Кънчево и крепост Градището на връх Градище
Кънчево и крепост Градището на връх Градище... Над селото започва забавата в късния следобед... Към ден днешен има два хубави черни пътя, извиващи и обикалящи непристъпните подстъпи на масивите, но към самата крепост е тегаво. Растителността е превзела навсякъде и придвижването е наистина трудно. Завъртях малко под 10 пешеходни километра за два часа от автомобила във ветровития следобед. Подстъпът беше заснежен и скалист, до излизането при Твърдината... Внимателно се провирах, за да успея да видя, каквото ме вълнуваше и да търся подход към втория път, за да се върна обратно. Не взех раница, нито вода, а се стъмваше и не ми се преспиваше в гъстата люлякова растителност. След римска вила Чаталка и Яворското кале, този подход дойде малко в повече, но направихме 3 крепости в този съботен ден... Тичам по тениска нагоре, премръзнал и почти обезводнен, но знам че скоро ще се справя, че има бири за изпиване...
Преминавам и край тези изоставени мохабетчийници...
Подстъпът не е много удачен, защото отдавна съм изгубил "пътеката", която в далечното минало е била маркирана. Много на рядко се виждаха почти заличени цветове боя по дървета или скали... Вижда се вода и лед по скалите и направо си е стряскащо, но пълзя малко по малко нагоре и излизам на рида, който разкрива внушителни гледки.
Цял град е имало на хълма. Невероятни руини, градежи и много иманярска измет, вилняла навсякъде... 🙁
Притеснен съм за слизането. Пътят е на 200 метра под мен и с растителността сме в скандална ситуация...
Водоизточник под крепостните стени. Възлов елемент за оцеляване и живот тук...
Насреща е връх Градището. От изток (ляво) на запад (дясно) бързо прибягвам малко под 10 км и стигам по светло до колата. Катя ме чака и заминаваме да унищожим дузина тъмни бири край камината до котки и уют... 🙂
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Няма коментари:
Публикуване на коментар