До връх Ботев от юг... Вело преход по маршрута: местност Паниците - заслон Маринка - връх Ботев - местност Паниците
До Връх Ботев - първенец на Стара планина, изкачване с колело... Ботев връх, откъдето и да бъде погледнат, подхванат, отвсякъде респектира: с вида си, с бездънните дерета, Джендемите, обзорните панорами, мащабите... Височината му спрямо долините, от север или юг, изток или запад, дават натоварване, което замисля човек, наред с бързо променящото се време. В много приключения, съм подхождал/и към него пеш, дори с велосипед, когато карах по-активно. Тогава се случи да нямам адекватно колело в някакъв момент и подходих от местност Паниците над Калофер с колело, което струваше буквално 100 лв. То нямаше хидравлична вилка, нито адекватни спирачки и чистата трагедия бе налице. С него обаче направих най-епичните си вело приключения, такива надали някога отново ще се случат, повторят, реализират... 😆 Беше хубава година - 2020-а! Въпреки това и вело формата, която имах тогава, се качих за 6 -7 часа на върха - лошо и бавно време, но и спирах често, за да си изчаквам другарчето, с което се качихме... Според гпс, бяхме се заковали на 67 км общо с 2107 м. положителна денивелация. Дали заради жегите тогава, или заради разорания до неузнаваемост път към първенеца на Стара планина, все пак успях тогава и слизането беше полуепично и по почти тъмно... Грешка се отчете и от час по-късното тръгване, спрямо сега (поправка, тръгнали сме по същото време... ). Почне ли да пече, свършено е с горките колоездачи, никъде няма сянка след излизането от горите... 😆 Сега, с Cube борецът опитах "порцията" връх Ботев за ден, и за втори път се качих до него на две колела. Със сериозна амбиция за добро време на качване, мисъл породена от заниманията в последно време, които дават нелош резултат, обаче пеша... А може би и умората беше се понатрупала в последните интензивни седмици... Вечерта преди подхода погледнах някои неща сега, сложих боза във вътрешните гуми, че се бяха позапекли, всичко беше настроено, нагласих въздуха във вилката и толкова... Та, хъката-мъката, завлачих се по тъмно над Калофер, за да откарам денивелацията бързо и да избягам от жегите в град. Та, какво ти? Не само, че не успях да подобря кой знае колко времето си на изкачване от преди няколко години, ами направо си се изложих, не че не го очаквах. Цели 5 часа и половина, при все, че в самото начало, хич не се щадях и педалирах с всички сили, въртях бясно и разбирах, че съм в особено добра кондиция, само че бягането и колоезденето са различни бири и натоварват по различен начин сухожилия, мускулни групи, стави и мускулна памет... И скоро неволите започнаха, тук-там взе да боли, доколкото да разбере човек, че може да се наложи да преглътне загубата и да обърне посоката на движение... Дали разораният път, който бави и затруднява, или че не карам активно в последно време, освен до магазина, все оправдания... 🤭 Сякаш пътят вече е доста по-зле от преди време, когато чак такъв наплив от хора и автомобили нямаше там, нагоре-надолу... Последното ми планинско излизане с велосипед бе ехехе - миналото лято, тогава в 14 км и с 900 метра денивелация, черните пътища в Рила планина ми дадоха да разбера, но помогнаха все пак да се добера до някои интересни била и езера... Спаси ме единствено що-годе добрата физическа форма, за да не се откажа тогава, а и сега. Излизанията по такива трасета, с прилежащата денивелация, тежестта на велосипеда и раницата на гръб, го озорват горския човек, допълнени от непрестанни засуквания в коловозите и залитания, които на места почти се изразяват в падания... Денивелацията си е добра и не оставя човек току така... Само нагоре... Пътят до върха става все по-изоран и некомфортен за каране, но е отлично панорамен и в хубаво време дава... Избрах си обаче хубав ден. Слънчев, жарен и дащен към гледки. Още с излизането от гората над Паниците южно веднага се забелязват рид Чуфадарица и масивния масив Равнец, занимания от зимни преходи в далечното минало може да се видят ТУК. Острият Райски Купен също се набива на очи... На изток масива Триглав с връх Голям Кадемлия и безкрайните коти на изток, дават перспектива за мащабите... Марагидик над Априлци и ръбчетата му, рид Турски рът... С излизането на билото, около заслон Маринка - на север всички ръбчетата подсказват за подходите и приключенията по тях. Водните дупки, Централен ръб с малък Осрядък, Михова планинка и Видимски Джендем с голям Осрядък, река Василковица, място за което се бях заклел, че е най-красивото в България, и че не бих повторил летните подходи там... Към западните панорами целият траверс до връх Амбарица е на длан, едва преди дни качвах Купена и мъглата, около обяд вземаше напористо превес... Добри поводи за приключения е имало в много зимни дни и там... Аха и рид Гребенаря веднага се набива на очи. Място, до което не се знае кога и дали ще се добера и си чака кротко ред в големите тетрадки... 🤭 На връх Ботев човек винаги преоткрива по нещо... Както и на други подобни планини и върхове. Рила планина: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в., Изкачване на връх голям Кадемлия с колело / 2022. 5 часа и половина кардио до върховата кота, малко по-бавно време от едно зимно излизане от същото място (Паниците), но по ридовете на планината, тогава се качих за под 5 часа на Ботев връх... Изкачването до връх Ботев с велосипед не е леко начинание... Почивка, подсилване и пътят надолу ме зове... Над 30-35 км спускане към жегите в град, но прегрял опасно намирам по спомени чудни и студени вирове, в които дълго се охлаждам...
 |
| Връх Ботев, август 2020 година. |
 |
Както споменах по-горе, аналогично е и изкачването в Рила планина по маршрута: село Пастра - язовир Калин - връх голям Калин (2667 м.н.в.), само че там пътят е по-кратък, много по стръмен, но за сметка на това бетонен и по-лесно се кара... :)
