация с 30 км. ходене за двата дни. Знаехме за това и се натоварихме с тежките раници, решени да спим по средата на трасето.

   По въжето бяхме малко преди обяд, никак не напредвахме. Има и подсичаща пътека, която излиза на хижа Подрагу, която така и не използвахме.

   Ориентировъчно, тук е средата на билното трасе до връх Молдовяну, при езерото. Повратен момент от изкачването му. Слизането от билото до езерото от снимката може да изкара човек от релси след нелекия подход дотук. По план нощувахме там, знаейки от картите и гпс-а, че има заслон, наименуван като заслон без покрив. Защо ли не бях изненадан като видях само една тръбна конструкция, въпреки дълбоките надежди и предположения, че ще заварим най-малко монолитна постройка, защитена от вятъра поне. В планината, винаги трябва да очакваме и да сме подготвени за подобни моменти.

   Билото към връх Молдовяну преди пагубното слизане. Молдовяну тънеше все още в облаци, мъгли и неизвестност. Часът минаваше един след пладне. Бях на предела на силите с тежката раница, а моят спътник беше още по-назад по пътеката. Знаех, че няма да се изгуби, поради коловозите на пътеката, уви изгубил беше малко пътеката, изкачвайки връх Мирчо, но все пак се намерихме.

   Аз с разпъната палатка, той с изпънати нерви. Подготвих си бивака. Знаех, че ако нещо се обърка по-късно и закъснея порядъчно, ще ме чака сигурно убежище, при влошаване на времето, особено важен елемент за оцеляване, когато човек остане без запас от сили. Сериозно укрепена палатка, изпънати като струни въжета, камъни против вятър в спалното помещение. Случвало се е да се гоним в мъгла с палатката. По-бърза е от мен, изпитано е!!! :) Хапнах на две на три, бях доста изморен след пагубните изкачвания и слизания. Багажът може би отново надхвърляше поне 25 кг. Коцето дойде скоро, реши да не се подлъгва на болните ми амбиции и да изкачи върха утре, щеше да си почине, да проучи изворите покрай езерцето, да се пребори с нахалните овце, гледащи жално хрупкаво-зелената му палатка Trimm (не си купувайте искрящо зелени палатки, създавате си сериозни главоболия с местната фауна!!!). Водач с група му казали, че до връх Молдовяну има 5 часа в едната посока. Значи 10 в двете, при добро стечение на обстоятелствата, малко след полунощ щях да съм отново тук. Попитах друга група, потвърдиха уклончиво - поне 4 часа до връхната кота.

   Хората качват връх Молдовяну за няколко дни, преспиват по хижите (Podragu), възползват се от благината да не носят тежки раници и потичват по билата заредени само с бира, вода и настроение за песни.  

   Връх Молдовяну в мъглата. За час бях в подножието му. Не си спомням колко съм бягал, но голяма част от времето премина така.

   Последния ръб преди връхната кота. Беше ми лошо, повърнах и се качих.

   Билото и изминатото. Въпреки всичко, планината ме допусна и успях. Тежкият багаж не е решение този връх да се направи еднодневно с връщане до езерото Бъля, респективно лекият-да със замръкване, около въжето...

   Малко след 18 ч. бях при палатката със събрани билки за чай, снимки, с мехури по краката и треперещи колене. Общо 4 часа в двете посоки със снимките. На примуса сварих билките, пихме ракия, друго не помня, само че по светло бях заспал. Въпросната палатка на Коцето - опасно е да се нощува до него, има вероятност от нападения на стадата - овце, крави! :)

   Връщането по пътеката се представи с приятни панорами. Коцето остана да нощува още веднъж и да изкачи Молдовяну. Аз да почивам на споменатата по-горе поляна и да лекувам спуканите си мехури.

   Блестящо представяне на планината - гледки и красоти безкрай!

   С не лошо темпо бях при колата. Денят беше пред мен. Позяпах сергиите, купих си кока кола за 10 лей, геврек. Поляна с река, душ и плаж ме очакваха в следващите слънчеви часове, прегледах и снимките. Чакаше ни лудница по пътищата, смяна на счупен халоген и разбор на събитието. С каприз ни посрещнаха тези диви планини, с каприз ни и изпратиха. Още едни върхове, по които минахме и оставихме запечатани в сърцето. Планината ни допусна, можеше да има гръмотевични бури, присъщи за тук по това време на годината... Следва Триглав в Юлийските Алпи и още други неща запланувани отдавна! 

