вторник, 22 март 2022 г.

Куклен - крепост Ваниса - крепост Жамамтепе - крепост голямото Кале - Кукленски водопад

 Куклен - крепост Ваниса - крепост Жамамтепе - крепост голямото Кале - Кукленски водопад

   В албума ще видите три крепости над град Куклен в Родопите, скрит водопад и полуеднодневно приключение... Днес ме очакват 1000 метра положителна денивелеция, още поне толкова слизане и три планувани крепости. Потичах в снега със старите обувки и в късния следобяд бях край печката и котките. Бонус, пресичане на обрасъл планински дял към Кукленския водопад и хубав сняг по деретата...
   Крепост Ваниса над Куклен. Денят е ясен и с доста студен старт и отрицателни сутрешни температури... Поемам стръмно над град Куклен в снежната приказка на Родопите...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК



   Останки от стените на късноантична и средновековна крепост Ваниса (още наричана Баница/Банище) се намират в местността "Плочата", на около 1 км от центъра на Куклен. Крепостта е била издигната на възвишение, като от хълма се разкрива красива панорамна гледка към тракийската низина. В близост се намира минерален извор, който е дал името на крепостта. Няма много за гледане, въпреки площта, освен няколко зида и хубава панорама на север към Куклен, Пловдив, Средногорието и Стара планина...





   Очакващата ме денивелация е в комбинация със сняг и стръмен рид, извеждащ до по-интересната крепост голямото Кале. Средновековна крепост Голямото кале се намира на едноименния връх, на 3.5 km югозападно по права линия от центъра на град Куклен. Построена е на възвишение с много стръмни склонове от изток и север. От запад, мястото е защитено от 10 метрови отвесни скали. Единствения достъп е от юг през тясна седловина. Обекта е с формата на ромб, като крепостната стена загражда площ с размери около 35х60 m като от изток на разстояние от около 10 m има останки от втора крепостна стена. На южната страна (при входа) има запазени участъци от стените с височина до 2 m. Градежа е от ломен камък, споен с бял хоросан. Останки от керамика не се забелязва. От твърдината има много добър обзор на север към Тракия. Има вероятност покрай или през укреплението да минава древен път в посока север- юг. А сняг и лед са се настанили по усойните сутрешни склонове и трябва много да се внимава.


   Не намерих закуски в неделя сутрин и носейки само лукчета и вода, знаех че ще е много трудно... Излизайки почти на майтап, трябваше да се справя, все пак съм в що-годе добра форма.




   Доста сняг, шипки, тръни и присъщата за тези места растителност, която винаги се опитва да откаже човек... 

   Крепост голямото Кале, град Куклен.





   Добри градежи и видимост към околните морета от хълмове и ридове...



   Тичайки надолу, бързо слизам в подножието на първата крепост и поемам по черни, кални и объркващи пътища към следващото място. Останки от стените на късноантична и средновековна крепост Жамамтепе може да намерите на едноименния хълм, на около 2км югозападно от центъра на град Куклен. Крепостта е била издигната на възвишение със стръмни и отвесни склонове. От хълма се разкрива панорамна гледка към тракийската низина и град Пловдив.




   И "захапвам" рида насреща, за да се впусна в бодливо и хлъзгаво приключение към Кукленския водопад. Тръгвам към колата, за да се кача с нея до Кукленския манастир, но бързо решавам да изоставя идеята и поемам по някакви стари пътеки, където в растителност скоро се затлачвам. Гладът сутринта и тичането не помогнаха особено и скоро се скапах... Подходът беше труден, водата ми отдавна беше свършила, а и да се връщам трябваше...

   Имах някакви кратки насоки и ориентири, затова скоро и въпреки провирането през шипки и храсти, намерих възловата поляна с ловната вишка. Стари и нови маркировки изчезнаха и реших да опитам с импровизация по стария коларски път, покрит в сняг и кални локви под него. Неприятаната комбинация скоро се изпари и в стръмната гора, засякох една "тайна маркировка". Стръмно и на места опасно е спускането до този водопад, особено в последната му част, а в сняг пък трябва много да се внимава. Забивах здраво обувките...




   Кукленски водопад. Известен е още с някакво име "Скрития Кукленски водопад". Наистина красиво и забито място.

   Щеше ми се да се мушна в пещерата над него и намерих два по-остри камъка от склона, за да ги забивам, като пикел, ако случайно обувките изтърват...




   И скоро влязох в нишата до водопада. Приказно място... До Кукленския манастир бях бързо, за да изляза в изодна позиция по-късно и да си прибера колата. Паркинга до Кукленския манастир се "радва" на мохабетчийници, маси, скара, изцапано и напудрено, не очаквах да видя това... Преди години пътувайки в едно от ПРИКЛЮЧЕНИЯТА, посетих мястото. Беше тихо, дъждовно и облачно време. Мястото е свято и не трябва да се цапат тези кътчета със сергии и прочее, но... Това е...

   Трябваше да се приборя с изстрадалия автомобил в създалите се в късния час задръствания и скоро бях при напалената камина... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар