❄️❄️❄️🌲🌲🌲 2024 година 🐈🐈🐈❤️❤️❤️
И тази година е ред да се търкули, а какво се случваше през нея? Спазвам традицията и макар и на кратко, описвам в няколко реда какво горе-долу се случваше в динамиката на месеците, дните, нощите... Изтече много вода, макар и годината да беше от най-сушавите. И ако завъртя лентата към началото и, то в редовете, по-долу, които са препратки към отделните пътувания и приключения, ще спомена каквото видяхме, изкачихме, посетихме... Хората обиколиха света в това време, докато аз в последните години забих рутината и право в кръговрата на еднообразнието и блога, който отнема достатъчно време, а вече блогове много не се четат, всичко премина в други платформи, и разбираемо... Пожелаваме си малко промяна за по-натам... Нещата понякога се случват за точно една секунда! 🐈Точно така се сдобихме и с нов пакостник - котараче на име "Пискун", който гледа през различните си на цвят очички новия си свят, дарен с любов и грижи... Намерих го захвърлен и почти без шанс за бъдеще, но само за три месеца, трансформацията е налице, снимката по-горе! Такъв годишен архив направих и за 2021-а, 2022-а, 2023-а, описвайки кратко към последния им месец, хронологично, припомняйки си какво е било, защо е било, как е било, как трябва да бъде, как не трябва... При цъкване на годините горе, се препращаме и телепортираме с линкче към тях... А 2024-а не се отличи особено, освен че я приравнявам към най-трудните ми (то и за другите така съм споменавал, че знам ли вече), от последните 10, да речем, но за да не разводнявам публикацията в стил "Искрено и лично", ще спестя доста неща, а може пък и да споделя някои, в реда на мисли ще си проличи... :) Въпреки сериозните офанзиви и километражи с автомобила, трудно ще стигна колорита и динамиката на случващото се през отминалите три години, макар че той умело и сякаш сърдито вече ръмжи, слугувайки вярно... Тъй-като декември месец, се явява краят и, а и началото на нов зимен сезон, се записах с доста влизания в ледени води, може би бая над 100, за да не казвам 200 (до петдесетото чинно си ги броях, около месец март), а това е и втори сезон, в който го правя, може би основата и личното надграждане на годината! Започнах на 29-и януари 2024-а. Пръв опит - влизане в ледена вода... Температурата на въздуха сутрин се въртеше, около минус 5, минус 9 градуса и шокът за неподготвен, зиморничев организъм беше почти брутален и несравним с нищо ново, което съм опитвал в годините, при вода с температура от 1,2 градуса... :) Най-вероятно спорта, планините, тренировките, бягането и каране на колело, го държат в добра форма и бързо навлязох в идеята, постоянството и захапах присърце опита по метода "Вим Хоф" - дихателни упражнения, медитация, отдаденост към случващото се (а в моя случай и към котките 🐱) , къпане в ледени води (винаги съм се чудил на медитиращи хора, застанали да правят дихателни упражнения в дадена поза и не, не съм се побъркал, продължавам да си угаждам с хубави ястия и питиета, и гурме-биваци, без да влизам в крайности, че то така прозвучава, все едно, а и животът е кратък, добре е дошло всяко възнаграждение, което си позволим, друг няма да ни го направи)... :))) Това продължава 12 месеца, като изключим летните такива къпания, в които водите на реките в Пирин, Рила, Родопите и Стара планина, не бяха толкова ледени, то поне не спирах да правя цялостни влизания в тях, когато се отдадеше възможност, а такава определено имаше, особено при рилските подходи към била, върхове, езерни циркуси... Там всъщност шоковото усещане също не липсва, все пак организмът лятото е прегрял от жегите и дори и да не може да се сравни със зимни влизания в ледени води, то усещанията са сходни, водите слизат от високи била и ледените им притоци, и извори, които ги захранват, даващи много енергия и освежаване... Отдадеността беше добра и това помогна да не се откажа, истинско трудно начинание е - човек с телосложение, около 60 кг да излезе от затопленото легло, с котки и тлееща още жарава в камината, и да поеме към ледения въздух с почти замръзналите води на реката... Слава Богу, само кратки разболявания ме изкарваха леко за по няколко дни от "строя", ако могат да се нарекат такива тези гадни вирусчета, които, като си изберат човека и си го налазват, та не му прощават, за сметка на това се "забавлявах" да правя зъби през цялата година - то не бяха пломби, то разлепени коронки, та до оперативни действия по скапаните вече мъдреци, край на драматизирането, всеки има подобни дертове... А човек да поддържа стар автомобил с прилежащите бумащини по документалната и сервизната част, си е чисто предизвикателство, и той да е надежден и в постоянна форма за подобни автоподходи... Добър повод да си пожелаем някакъв по-нов, макар и втора употреба през идната година! Това на фона на работа по къща с двор, четири котки и нелеки работни седмици... Зимно направих и няколко пътеки - до Белмекен, Мечитите (първата снимка горе, получи се блестящ зимен гурме-бивак, с прилежащите отрицателни температури, замръзналата трушия и уют на огънче), за да я отбележа и в сняг, да сложа снегоходки