   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.

   Ако публикацията и снимките са ви харесали, отбийте се в следните линкове. В тях са описани част от приключенията ни по граничните планини, първенци на държави или първенци на планини... :)

- Планината Проклетия - връх Мая Езерце-2694 м.н.в. - (Черна гора/Албания)

- Планината Проклетия в Косово и първенеца му връх Джеравица-2656 м.н.в.

- Черна гора. Планината Дурмитор - връх Боботов кук-2523м.н.в.

- Франция, Шамони - Монблан по класическия маршрут

- Швейцария - връх Брайтхорн-4164 м.н.в.

- Швейцария - връх Матерхорн-4478 м.н.в.

- Планината Олимп в Гърция - връх Скала-2865 м.н.в., връх Сколио-2911 м.н.в., връх Митикас-2917 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, връх Негою-2535 м.н.в. и връх Молдовяну-2544 м.н.в.

- Карпатите в Румъния, Ретезат (Retezat - 2482) - Пеляга (Peleage - 2509) - Бакура (Bacura - 2433)

- Македония - Кораб планина и първенецът и връх Голем кораб-2764 м.н.в (Maja e Korabit)

- Шар планина в Македония - Титов връх-2747 м.н.в. (Голем Турчин)

- Сърбия, Сува планина - връх Трем-1810 м.н.в.

- Остров Тасос

- Боздаг планина, Гърция

- Озрен планина и Девица планина, Сърбия

- Босна и Херциговина - Маглич планина и връх Маглич-2386 м.н.в., Вишеград, Сараево, Мостар

- (Черна гора/Албания) - Проклетия планина: Зла Колата, Добра Колата, Албанска Колата

- Македония - Якубица планина (Мокра планина) - връх Солунска глава-2540 м.н.в.

- Словения - Юлийска Алпи, връх Триглав-2864 м.н.в.

- Австрия и първенецът и връх Гросглокнер-3798 м.н.в. по нормалния маршрут (Grossglockner 3798 normal route)

- Комова планина/Комови - връх Кучки Ком-2487 м.н.в. - връх Васоевички Ком-2460 м.н.в. - Черна гора

- Проклетия (Prokletije) - Мая е Росит (Maj e Rosit) - 2525 м.н.в.

- Проклетия (Prokletije) - масив Каранфили - Черна гора/Албания

- Тимфи (Τύμφη) - връх Гамила-2497 м.н.в. (Γκαμήλα) - Гърция

- Пинд (Пиндос/Πίνδος) - връх Смолика-2637 м.н.в. (Σμόλικα) - Гърция

- Дзумерка (Τζουμέρκα) - връх Какардица-2429 м.н.в. (Kakarditsa / Κακαρδίτσα) - Гърция

- Врондос планина (Шарлия) - връх Пророк Илия-1849 м. (Али Баба) - Гърция

- СВЕТА ГОРА - изкачване на връх АТОН-2033 м.н.в.

- Изкачване на връх Пелистер (2601 м.н.в.) - планински първенец на Баба планина, Македония

 Линкове с приключения зад граница...

- Метеора - Гърция

- Фрушкогорските манастири в планината Фрушка гора - Сърбия

- Златоград, водопадите Ливадитис, водопад Св. Варвара - Гърция

- Религиозен туризъм в Черна гора

- Румъния - Синая, Брашов, Пелеш и духовното богатство на Молдова

- Македония - манастири и каньони

- Македония - Около Струмица, Кавадарци, Прилеп, Курбиново, Сливница, Охрид, Тетово

- Религиозен туризъм в планината Пангео и полуостров АТОН

- Пещера Постойна Яма и езерото Блед - Словения

- Плитвичките езера и град Загреб - Хърватия

- Piljski waterfall, Cungulski waterfall, Kurtulski waterfall, Vurnje waterfall - Сърбия

- Будва и Котор - перлите на Адриатическо море - Черна гора

- Каньон Викос - Гърция

- Катерини (Κατερίνη) - Паралия (Παραλία) - Керкини ( Λίμνη Κερκίνη) - Гърция

- Македония. Културно-исторически туризъм.

- Турция - Одрин

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)