Свежен - крепост Градището - Розовец - крепост Змейовец
Дни като този се помнят и човек настръхва, след като се прибере, зареден от свежестта на планината и вледеняващ мартенски вятър по билата...
А това е тавана на колата рано сутринта. Днес ще моржувам, като решавам да не обличам яке, а само да го нося на раницата и тичайки да преодолея няколко върха, две крепости и да попътувам в завоите на Средногорието... Получи се...
Средна гора и село Свежен. Учуден съм от количеството сняг днес...
Бая студено е. Термометърът в колата показва -5.5 градуса... Двете петънца без скреж са от лампичките, които са в плафоните за задния номер... 🙂 Дълго умувам, докато се досетя, а то било близко да акъла, ама кой ли да го впрегне...
Поемам към Трона и крепост Градище (Градището) на връх Градище...
Градището.
Трона (Тронът).
Градището. Внимание, внимание - всички гарги на събрание...
Вледеняващи пориви от вятър и направо тичам нагоре след следите от зайци, сърни и други горски обитатели...
И скоро се затлачвам в преплитаща се растителност, че се сещам за хартиените бележки от по-горе...
Средногорието. В люляковите тресавища под крепост Градището.
Жилищни сгради и градежите им.
И подценил обстановката, бая се залутвам в търсене на подход, какъвто има, но не точно...
Гнездо.
Крепост Змейовец. Тракийско укрепено селище Змейовец се намира на едноименния връх, на 2.9 km източно по права линия от центъра на село Розовец. Местността „Змейовец“ обхваща два върха и седловина между тях. По-високият връх е източния, а укреплението е изградено на по- ниския, западен връх. Обектът има неправилна форма с размери 70х80 m и площ от 4.77 дка. Крепостните стени се проследяват под формата на насип, висок 0.5 m. В югоизточният ъгъл на укреплението се забелязват останките на две сгради от по-късен период градени от камъните на тракийските крепостни стени и споени с кал.
Крепост Змейовец.
Крепост Змейовец не се намира на връх Змейовец, а на съседния хребет (както споменах по-горе), но аз знам за това и продължавам, докато преминавайки през люта растителност и тръни, все пак успявам. Изял съм едва 2 бисквити и една ябълка със силно кафе и треперя от студ... Ръцете ми започват силно да изтръпват и да ме болят. Лягам за 30 лицеви опори и хуквам, подвиквайки, за да сляза по-бързо при колата. А то се оказа, че са минали цели три часа...
За да финиширам така ще са нужни още много усилия и труд, палене на камина, готвене и зареждане с тъмни бири... Живот ли бе? :)
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