и зимните обуща, като за началото и... После продължих с всекидневни влизанията в ледени води и чакането на пролетта, в която "разцепих" пътеки, била, върхове, махалички и селца, в купища приключенски дни и нощи по Искърското дефиле, за да изнемогна (особен гъдел е човек да натовари лагерите до краен предел, с всички придружаващи екстри, негативи и позитивни, като резултат е преживяното, заслужава си) . Видях много планини, изкачих много върхове, разгледах стотици оброчни места през тази и отминалата година, неща сравнително нови за мен, с километражите пеш и с автомобила за тези едва два зимно-пролетни месеци, които бяха почти потресаващи... Без да изпадам в пристрастия, ще споделя и за неразделната Scarpa Zodiac, която притежавам, и с която всичко се случваше през 2022-а, 2023-а и 2024-а. Невероятно здрави, удобни и подложени на зверства обувки, с които продължавам и в 2025-а... Скромно мнение, след толкова износени други видове: Ломери, Скарпи, Ласпортиви, Гармонти, Салеви... Какво се случи с тези обувки, може да се разгледа в архива на блога от отминалите години (тежки офанзиви в Рила, Пирин, Джендемите на Стара планина - стотици пешеходни километри с десетки километри денивелация) и от какво е направена точно тази обувка, за да е ден и нощ с мен, да не се скъса, да не се разлепи и само на вид тежкото износване показва качеството и, а и стажа и... Същото споделям и за Scarpa Mont blanc, закупена през далечната 2014-а година, видяла алпинизъм, жестоки траверси, зимни преходи с тежък багаж и ръбове, моменти в които съм прекрачвал ръба, сграбчен почти от дамата с косата, и все още е в отлична форма, е очаквам да се разлепи, както обикновено се случва с иначе вечни обувки, създадени за бой и залагащи на марката, отпечатана върху тях... Но да се върнем в Искърското дефиле! Ако мога да спра и да кажа УАУ, то тук е моментът... В отминалата 2023-а година бях походил доволно по Искърския пролом, и сега, като че ли случайно направих няколко маршрута, за да се развихри серия от непрестанни преходи, в която реализирах 13-14 пътувания, едно след друго, по знайни и незнайни места... Някаква микро лудница е там, за която споменавам в линковете долу, при разцъкванията, върху които човек се губи и така може да генерира стотици идеи за пътешествия в непознатото, там, в Искърското дефиле и прилежащите малки и по-големи планини, дали някой би се наел да ги повтори... 😊 Богатството от пътеки, върхове, махали, селца и просторите, които разкриват множеството планини, кацнали над Искърското дефиле, ме поведоха за пореден път към висините им, през тази богата на емоции година... В обиколките по Пролома, имах възможност да се докосна до много малки махали и селца в годините, докато търсех и снимах водопади... От проучване на пътеки, водопади и върхове, през годините, обиколих и част от оброчните места в Искърското дефиле. Искърското дефиле и планините над него са съхранили арсенал от оброчни места, оброци, оброчни кръстове, счупени такива (кръстове, камъни), които са разположени по безкрайните баири, била, полянки, кацнали навсякъде. Над села, махали, горски дъбрави, в дворове на къщи, поляни, сечища, край вековни дървета, училища, църкви, гробища... Някои от тях се поддържат, други са изоставени или обрасли, вдън гори. На места са изградени маси, пейки и огнища, а бурените, могат да покажат, подскажат дали мястото се използва и поддържа... Тези оброчни места са стари, като времето, като някои са правени от майстори в каменоделски школи, други - не, но това ги прави по-различни и по-интересни... Изработени от различни камъни, бигорни блокове (по-стари), мраморни (по-нови), дървени и т.н., и т.н. На места са по няколко: нови, по-стари или в комбинация нов-стар, нов и парче от стар... Над буйните и дълбоки меандри на река Искър са кацнали много планини: Софийска Планина, Мала Планина, Голема Планина, Понор Планина, Врачански Балкан, Козница, Ржана... Именно в тях е събрана най-голямата концентрация от оброчни места на територията на България, както и в Трънското Краище, в което съм обикалял много през годините... В миналото тези оброчни места са били средища, на които хората от многолюдните махали и села са се събирали, изпращали са молитви, правили са курбани. Нямало е църкви и манастири навсякъде, и там, тези свети места са играели и такава роля. Сега, голяма част от тези малки и големи махали са изоставени с годините при населването на големите градове, а тези в които все още има живот, не се радват на много хора... Това не пречи навсякъде да се вихри прокажена сеч, това е, горите скоро съвсем ще изчезнат... Толкова от Искъркото дефиле за тази година, всичко утихна скоростно, както със старопланинските и рилските офанзиви в годините, които разбивах на пух и прах, с този хъс, присъщ на звяр... Пешеходните преходи с тотал от 1200 километра, навъртяни през тези две години, там, в Искърското дефиле! По план винаги продължавам с розобера, като и тази година се позабавлявах доволно, има отделен линк към този робски и нерентабилен труд, ей така, за идеята, е изкарва се и по някоя стотинка, но