Село Съдийско поле – крепост на връх Градище
"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК
Късноантична и средновековна крепост има и на връх „Градище“, на 2 km североизточно по права линия от центъра на село Съдийско поле. Изградена е на куполообразен връх, издължен в посока север-юг, с високи и стръмни склонове от всички страни. Най-достъпен е от север, откъм билото на Средна гора, където склонът е най-къс. От юг върхът се издига на около 230 m над нивото на реката, а от север- на 80 m над основното било на планината. От запад минава потока Пашов дол, където има и извор, а от изток - Копан дол. В тази част на планината той доминира над околността със своята височина. От него има визуална връзка с крепостите наоколо, както и с тия, които са много на юг, и с тия, които са по билото и по южния склон на Стара планина на север. От него се открива много добър обзор към Тунджанската долина и южните склонове на Стара планина, към връх “Чумерна”, на северозапад към Твърдица и „Твърдишкия проход“. На юг и югоизток се открива прекрасна гледка към Манастирските възвишения и Сакар планина. Източно от нея минава път в посока юг-север, от Тракия към проходите „Твърдишки“ и „Вратник“ при Сливен за днешна Северна България. Северно от нея по билото на Средна гора минава път в посока изток-запад. Той вероятно е военен, който свързва крепостите по Средна гора. Твърдината има форма на два трапеца с обща основа в средата, обърнати съответно с късата си страна на север и юг. Максимална дължина на обекта е от около 260 m, а южната и северната стени съответно са дълги по около 60 m. 65 m южно от северната стена, пряк каменен зид дели укреплението на две части - по-голяма южна и по-малка северна. В северната няма останки от основи на сгради, а южната е гъсто застроена. В северната част се забелязва преправка на укреплението. Северната стена е била по на юг и в средата на северната част, и е имала голяма, полукръгла кула в средата на стената. Източната крепостна стена е запазена на височина два метра и е широка 3.8 m. Портата на крепостта е била на южната стена, като от двете ѝ страни е имало квадратни кули със страни от по 4 m. Крепостната стена е разрушена и се проследява под вид на насип, като само на места е запазена над земята. От северната част при ъглите личат останките на кули. Зидарията на крепостта е от ломен камък, споен с бял и розов хоросан, като на места се среща и хоросан, смесен със счукана тухла. Намерената керамика е от българското средновековие, но се срещат червени, плоски тухли, керемиди и останки от питоси.
В посещението си тук станах свидетел на потресаваща сеч, която се вихри злокобно в българските гори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар