Къпане в ледени води на водопад Сучурум.
Денят след първото зимно влизане в ледени води, също бе белязан от опит. Този път нещата се случиха дори на още по-студено време, малко след като тъмнината отстъпи място на деня. Беше около минус три градуса. Зазоряваше се и трябваше да се действа. Без колебание, никакво колебание не трябва да се появява, и над час подготовка тази сутрин за пълно изключване и настройка на чаркалаците... Докато установя камъните за стативче, замръзнаха и залепнаха, че се наложи да ги пренареждам, но направих някакво клипче за онагледяване... Класическо събуждане и power за деня! 🥶 И повечко секунди във вода след първоначалния шок... Клип, качвам го в линка тук, че блогер има някакво ограничение за минутите... (Следващите няколко дни направих трето и четвърто зимно къпане в ледени води). С предварителна дихателна програма по метода Вим Хоф и тренировка за разгряване след това, влизането беше повече от приятно... :)
От години ги гледам хората, като влизат януари и февруари в този вир. Излъчват спокойствие, тренирани, хладнокръвни и подготвени хора. Пробвах разни вирове в предните лета от север, тегава работа, особено и защото тялото е прегряло в жегите... И започнах да се подготвям, може би най-вече психически, прочетох някои неща, опитах дихателни техники. Отделно умишлено ходя по късо в най-студените дни, карам така колело, влизам за бира от магазини и все от фризерите, какви ли не коментари съм чувал... И полека лека, сякаш отиваше към първи опит, вчера. Днес направих 16 секунди, след началния шок, започва да не се усеща студа... И подготовката ми е повечко и добре дошла от зимните преходи и биваците, явно има хора, хоп-троп и влизат... Но и нагласа трябва, някакво леко хладнокръвие, пхихо излъчване, в началото, и човек да изключи, сякаш нещо като насочване на мисълта, да повярва, все пак го правим целенасочено... След много опити сигурно е много лесно, свиква се и организмът се адаптира... И добро загряване, плюс дишането. При влизане има немалко трикове, упражнения, дихателни техники, нагласа. Дишаш и издишаш дълбоко, никакво стягане, треперене и т. н. 🥶 Клип, ТУК.
От години ги гледам хората, като влизат януари и февруари в този вир. Излъчват спокойствие, тренирани, хладнокръвни и подготвени хора. Пробвах разни вирове в предните лета от север, тегава работа, особено и защото тялото е прегряло в жегите... И започнах да се подготвям, може би най-вече психически, прочетох някои неща, опитах дихателни техники. Отделно умишлено ходя по късо в най-студените дни, карам така колело, влизам за бира от магазини и все от фризерите, какви ли не коментари съм чувал... И полека лека, сякаш отиваше към първи опит, вчера. Днес направих 16 секунди, след началния шок, започва да не се усеща студа... И подготовката ми е повечко и добре дошла от зимните преходи и биваците, явно има хора, хоп-троп и влизат... Но и нагласа трябва, някакво леко хладнокръвие, пхихо излъчване, в началото, и човек да изключи, сякаш нещо като насочване на мисълта, да повярва, все пак го правим целенасочено... След много опити сигурно е много лесно, свиква се и организмът се адаптира... И добро загряване, плюс дишането. При влизане има немалко трикове, упражнения, дихателни техники, нагласа. Дишаш и издишаш дълбоко, никакво стягане, треперене и т. н. 🥶 Клип, ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар