Кипилово – Качиларско кале / Кючукдерско кале

 Кипилово – Качиларско кале / Кючукдерско кале

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Антична, късноантична и средновековна крепост Качиларско кале / Кючукдерското кале се намира на 4.87 km източно по права линия от центъра на село Кипилово, на левия бряг на река Кючук дере между две поточета. Най-достъпна е от юг, където рида, върху който е изградена, се свързва с останалата част от масива, чрез широка 3-4 м седловина. Още от селото в гората се виждат големите и сиви скали на височината, върху която е разположена. Северния склон на рида е отвесен и висок до 30 m. От изток и запад склоновете са изключително стръмни, почти отвесни и са със същата височина. Обектът е разположен в посока север-юг. Формата и е неправилна, като крепостната стена е следвала конфигурацията на терена. Максималната дължина на твърдината е 178 м, а максималната ширина в крайната северна част е 55 м. От север крепостта няма крепостна стена. Тук отвесните до 30 м скали са осигурявали защитата. Северната част на крепостта е обособена като вътрешно укрепление с дължина от 56 м. Всички зидове личат под насип. Крепостната стена от юг е била широка 2 м. Направена е от дялан камък, споен с червен хоросан и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан. От изток и запад стените са били по-тънки. Крепостната стена е най-запазена в южния сектор на височина до 3 м над земята. Между вътрешното и външното укрепление има изградена крепостна стена. Отбраната на крепостта е подсилена с три рова - пред зида на вътрешното укрепление, пред южния зид на външното укрепление и на 90 м южно от крепостта - при подстъпите към нея. На югозападния ъгъл има изградена, голяма и мощна кула. Достъпът до твърдината се е осъществявал от една главна порта (намираща се източно до горепосочената кула), две потерни - при източния защитен сектор и чрез тесен проход изсечен в скалите от север. Двете укрепления са свързани също с потерна. В крепостта има три кули. Най-добре запазената от тях е привратната - с правоъгълен план и размери около 6х12 м. Останки от подобна кула има и от северната страна на стената, разделяща двете укрепления. Трета кула с размери 2.3х4 м и дебелина на стените 0.65 м има и на източната крепостна стена от външната и страна. Във външното укрепление има останки от водохранилище. Останките, които се срещат са от V-VI век (ранна Византия), XIII-XIV век (българско Средновековие) и се среща и късен Рим - III-IV век. Основната задача на крепостта е да защитава два древни пътя идващи от север, откъм склоновете на Лиса планина (Сакар балкан). Източният път се изкачва към основния хребет „Сухи дял“ в района на обекта и се спуска на югоизток покрай връх „Чашките“ и „Казан бунар“ се слива с „Търновския път“. Съобщителна връзка със следи от калдъръмена настилка, минава на 75 м югоизточно под крепостта. Западният път върви по долината на река Домусчи дере, която ограничава рида на крепостта от запад. След като достига стръмните склонове на „Сухи рид“, той рязко завива на изток и се изкачва на рида, на който е разположена и твърдината. Изкачва се на билото на „Сухи рид“ западно от връх „Геранчето“. След това слиза на юг близо до река Боаза дол и продължава на юг към село Раково...

Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

 Карлуково - Проходна пещера - Късноантична и средновековна крепост в местност “Проходна”

   Късноантична и средновековна крепост има в местност “Проходна” на десният бряга на река Искър, на 1.7 km северно по права линия от центъра на село Карлуково. Разположена е на високо скалисто плато с отвесни до 40 m западни склонове, надвесени непосредствено над реката. Южните склонове също са отвесни, но от тази страна има един участък в който, отвесният склон е с височина от само 1-2 m, което е наложило издигането на крепостна стена за допълнителна защита.
   Северните склонове на платото са много стръмни, което прави единствени лесен достъп до обекта от изток, където платото се съединява с останалия терен посредством равна седловина. Отбиваме се първо до Проходна пещера. Ден през седмицата е и пещерата е само наша... :) Трябва да се побърза днес, защото сме заделили време за нещо, което открих наскоро, като информация - Тектонски гребен Калето над Реселец, а сме тръгнали късно и времето е кът...

   Крепостните стени са градени от местен, ломен камък подреден по лица и споен със здрав бял хоросан примесен със речен чакъл. Пространството между лицата е изпълнено с блокаж от по- дребен камък обилно споен с хоросан. Дебелината на куртините достига до 2 m, като те са най-дебели от достъпната източна страна. На няколко участъка от изток и север, стените са запазени на височина до 2 m. В останалите участъци те се проследяват във вид на насипи.

   Укреплението е обградено със стени от изток и север, а в един участък и от юг. Южната стена е най-тънка, с дебелина не по- голяма от 0.8-1 m, тъй като терена пред нея е почти недостъпен. Останките от тази стена днес се проследяват като разсип под скалният венец.

   В северозападният край на обекта, северната крепостна стена сменя рязко посоката извивайки на север и със следващите 33-34 m, от своята дължина, затваря крайният северозападен участък на твърдината. Тази стена обаче не приключва там, а продължава още 140 m в северна посока и се спуска почти в подножието на хълма, Където завършва с мощен бастион.

   Западно от тази стена теренът е много стръмен, непригоден за застояване и завършва с отвесни скали. Предназначението на тази стена е било да защитава подхода от север към крепостта където от реката непосредствено до стената се изкачва стар път. Този път води до северната стена точно в участъка, където тя сменя посоката си. Там е бил един от двата главни входа в твърдината. Той е непосредствено защитаван, западно от спомената напречна стена и от изток вероятно от крепостна кула.

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК