понеделник, 12 октомври 2020 г.

Осиково - връх Модър - връх Голица

 Върховете Модър и Голица. Гарантирано приключение в Родопите...

   С повечко усилие предполагах, че трябва да се справя... Бях чел тук-там, че подходите са трудни и объркващи. Знаех и че ще е тегаво да обходя и двата масива в рамките на деня. Изкачване до връх Модър от село Осиково, където палаткувахме, слизане в изходна позиция на пътеката х. Върховръх-х. Персенк и подхващане на скалния гребен към Голица без пътека по самия рид. Слизането, също неясно и трудно. Е, заех се и Родопите ми подариха един вълнуващ есенен ден. Студено утро, жега по обяд, рани и синини от провиране тук-там, среща с диви животни и десертов адреналин - среща с 4 бойни, сресани и охранени овчарски кучета. Местните и в този край са модел за подражание - гостоприемни, трудолюбиви, отзивчиви!
   ЗА ВЪРХОВЕТЕ от заглавието: Модър е връх с височина 1992 м, трети по височина в Родопския дял Чернатица. Върхът е най-големият орографски и хидрографски възел в дяла. При него се събират ридовете Персенкски, Върховръшки, Белочерковски и Средня. Представлява внушителен масив със сложна топография. Склоновете му са покрити с гъсти иглолистни гори. Върхът е труднодостъпен и не е безопасен. На 150 м на юг от триангулачната точка се извисяват внушителни риолитни пропасти, наречени "Белия камък", от които надникнах. На около 1500 м на запад от върха се намира седловина, през която минава трасето на стария Римски път. Същата разделя Модър от Голица, съседния скалист връх. На изток от върха тръгва риолитен рид с върховете "Св. Атанас" и "Св. Илия", след които се снишава силно над село Лилково, откъдето също може да се подходи. Масивът е дом на изключително редки видове и уникални забележителности. Скалните образувания придомяват стада от диви кози целогодишно.

   Село Петвар. Високо в планината и кацнало на стръмния склон, то е обезлюдено и заличено от картите. Тесният асфалтов път върти километър след километър и свършва в село Осиково. Изходната ми точка за изкачване на Модър и Голица.

   

   Утро над Осиково. Оспивам се. Часът е почти 8, но предния ден правим 300 километра с автомобила в Родопите и изкачваме пешеходно три крепости, за загрявка. А и кафе с подобна гледка не се претупва току-така!



   По цветните родопски пътища и пътеки.


   Панорамата от рида към гористия връх Модър. Без пътека се изкачвам през гъсти гори и джендеми, докато изляза тук. Панорамата от рида на гористия връх Модър. Котата на върха е далеч в гората. Странно, но и нея намирам...

На триангулачната точка на връх Модър.


   Траверс на скалния рид Голица с преминаване по всичките му коти и ръбчета, с придружаващи екстри, като трънинг, глиганинг, рани и синини, прекосяване на силно обрасли и непристъпни участъци.

   Още малко до последната кота с кръста.

   Невероятна родопска панорама и дивотия.

   На връх Голица. В далечината на преден план между Голица и кръста се вижда връх Модър с вековните му гори. В дъното са Персенците...


   На връх Голица. Предстоящото слизане не е за хора със слаби нерви, но съм си забравил хапчетата и трябва да сляза някак до автомобила...

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.


неделя, 4 октомври 2020 г.

Рила планина: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в.)

 Рила планина: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в.)

  Язовир "Калин" е най-високо разположеният язовир в България и на Балканския полуостров – 2394 м.н.в.
   Построен е през 1943-1946 г. от дружество "Гранитоид", заедно с високопланинските ВЕЦ от група "Рила" – "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Свързан е с вертикална шахта и тунел с язовир "Карагьол", разположен наблизо, като така двата образуват "скачени съдове".
   В близост до язовира се намира туристическата хижа Иван Вазов. До местността се достига по живописен път, започващ от село Пастра и преодоляващ около 1700 метра денивелация по склоновете на Рила. Пътят е частен служебен и в миналото не е бил отворен за обществен достъп. Разбира се, всяко правило има изключения. В годините законите се изменят и през КПП-а по пътя допускат коли, джипове, мотори...


   Отдавна отлагах мероприятието "изкачване на връх голям Калин". 2000 са метрите положителна денивелация по най-стръмния път в България до най-високия язовир на Балканите и в България - язовир Калин и връх голям Калин, кацнал над него. Това се случи със синята РАМ машина за 4 часа на качване и слизане до село Пастра в изходна позиция с криви от прегряването и нажежени дискове на спирачките... Това ми е и първи връх в Рила за тази година с много парене в краката и труден старт, след тежка вечер под открито небе... Пътувайте и изкачвайте върхове (няма време) - горите изчезват със страшна скорост! Качвам малко снимки с телефона, част от които са панорамни. 

   Утрото беше почти вледеняващо и захапвах бързо серпентините на стръмния път. Трябваше да преодолея 17 км на посока. След няколко часа на "маса" и ракия от рози - не беше лесно. Тежеше ми в гърдите и главата ми се въртеше, като небосвода в предната вечер! :) Тествах 500 луменовия фар в реални условия и истински тъмен път. Отлично представяне и мощно осветяване...


   Предният ден пък беше определен за път до Рила и село Пастра. С Катя го оползотворихме добре. Не тръгнахме рано, не си давахме много зор, а и нямаше задръствания. Отбихме се до познатото заведение хан "Дяволски води". Хубава кухня на добри цени. Подредено, спретнато място. С красива природа и прохлада...



   Хубави места за бивак има по пътя за Рилския манастир, но трудно се намират.

   Набирам височина и се зареждам с гледките, които утрото вече предоставя.

   В онези години състезанието е било свирепо. В строежи, открития, надмощие, войни. Всеки е искал да е "най". Това продъжава и до ден днешен, като планетата е вече съсипана и няма връщане назад...
   Пътят наистина е величествен. Серпентините могъщо набират височина, а цялата планина е била взривявана и бетонирана. Сгради, преливници, тръби, стълбове, пътища, прокопаване на скали, укрепване на склоновете... Ледените пориви на октомврийския вятър ме смразяваха в дълбоката долина. Мащабът на мястото не може да се опише и пресъздаде, но все пак се качих високо над пътя по заледените камъни и направих няколко панорамни снимки.

   Язовир Калин и Поличите - върховете от билото насреща, кацнали високо над него и с които се запознахме след много време...

   Скоро е валял сняг. Оставям колелото до една пряспа и поемам пеш към връх голям Калин, с което да преизпълня плана.

   Язовир Калин.

   Голямото Пазардере и хижа Иван Вазов.

   На връх голям Калин.

   Към връх малък Калин и острите зъбери. Подухваше силно и скалите бяха мокри. Виждаше се и Винтчето, от което се разкрива гледка към Карагьол. Не знаех за това и само гледах отгоре паркиращите джипове и автомобили... Пропуск и повод за следващо посещение на района.


   Слизането по пътя е изпитание за велосипеди, мотори и автомобили. 17 километровото трасе спуска 2000 метра денивелация и всичко прегрява. 
   След люто слизане има компенсация. Люто подсилване с шкембе чорба преди пътя към дома и по тъмно сме вкъщи...


"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

  Рила планина - пешеходни и алпийски преходи

   Всички прекрасни рилски пътешествия, които реализирахме през годините и линкове към всяко едно от тях. Аналогично на тази публикация (Стара планина - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг) и тук, към всяко заглавие (по-долу), което е линк към дадената публикация с цъкване върху него, има по една снимка от съответното пътуване, за цвят... Рила планина заслужи вниманието ми/ни през годините, и макар да ни е отдалечена, успяхме да организираме достатъчно пътешествия, за да разберем, че има много още какво да се види там... Разгледахме панорамни върхове, надникнахме в красивите езврни циркуси, посетихме част от хижите и заслоните на планината... 





































 - Летовище Долна баня - хижа Венетица - заслон Ечемиците - резерват Ибър - рид Топоклия - връх Ибър - седловина Ушите - връх Каменити чал - връх Сиври чал - връх Равни чал - хижа Белмекен - летовище Долна баня



Скалишки (Реджепски) езера - връх Реджепица - Вапски (Вапешки) езера - Семково











"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК