Показват се публикациите с етикет Крепост Голямото кале. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Крепост Голямото кале. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 април 2022 г.

Колена - Милкини скали - крепост Голямото кале (Колина) - крепост Градището (Курвинград)

Колена - Милкини скали - крепост Голямото кале (Колина) - крепост Градището (Курвинград)

  Средновековна крепост Колина / Голямото кале се намира на 4.63 km северно по права линия от центъра на село Колена, в южните склонове на Сърнена гора. Изградена е на една височина, оградена с големи долове от север и от юг и от река Коленска или Градищка от запад. На югоизток от крепостта се издига височина подобна на конус, с името „Хурка“. На югозапад се намират местностите „Селището“ и „Гергьовица“, а още по на юг е разрушеното и изчезнало село Градец. Височината от север е заградена със стръмно спускащи се скали. Затова от тази страна не е била изградена крепостна стена. От западната част крепостната стена се е свързвала с две големи скали. Площадката на която е изградена твърдината е наклонена на югоизток. Обекта заема пространство от 10 дка. От крепостната стена, която е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан, са запазени малки останки. На най- високата и част е имало изградена кула (цитадела). На южната крепостна стена се забелязват следи от три плътни кули. Около крепостта е било разположено средновековно селище. Крепостта Колина е главен опорен пункт на укрепен възел, в който влизат „Малкото кале“, на 1 km източно от Колина и крепостта „Курвинград“- на 0.94 km югоизточно от Колина. Крепостния възел е охранявал калдъръмен път, от който има следи на 1 km на югоизток. Този път се е свързвал с пътя, който е вървял по билото на Сърнена Средна гора. Трите крепости- Голямото кале, „Малкото кале“ и „Градище“/ “Курвинград“ образуват приблизително равнобедрен триъгълник. Голямото кале/Колена е западния ъгъл, „Градище“/“Курвинград“ е югоизточния ъгъл, а Малкото кале е североизточния ъгъл.


   Милкини скали.





   Средновековна крепост Колина / Голямото кале.






   Средновековна крепост Курвинград / Градището се намира на 4.27 km северно по права линия от центъра на село Колена, на 0.91 km югоизточно по права линия от крепостта “Голямо кале”/”Колена” и на 0.67 km южно по права линия от крепостта „Малкото кале“. Изградена е на доминиращ над околността връх със стръмни склонове. Има правилна правоъгълна форма с приблизителни размери 80х90 m. Трите крепости- „Голямото кале“, „Малкото кале“ и Градище/Курвинград образуват приблизително равнобедрен триъгълник. „Голямото кале“/“Колена“ е западния ъгъл, Градище / Курвинград е югоизточния ъгъл, а “Малкото кале” е североизточния ъгъл.





"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

понеделник, 4 април 2022 г.

Везенково – крепост Голямото кале / Карадаа кале

 Везенково – крепост Голямото кале / Карадаа кале

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Късноантична и средновековна крепост “Голямото кале” / ”Карадаа кале” се намира 5.2 km северозападно по права линия от центъра на село Везенково. Застроена е от Източната страна на Върбишкия проход в западното начало на Върбишката планина, на най-доминиращия връх в района - Калето. Върхът е остър и скалист. Има великолепна зрителна връзка на юг, югозапад, запад, изток, североизток и отчасти на север. На запад има добра видимост с укреплението “Кара су калеси” в землището на село Садово, както и местността “Стражко поле” на запад-югозапад (между селата Мокрен и Ново село); на северозапд - с района на местността “Писаница” (през която е минавал пътят тогава); на север видимостта е ограничена, но има идеална зрителна връзка със “Завой кале”; на североизток - добра видимост с “Руспу хисар”, а в дълбочина - с основните височини по Рижкия проход по който има изграждани преградни съоръжения) - “Таукчията”, “Дебелец”, “Стайовца”; на изток - доминиращ поглед по долината на река Луда Камчия в участъка между днешните села Манолич-Подвис, като има пряка зрителна връзка с крепостите до с. Манолич, над с. Подвис, Прилепската, още по на изток - с крепостта “Кайряка” над село Съединение, както и с връх “Яйла”. Крепостта “Голямото кале” е една от крепостите с най-внушително местоположение. От запад липсва крепостна стена, защото там върхът е отвесен. Южната стена е с ориентация изток-запад. В днешно време - силно обрасла. От нея най- добре се чувства внушителността на обекта. Дълга е 30 m. Източната крепостна стена е най- добре запазена - с дължина 48 m и дебелина 2.1 m. Накрая е разположен входът, добре личащ и частично запазен, с широчина 2.6 m. Височината на източната стена в отделни участъци достига до 2.2 m. в днешно време. В северния си край завършва с четириъгълна кула с дебелина на стените 2.3 m. Оттук започва северната стена, ориентирана много точно в посока изток-запад и дълга 26 m. Пред нея, на около 30 m има останки от външна крепостна стена с дължина около 40 m, която преминава от северна в източна. Всъщност крепостта е опасана от три страни от втори външен крепостен пояс - от север, изток и юг (до пропастта). Може да се предполага наличието на междинна източна стена или вал. Крепостната стена е построена от дялан камък за лицата, с пълнеж от дребен ломен камък, споен с червен и бял хоросан. Крепостта е имала добро водоснабдяване - източно под нея има извор, слагащ началото на рекичката “Сър карълдъ”. Крепостта е съществувала в периодите IV-VII век и IX-XI век...




















вторник, 22 март 2022 г.

Куклен - крепост Ваниса - крепост Жамамтепе - крепост голямото Кале - Кукленски водопад

 Куклен - крепост Ваниса - крепост Жамамтепе - крепост голямото Кале - Кукленски водопад

   В албума ще видите три крепости над град Куклен в Родопите, скрит водопад и полуеднодневно приключение... Днес ме очакват 1000 метра положителна денивелеция, още поне толкова слизане и три планувани крепости. Потичах в снега със старите обувки и в късния следобяд бях край печката и котките. Бонус, пресичане на обрасъл планински дял към Кукленския водопад и хубав сняг по деретата...
   Крепост Ваниса над Куклен. Денят е ясен и с доста студен старт и отрицателни сутрешни температури... Поемам стръмно над град Куклен в снежната приказка на Родопите...

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК



   Останки от стените на късноантична и средновековна крепост Ваниса (още наричана Баница/Банище) се намират в местността "Плочата", на около 1 км от центъра на Куклен. Крепостта е била издигната на възвишение, като от хълма се разкрива красива панорамна гледка към тракийската низина. В близост се намира минерален извор, който е дал името на крепостта. Няма много за гледане, въпреки площта, освен няколко зида и хубава панорама на север към Куклен, Пловдив, Средногорието и Стара планина...





   Очакващата ме денивелация е в комбинация със сняг и стръмен рид, извеждащ до по-интересната крепост голямото Кале. Средновековна крепост Голямото кале се намира на едноименния връх, на 3.5 km югозападно по права линия от центъра на град Куклен. Построена е на възвишение с много стръмни склонове от изток и север. От запад, мястото е защитено от 10 метрови отвесни скали. Единствения достъп е от юг през тясна седловина. Обекта е с формата на ромб, като крепостната стена загражда площ с размери около 35х60 m като от изток на разстояние от около 10 m има останки от втора крепостна стена. На южната страна (при входа) има запазени участъци от стените с височина до 2 m. Градежа е от ломен камък, споен с бял хоросан. Останки от керамика не се забелязва. От твърдината има много добър обзор на север към Тракия. Има вероятност покрай или през укреплението да минава древен път в посока север- юг. А сняг и лед са се настанили по усойните сутрешни склонове и трябва много да се внимава.


   Не намерих закуски в неделя сутрин и носейки само лукчета и вода, знаех че ще е много трудно... Излизайки почти на майтап, трябваше да се справя, все пак съм в що-годе добра форма.




   Доста сняг, шипки, тръни и присъщата за тези места растителност, която винаги се опитва да откаже човек... 

   Крепост голямото Кале, град Куклен.





   Добри градежи и видимост към околните морета от хълмове и ридове...



   Тичайки надолу, бързо слизам в подножието на първата крепост и поемам по черни, кални и объркващи пътища към следващото място. Останки от стените на късноантична и средновековна крепост Жамамтепе може да намерите на едноименния хълм, на около 2км югозападно от центъра на град Куклен. Крепостта е била издигната на възвишение със стръмни и отвесни склонове. От хълма се разкрива панорамна гледка към тракийската низина и град Пловдив.




   И "захапвам" рида насреща, за да се впусна в бодливо и хлъзгаво приключение към Кукленския водопад. Тръгвам към колата, за да се кача с нея до Кукленския манастир, но бързо решавам да изоставя идеята и поемам по някакви стари пътеки, където в растителност скоро се затлачвам. Гладът сутринта и тичането не помогнаха особено и скоро се скапах... Подходът беше труден, водата ми отдавна беше свършила, а и да се връщам трябваше...

   Имах някакви кратки насоки и ориентири, затова скоро и въпреки провирането през шипки и храсти, намерих възловата поляна с ловната вишка. Стари и нови маркировки изчезнаха и реших да опитам с импровизация по стария коларски път, покрит в сняг и кални локви под него. Неприятаната комбинация скоро се изпари и в стръмната гора, засякох една "тайна маркировка". Стръмно и на места опасно е спускането до този водопад, особено в последната му част, а в сняг пък трябва много да се внимава. Забивах здраво обувките...




   Кукленски водопад. Известен е още с някакво име "Скрития Кукленски водопад". Наистина красиво и забито място.

   Щеше ми се да се мушна в пещерата над него и намерих два по-остри камъка от склона, за да ги забивам, като пикел, ако случайно обувките изтърват...




   И скоро влязох в нишата до водопада. Приказно място... До Кукленския манастир бях бързо, за да изляза в изодна позиция по-късно и да си прибера колата. Паркинга до Кукленския манастир се "радва" на мохабетчийници, маси, скара, изцапано и напудрено, не очаквах да видя това... Преди години пътувайки в едно от ПРИКЛЮЧЕНИЯТА, посетих мястото. Беше тихо, дъждовно и облачно време. Мястото е свято и не трябва да се цапат тези кътчета със сергии и прочее, но... Това е...

   Трябваше да се приборя с изстрадалия автомобил в създалите се в късния час задръствания и скоро бях при напалената камина...