Показват се публикациите с етикет Боров Камък. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Боров Камък. Показване на всички публикации

вторник, 22 април 2014 г.

Водопадите във Врачански Балкан

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк
    Отдавна, да не кажа от години си мечтая за подобна публикация, снимки и емоциите, които сякаш с всеки опит и провал в сухия Врачански Балкан се оказваха мит след мит. Специфичният терен на Врачански Балкан в съчетание със скални форми, отвеси и ждрела е способствал за образуването на 176 красиви водопада. Повече информация има на официалния сайт на Врачански Балкан. От множеството водопади в парка наблегнахме на седем от тях, които са черешката на тортата. Пролетният блясък и обилните дъждове в страната дни преди това реализираха уникалното водно шоу, на което станахме свидетели. Не може да се опише с думи грохота на падащите от отвесите хиляди литри води, хлъзгавите и свличащи се пътеки, адреналина подсилван от ледения непрестанен душ в бясната гонитба с капризите на времето и неподходящата светлина, за малкото часове скътани в диапазона от два почивни дни! 7/48 - седем водопада за четиридесет и осем часа. :)

   Водопад Шопката - 77м. С него стартирахме богатата серия, в която всичко се случваше с нереална точност и лекота. :)

   В подножието му, където преминаването е повече от рисковано! От стотиците кадри във водната завеса и невъзможното снимане-криене-бърсане на лещи и филтри, успях да се добера до едва 2-3 кадъра, а можеше да си остана и без тях. Милионите пръски от водопада криеха тайните на това красиво място.

   Ето един от тях, от цялата серия 80 снимки излезе едва един що-годе читав кадър от тази интересна позиция. Секунда след това мъгливата завеса опорочи следващите опити. Притесненията ми относно здравословното състояние на фотоапарата се потвърдиха малко по-късно, тъй като от дъното на фото чантата буквално течеше вода.

   Водопад Шопката. Изглед покрай скалните отвеси до него.

   С изглед от съседното дере и скалните безкраи, нещата с мащаба се подредиха.


   Катя и Мариана, благодарение на която се озовахме тук, след късо следене на прогнозите за времето и точната информация за някои от "скритите места".



   Следващия водопад - малък Крушовски водопад-26м. Не беше толкова пълноводен, но криеше в себе си определено очарование. След него се запътихме към един водопад - "Женската вода", който също ме дразнеше от години насам.

   Водопад Женската вода - 45м. Водопад, до подножието на който не препоръчвам копиране на нашия подход в състоянието на природата, в което се представи, а и по принцип. Реката е много буйна, както се вижда по снимката, а тъй като реки течаха и по "пътеката" се наложиха инфарктни импровизации по хлъзгавите скали наоколо. :)

   Силен рев, водна завеса и безкрайни опити за снимане-бърсане на филтри-криене............ Катя се появи едва половин час след мен в подножието на Женската вода, беше се замотала/загубила "пътеката".

   Предполагам седмица по-късно, с раззеленено дърво, водопадът не би бил удобен за снимане от тази позиция, в която се разкри сега изключително добре. С изглед и снимки отгоре може да се насладите на една публикация ТУК. Именно тези снимки преди години не ми даваха мира, докато най-накрая и аз се добрах до тук. :)



   Не знаех къде се намирам от кеф. Определено това бе водопадa, на който се канех от години.

   Екопътека Боров камък. Нереално красиво място, а в началото и традиционно правим палатки от години насам. Сега открихме сезона и за тази година.

   Мостчета и стълби пресичат непристъпни участъци в реката, без направата на които подхода към водопад Боров камък оттук, би се оказал мит.

   Мостчетата се хлъзгат и трябва да се внимава, вечерта се наложи по тъмно да окажем помощ на пострадал човек от група тръгнала по пътеката без челници и подходящи обувки. Беше се свечерило, забавили се поради контузия и в тъмните часове не бяха слезли от екстремната пътека...

   Естествено, водопадите по реката преливаха доволно, а по склоновете макар и срамежливо също се долавяха приятни къдрици течаща вода.

   Ето го и него - водопад Боров камък - 66м. Награда за сетивата на всеки положил труд да се пребори с хлъзгавите капани по пътеката и денивелацията, която се преодолява (екопътеката с най-голяма денивелация в България). Такова пързаляне падна на връщане, че се майтапихме постоянно как днес закриваме ски сезона. 

   Отново мокрежи и почти невъзможно за снимане отблизо място. Пътеката минава точно зад водопада, над който се излиза по мостчета и стълби. Не минахме, нямаше време! С приятно време и пълноводни водопади ТУК сме се засичали и по-рано в годините.


   Изглед от склона до водопада, където с много опити успях да се добера до изходна за снимане позиция.



   След кратък разговор с Мариана и пране на дрехи от калта се разбра, че водопад Врачанска Скакля, който тече само когато си поиска, днес бил в настроение и имал какво да предложи. :) Естествено, час по-късно бяхме в подножието му.

   Водопад Врачанска Скакля - 141м. Най-високият, но непостоянен водопад в България.

   Над водопада, където с подход извън маркировки и пътеки се крие още един интересен Врачански водопад - Медковско Рипало - 37м. ( Рипалото ).

   Скалната ниша/пещера, с която съжителства водопада. Кончетата над Врачанска Скакля са като мравки... Трудно се долавят ако човек не се загледа внимателно.



   Ето го и Рипалото в съседно дере, след малко трънинг и глиганинг. 
Водопад Медковско Рипало - 37м. 


   Катя под водопада.

   Определено бяхме приятно изненадани. Водопадът беше особено пленителен и пълноводен. Пълноводието в района е като игра на руска ролетка. Колкото и да дебне човек, винаги може да има неприятни изненади. Част от водопадите са каптирани, изворите на друга част са по-слаби. Уцели ли обаче човек момента с дъждовете и дните на раззеленяване на дърветата, местата са нарицателни за думата приказка!

   На другия ден се качихме до Кобилини стени от хижа Пършевица, а после затворихме кръга край един слабо известен водопад, подходът до който преминава през красиви поляни, от които свирепи пазачи дебнат с пушки и гонят посетителите незаконно и безнаказано.

   Водопад Песопин камък ( Бигорен конус ).

   Водата пропада от скалите и се излива по тях по-късно излизайки от скална пещера.

   Реката под Песопин камък. Варовикови скални образувания слизат десетки метри надолу покрити със стъпала от зелен мъх.

   С това завърши нашата разходка из дивия Северозапад, в който има много какво да се види, стига да умеете да шофирате луноход по коварните улици на Враца и зеещите под тях ями! :) Оказа се, че на гпс следата се е събрала доста полезна информация в тези два дни, а и пълните две осем гигабайтови карти памет със снимки догатваха за това с условията, в които ни посрещна Враца! Остава да се молим на Чак-Моол, бога на дъжда на маите и да налазваме отново местността. :)
   Публикацията ви е харесала! Още куп интересни за посещение места, може да разгледате на страницата ми Водител по Водопади и диви места, както и да направите запитване за организация и посещение на някое от тях. Организиране на преходи по водопади и труден терен, скални светилища и труднодостъпни крепости, изоставени села, скални манастири, планински първенци, биваци и приключения сред природата.
 Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати
   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.
   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:
  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.
   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.
   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“
   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:
- 50 обекта на изчезващите свети места в България.
- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще
- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време
- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места
- Интересни места за посещение в районите, около тях
- Единствено издание, без аналог на пазара
- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.
    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.


   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio
   Дата на издаване: 26.10.2016
   ISBN: 9786197354003
   Брой страници: 300
   Корична цена: 27 лв.
   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!
Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)
BG77 BPBI 7924 1072 5700 01
Окончателна корица на предстоящото издание
 Ако публикацията ви е харесала, отбийте се и в линковете от долните редове, в които при сходни публикации, съм представил красоти от района, които сме посещавали и снимали в годините:





До скоро! :)

събота, 30 април 2011 г.

Великите обиколки на България пролет 2011 - 2

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк

Част 2

   След приятен сън с ромона на река Лева утрото ни подари прекрасно време, необходимо за изкачването на стръмната Згориградска екопътека - Боров камък и достигане до едноименния водопад.

   С излизането от палатката ни посрещнаха огретите скали на масива, до които трябваше да допълзим, по изградените мостчета и стълби, лъкатушещи нагоре към целта.




   Чистите падове галят приятно камъчетата и са неизменна гледка от пейзажа, за разлика от предното ми идване тук, когато Балкана не беше твърде благосклонен към смелчаци като нас. Тогава разходката ни се провали от калищата и дъжда, който ни се изля върху неуморните глави, пълни със щури идеи, за преходи по подобни места.



   Този пад ни подсказа, че водата във сухия Врачански край си е кът, дори през пролетта.

   Пътеката е доста стръмна и би отказала доста хора, не напразно и отреждат челно място сред екопътеките в БГ по денивелация.

   С набиране на височина гледките прииждаха, а водите на Боров камък се лееха феерично и предоставяха доста фото материал на болни водопадо-мозъци като мен :).

   Ето и една лека абстракция.

   И местните обитатели, за които пролетната река си е рай.

   Моткахме се час около скалите, в търсене на удобни позиции.

   Определено не скучаехме.

   Зароди ми се гениална идея, преминавайки между падащите води и скалите. Пътеката минава оттам. Тръпката си е на макс. Заснех няколко позиции през хилядите разбиващи се пръски, в посока Згориград, за което платих с измокрен до неузнаваемост поларизационен филтър и ударена в скалите глава. Замислих се! Това тичане около скалните маси можеше да ми струва скъпо. Понякога съм опасен дори и за себе си :).

   Пътеката за хижа Пършевица продължава на горе над водопада, извеждайки ни на панорамно - погледно място. Бяхме на сантиметри от пада на водата, потъващ в бездната от 50 метра, образувайки грандиозният Боров камък.





   В общ план всичко мина по сценарий, без щети, в предвид престоя долу. А като си представя, че съм се кетрил по камънаците по време на дъжд, след миналогодишната инвазия тук ... :).

   Заслизахме надолу и през проход 'Вратцата', се запътихме към следващия плануван обект, а именно пещерата Леденика. Една от най - големите и студени пещери, с постоянна годишна температура от около 7-8 градуса.





   Природното богатство и тук е,... думите са излишни.

   Езерце на желанията.

   И богато украсена таванска част (о) :)

   Сърдития поглед на милионника сталагтон :).



   И чудесно запознанство, което осъществихме тук. Поздрави за Гери и Мариета :).




   Ето и емблематичен портрет с леден сталагтон, в края на краищата е хубаво пещерата да си заслужи името :).

   Време беше и за кафе. С това бързане изпускаме хубавите неща, за което си ме доядява на моменти. Природата е не само в снимките, но явно ако ми уври главата ще го осъзная в някой слънчев ден.

   Бяхме запланували почивка около Чипровци, минавайки покрай Лопушански и Чипровски манастир. Посетихме ги на цената на приятен обяд, който изпуснахме.

   Лопушански манастир е сгушен в полите на Копренския край на Западна Стара планина и е известен с това, че в двора му е построена втората по големина манастирска църква в БГ, по огледален образец на Рилската такава. Дърворезбата и иконописа са изпълнени брилянтно, а в двора е посадена секвоя, по случай раждането на Борис трети.



   Фрагмент от манастирската чешма.


   И един по общ план на една от постройките.

   Оттам към Чипровски манастир, на входа на който ни посрещнаха част от стопаните.


   Иконите по стените тук също бяха добри.






   Спокойствие и идилия вървяха ръка за ръка.



   В отсрещната постройка (гробницата) ни предстоеше изненада.
Ниши запълнени с всякакъв кокалак.









   По стълбицата към вярата и ред подобни щуротии ми се въртяха из прегорялата глава, за заглавие на поредния кадър. Май наистина времето за почивка бе настъпило.



   На излизане запечатах манастира, със заснежения планинския масив на Чипровска планина, към който се стремяхме за почивка и сън, след дългия ден. Времето през целия ден се грижи за нас и разходката отново мина по план.

   Скоро се установихме по възвишенията на Чипровци, около изгорелите основи на Гушовски манастир, където щяхме да се подсилим с огън и скара, за третия последен ден от пътешествието.

   Разположихме палатката до опожарения манастир, на около 7 километра от Сръбската граница, където преди години са се водили кървавите боеве, по време на Чипровското въстание.



СЛЕДВА ДЕН 3