Кипилово – Качиларско кале / Кючукдерско кале

 Кипилово – Качиларско кале / Кючукдерско кале

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Антична, късноантична и средновековна крепост Качиларско кале / Кючукдерското кале се намира на 4.87 km източно по права линия от центъра на село Кипилово, на левия бряг на река Кючук дере между две поточета. Най-достъпна е от юг, където рида, върху който е изградена, се свързва с останалата част от масива, чрез широка 3-4 м седловина. Още от селото в гората се виждат големите и сиви скали на височината, върху която е разположена. Северния склон на рида е отвесен и висок до 30 m. От изток и запад склоновете са изключително стръмни, почти отвесни и са със същата височина. Обектът е разположен в посока север-юг. Формата и е неправилна, като крепостната стена е следвала конфигурацията на терена. Максималната дължина на твърдината е 178 м, а максималната ширина в крайната северна част е 55 м. От север крепостта няма крепостна стена. Тук отвесните до 30 м скали са осигурявали защитата. Северната част на крепостта е обособена като вътрешно укрепление с дължина от 56 м. Всички зидове личат под насип. Крепостната стена от юг е била широка 2 м. Направена е от дялан камък, споен с червен хоросан и пълнеж от ломени камъни, споени с хоросан. От изток и запад стените са били по-тънки. Крепостната стена е най-запазена в южния сектор на височина до 3 м над земята. Между вътрешното и външното укрепление има изградена крепостна стена. Отбраната на крепостта е подсилена с три рова - пред зида на вътрешното укрепление, пред южния зид на външното укрепление и на 90 м южно от крепостта - при подстъпите към нея. На югозападния ъгъл има изградена, голяма и мощна кула. Достъпът до твърдината се е осъществявал от една главна порта (намираща се източно до горепосочената кула), две потерни - при източния защитен сектор и чрез тесен проход изсечен в скалите от север. Двете укрепления са свързани също с потерна. В крепостта има три кули. Най-добре запазената от тях е привратната - с правоъгълен план и размери около 6х12 м. Останки от подобна кула има и от северната страна на стената, разделяща двете укрепления. Трета кула с размери 2.3х4 м и дебелина на стените 0.65 м има и на източната крепостна стена от външната и страна. Във външното укрепление има останки от водохранилище. Останките, които се срещат са от V-VI век (ранна Византия), XIII-XIV век (българско Средновековие) и се среща и късен Рим - III-IV век. Основната задача на крепостта е да защитава два древни пътя идващи от север, откъм склоновете на Лиса планина (Сакар балкан). Източният път се изкачва към основния хребет „Сухи дял“ в района на обекта и се спуска на югоизток покрай връх „Чашките“ и „Казан бунар“ се слива с „Търновския път“. Съобщителна връзка със следи от калдъръмена настилка, минава на 75 м югоизточно под крепостта. Западният път върви по долината на река Домусчи дере, която ограничава рида на крепостта от запад. След като достига стръмните склонове на „Сухи рид“, той рязко завива на изток и се изкачва на рида, на който е разположена и твърдината. Изкачва се на билото на „Сухи рид“ западно от връх „Геранчето“. След това слиза на юг близо до река Боаза дол и продължава на юг към село Раково...

Кипилово – Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград

 Кипилово – Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - ЛИНК

   Тракийска, антична, късноантична и средновековна крепост Кипиловско кале / Хърсовград / Хърсулград се намира на 3.4 km южно по права линия от центъра на село Кипилово. Крепостта е една от най- важните и една от най- запазените в България. Тя се намира североизточно от най- високата част на прохода “Железни врата” в началото на Матор планина (Коджабалкан) - респективно Котленско - Кипиловската планина, разположена в северните склонове на седловината „Зеленич“ (948 m), от която започва басейна на река Сайганица. Братя Шкорпил предполагат, че тук се е намирала античната крепост “Кирпилон пелон”, откъдето е вероятно името на селото. Селище със същото име е имало до изворите на река Сайганица. В района на селото са запазени останки от още две крепости - “Калюва” и “Качикларското кале”.

   Крепостта е разположена на югоизточния стъпаловиден склон на височината “Хисарлъка”, между началните потоци на река Сайганица-Хисартарла и Курудере. От нивото на потока Хисартарла се издига на около 180 m височина. Скалните склонове на височината са стръмни, на места отвесни и недостъпни, с изключение на северозапад, където тясна седловина е осигурявала нормален подход към твърдината. Цялото пространство на крепостта в момента е обрасло с дървета и храсти. Формата на крепостта е неправилна трапецовидна с широка основа към югоизток. Дълга е 181 m, с максимална ширина 59 m и заема площ от около 8 дка.

   Крепостния зид следва ръба на стръмните и скални склонове. Запазени са 12 контрафорси по крепостната стена. Градежът на стените е в смесена зидария и на места стига до 8-10 m височина. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, някой от които дялани, споени с твърд червен хоросан, с редове тухли между тях. Тухлените пояси са от 4 реда тухли. Крепостните стени са широки от 1.4 до 3.05 m (при южния отбранителен сектор). Запазени са и три от входовете на крепостта, а в източната и част се намира 12 метровият водоснабдителен кладенец. По характерния градеж археолозите са определили, че крепостта е построена в V-VІ век от византийците, с цел защита от нахлуващите от север варварски племена и е просъществувала през IX-XIV век. Също така мястото, на което е построена, изсичанията в скалите, както и скалните ниши говорят за тракийско присъствие на мястото преди всички останали.

   Главната крепостна врата на крепостта е от типа порта, чийто втори етаж служи и като кула. Тя се състои от две врати - намиращи се в югоизточната част на кулата. Външната врата е разположена под ъгъл спрямо пътя и вътрешната порта. Самата вътрешна врата представлява двуредова тухлена арка. Тази привратна кула-порта има трапецовидна форма.

Друга много важна част от обраната на една крепост е тъй наречената потерна (малки входове в крепостните стени). В крепостните зидове на Кипиловската твърдина е имало 11 на брой потерни, от които две са оцелели. Както крепостните порти, така и потерните са били изграждани на труднодостъпни места.

   В крепостта освен потерните, макар и частично са запазени част от кулите. В цитаделата край Кипилово има общо пет кули, които са разположени по ъглите и по фронта на зида. Многостенни по форма те биват вътрешни и външни. Най-важна роля обаче е играла северозападната портална кула. Тази портална кула има неправилна петоъгълна форма. Кулата е запазена на височина повече от 6 m (най- високо оцелялата) руина. По нея личат четирите пояса от тухли. Това съоръжение е имало два етажа. Втория етаж личи откъм вътрешността и. Вероятно изкачването ставало, чрез вътрешно стълбище. В югозападния ъгъл на крепостта на ръба на скалното стъпало се издига квадратна кула. Останките и са се запазили на значителна височина. Кулата има издаден напред югоизточен ръб, който се спуска навън по склона на стръмнината. Строежа на този вид кули е широко разпространен през първите векове на новата ера. Тяхната задача е да намалят разрушителното действие на обсадните машини. Издадения ръб на кулата създава рикошетен ефект. В централния участък на северната стена се издига голяма външна правоъгълна кула. Различните нива на водосточните отверстия на външните лицеви части на кулата подсказват за нейната многоетажност. В района на крепостта има още две кули - едната е петоъгълна и се намира на южния зид, а другата е триъгълна островърха кула.

   Крепостта обаче не е била плътно застроена. Най- много постройки има в нейния тесен северозападен сектор. Там доминира едно правоъгълно помещение с дебели стени. Помещението е разположено успоредно на северната крепостна стена. Този коридор е служил за маневриране на бранниците. Според направените разкопки, то е разполагало с три врати и две конусовидни бойници. Вероятно постройката е служила за караулно помещение и за “цитадела” в случай на последна защита.

   Наред с останките на крепостните съоръжения са открити и руините на древен култов център. Предполага се, че това е раннохристиянска църква. В цитаделата са намерени две златни монети с образите на император Константин и неговата майка Елена. А както знаем от историята, че именно той въвежда християнството като официална религия. Това дава право да се смята, че населението на тази твърдина е било християнско.

   Управлението на Константин І Велики е свързано със смяната на политическия център на империята. Той премества своята резиденция в град Византион, който преименува на свое име Константинопол. По този начин император Константин І окончателно изоставя вечния град Рим. Императора прави всичко това с цел да запази главния град на своята държава. През този период започват да се активизират нападенията на варварските племена и народи.

Естествената защита на новата столица - Стара планина успява да предотврати голяма част от набезите на същите тези варвари. Това се дължи на крепостите разположени в двете страни на Балкана. Те са възникнали като военни лагери. Такива са и крепостните съоръженията при селата Беброво, Костел и Кипилово.

   Вече споменатите крепости като част от старопланинската крепостна система са играли важни роля в отбраната на Константинопол. Няколко века по-късно тя продължавала да играе същата роля, но този път крепостите охранявали средновековните български столици.

Крепостта е охранявала Търновския път и дублиращите му трасета. Косвено е отбранявала и северния подход към прохода „Железни врата“, преминаващ западно от нея...