човек трябва да се раздаде повече от необходимото... С нощни ставания и допълнителни работи на други и тежки обекти, пропуснах къпанията в ледени води за някакви седмици и ме налази някакъв лош вирус, който ме събаря и в други години, винаги след розобера (преумора и спад на имунитета е налице). За тридесетина дни бях спал общо около 120 часа, никога не искам да имам подобни месеци и просто се тествах, за да разбера, че "още си го бива старото куче"... Не искам да се заканвам, но 2025-а година мисля да пропусна розобера, при смешните и жълти стотинки, които плащат, а богатее мафията от робския човешки труд! Личен рекорд от почти 100 кг рози, набрани за 10 часа... има снимка в публикацията за розобера, не се наемам да казвам колко хора са способни на това, хаха, винаги е добре дошла малко реклама... Натам по стълбицата на месеците - годината пълзеше с пълни сили и сякаш нищо не се случваше - вадих жокери от ръкавите и някакви бегли и несигурни идеи, отлежаващи и неизпълняващи се с годините, до които прибегнах, за да не се губи времето, а и да не пада формата и нагласата... С все по-малко желание и с много трудности шофирам вече по пътищата на България, безумието е навсякъде, автомобилът е слаб, а ноктите - черни, от последвали ремонти... Странджа е на ход, много кърлежи и много таблетки доксициклин през тези месеци и неотрализиране на нападателите им... Черноморски забежки преди сезона, с леко състезателен от една страна характер, от друга - доволно опияняващ и лятото бързо почука на вратата! Никакви идеи... След отминалата рилска инвазия, през летен сезон 2023, не таях надежди за там, но избухване щеше да има, колкото за пореден път да разбера, че все едно нищо не съм видял, макар и да не знаех накъде да поема в горещите дни... Пътеки, била, ридове, върхове, езерни циркуси, в Рила (откривайки невероятни речни долини и подходи към околни била, затънтени водопади и по-непознати за аудиторията езера, за които дори не бях подозирал, че съществуват. Рила планина особено приятно ме изненада през това лято, макар да имах чувството, че съм бил по повече от интересните и места. Да, ама не...) и частично в Пирин се случиха и експлоадираме в лятото... И, ето! Две богати на разнообразие публикации, в които може да съберете идеи за цял живот... РИЛА ПЛАНИНА - пешеходни и алпийски преходи, както и ПИРИН ПЛАНИНА - пешеходни и алпийски преходи! И един линк към СТАРА ПЛАНИНА - еднодневни и многодневни маршрути от север и юг, ей така, за протокола! :) Последното ми отне 15 години! Монотонно и сякаш очаквано, и това лято приключи в стил - "Спри се", за да отметна на екс и предесенно доста екопътеки в Родопите и някои пътеки към хижи, до които не бях се отбивал в годините... Колекционирането на екопътеки бе прекъснато внезапно от гръцки помисли с горчива денивелация и дъх на червено вино... Неочаквано излезе на дневен ред Олимп планина, точно за рожденния ми ден, с изкъртващо 15 часово и кръгово ходене, отмятайки на един дъх и двата и върха - Митикас и Стефани, с пълен кръг/траверс през хижите и два тежки за подход улея, добър повод за тест на формата с тези 2500 положителни метра денивелация - е има я още, все пак това се случва в къс ноемврийски ден... Не извадих фототехниката през тази година, нямах повод и цветността остава назад в годините, в пролетите им, в есените им, в спомените и мислите, след сушава такава, само по спомени за еуфорията, свързана с нея... Вече така са няколко години - 5 на брой. Състезателният характер в тях даде хиляди пешеходни километри, видях наистина много неща в тези стотици преходи и превъртях поне 3 нормални живота на едно сърце, което иначе бие толкова по-малко, сякаш защото усещанията се променят и годините бързо се прехвърлят... Бях забравил за еспадрилите и магнезия и реших смело да налазя някои боудър скалички, за да не хващат мухъл в гардеробите и да си припомня най-напомпващия и екстремен спорт, който съм практикувал - катеренето... Паднала е формата, дано е дадено и наваксам, случва се много полека, все пак годините показват разни стари травми и, че ще става все по-трудно... Като за декември и след няколко снежни бани, записах много красиви, истински зимни Родопи, с няколко, но този път снежни бани, непрестанните влизания в ледени води и си пожелаваме много здраве за следващата година! Дано е богата на спомени, емоции, здраве, мир, върхове, изгреви, залези, късмет!!! И тъй-като започнах с прословутите зимни къпания, ще завърша с тях и една фина подробност. Последната зима свалих 6-7 килограма, нещо което не се беше случвало в последните 12 години, в които винаги през зимата организмът си наваксва и се качват по 6-7 килограма, поне при мен... Влизанията в ледени води стимулират имунитета, раздвижват лимфата, пребиват раковите клетки, дават на организма други екстри и хормони, инжектират енергия, които човек наблюдава във времето, ако е постоянен в действията си и ненормалщината на мислите си... ❄️❄️❄️
- Скално-култов комплекс Дъждовница
- До връх Мечит в Рила планина - зимно, нощно, изгревно...
.jpg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар