Римска вила в местността Чаталка (Делимоневото кале) - Яворово

 Римска вила в местността Чаталка (Делимоневото кале) - Яворово

   Стартираме с грозна гледка на изхвърлени купчини с боклуци, но денят ще е вълнуващ, ветровит и изпълнен с денивелация, крепост, древно римско кале, руини, изкачени върхове и 250 км с автомобила... А след вчерашната Средна гора, Средна гора в сряда и понеделнишки Родопи, съм направо прегрял от денивелации и емоции... Пропунах Ихтиманското приключение до крепост Мория и стават 5 пътешествия за последните седем дни...
    Чаталка е язовир на река Сазлийка, между Сърнена Средна гора и Чирпанските възвишения. Язовирът е изграден между 1963 и 1967 г., когато е пуснат в експлоатация. Част е от Старозагорската напоителна система. Функцията му е да изравнява многогодишно собствения воден приток и водите, които се прехвърлят от язовир „Копринка“ и реките Сумуджан, Банска река и Балъклийска река. По време на строежа му се провеждат археологически проучвания, като са разкрити праисторическо селище, римска вила рустика с некропол (II – IV в.) и средновековно селище с некропол. Непосредствено на югоизток от оградата на селището са проучени две, разположени една върху друга, църкви - едната строена в средата, а другата - в края на IV век.

   По пътя. Срещам трудност с откриването на точката, която съм маркирал, въпреки че правя справка с три уреда - два гпс-а и смартфон. Оказва се, че слизаме няколко пъти между двата ръкава на реката, доближаваме я, и понеже е пълноводно, се чудим дали римската вила не е под вода в определени моменти от годината... Все пак един дрон би свършил чудесна работа, за справка и локализация на някои места, както и просеки, пътеки, черни пътища или евентуални импровизации с подхода! Повечето крепости, калета и руини, с които съм се захванал да търся, снимам, откривам, са на труднодостъпни места, а към някои няма движение от години, освен стари иманярски набези и приключенски настроени като нас хора...

   Слизането до един от ръкавите на реката. Римската вила Чаталка (Делимоневото кале) се намира между тях, кацнало върху прикрит с гъста растителност хребет... Няколко черни пътя над него се пресичат и водят до тясна пътека, извеждаща тук.

   След откриването съм екзалтиран и удивен. Започва се разглеждане... Денят е ветровит и направо не сме за завиждане...

   Градежи за чудо и приказ. Робски труд на слугите и добър хабитат на "обществото".

   Има много запазени стени, колони от градежа, керамика и фризове-чудо с украсителни елементи и архитектурни, гениални решения. Или брутална експлоатация на майсторски и робски труд с познания, каквито ние днес пропускаме?!

   Насреща е изключителният хълм, върху който е кацнала крепост - Яворското кале. Невероятни градежи и руини и там, но тях посещаваме после след доста провиране през труднодостъпен склон с обрасли гори, покрити в екзотичен и древен, зелен мъх... Лятото тук ще е царство на гущери, змии и гъста растителност - коприва, къпини и каквото не си пожелае човек в комбинация с жегата... :)

   Начупена и разхвърлена керамика... Приключваме тук с нотка носталгия. Търсихме и се лутахме дълго, провирахме се в растителност, сред руините, за да разгледаме за кратко това красиво и забравено от всички място... А в други страни за три камъчета на кръст правят сензации... Очакват ни Яворското кале, път с колата до село Кънчево, където без майтап се припотих по непристъпната от може би години крепост над селото, за което ще споделя в следващата публикация... :)

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК