Северен и Южен ад част 1 - Ботев връх

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк   
   Пишейки заглавието ме побиха тръпки, предвид това, което ни очакваше в трите дена Джендеморизъм, на които се отдадохме в края на лятото. Идея подхвърлена на шега от Ники - моят спътник и фотограф, за убийственото натоварване, на което се подложихме, се очертаваше да се сбъдне. Тръгването беше 'стандартно', а замисъла - изкачване до заслон Ботев по маршрута на кабела, през нощта на челници, откъдето на другия ден да атакуваме южния Джендем, слизайки по отвесните му скатове, до поречието на Джендемската река.

Подобаващо мотивирани и екстремно екипирани пристъпихме и към изпълнението. Маршрутът от местност Мазането до заслон Ботев, през 'кабела' не се оказа лесна задача, в сенките на здрача и стръмно хлъзгавата пътека, но с бодра крачка уверено набрахме височина. Носех си и свирката, която е винаги с мен в горите, за да я надувам, в предвид активността на Джендемските мечоци през нощта. Както си свирех и Ники каза: Стига свири, че ще излезе някой мечок и ще каже - какво вдигате герлотия бре :))). Та така поспрях и в скоро време излязохме над 'скалната купа'. От там хванахме и лятната пътека, преминаваща през величествения Северен Джендем. Спирахме и за почивка, зяпайки светлинките на град Априлци, заобградени от ляво и дясно, от респектиращите силуети на Северния ад. За снимки не се досетих, защото луната се очакваше да изгрее по късно, а хладинката в краят на деня ни изведе до заслона под върха. Сред веселата компания там настана времето, в което луната трябваше вече да е изгряла. Тиха безветрена вечер и прилична видимост - идеална предпоставка за нощна снимка на Ботев връх и залона. Мечтан кадър, за които не таях и миг надежда, че ще ми се случи в скоро време. Но важното е, че бях там, а апарата експонираше в посока върха и стелещата се облачност. Излегнах се на една полянка, в наблюдаване на кулите над върха и зловещо червеникавите отенъци там. Имах и едно на ум, в предвид факта, че доста народ е погребан наоколо, къде от измръзване, къде от изгубване! Както си почивах  изведнъж се чу страхотен грохот и долових силуетите на 20 - 30 полудиви коня идващи право към мен. Светнах срещу тях с челника, а те смениха рязко посоката. Изтръпнах! Добре че смениха посоката:).

Експонация от 80 секунди вписа прилично облачната маса.

Тук се вписа и луната - опасенията ми бяха, че дългата експонация ще я размаже като следа, но облаците почти веднага я покриха пак и все пак се получи нещо.

И последна снимка от серията на 499 секунди. След това със задоволство се запътих към заслона да покажа кадрите на Ники:).

Той пък взе, че се запали и половин час по късно сновеше наоколо, но облаците бяха преминали и си останахме с това. Все е нещо, в предвид условията, които съдействат това място да се води едно от най суровите по българските планини. Наближаваше един часът, а трябваше да станем в 6, за да продължим по план. 

Станах към 5 да пообиколя и направя ревизия, и на околните върхове.
Розовите цветове на тихото утро и 'Побита глава' - връхчето в дясно.

Докато се суетих цвета премина към син,...

...затова се обърнах и към заслона, да заснема кончетата, които ми изкараха ангелите снощи.

И пак към тях, пасящи на воля в очакване на изгрева.

Някой късметлия тук, щеше да се събуди с приятен изглед към балканските масиви.

Стегнахме багажа и след прекръстване се запътихме към дълбините на Южния АД. Идеята беше да се спуснем в недрата му и да разгледаме водопадите по Джендемска река.

СЛЕДВА ЧАСТ 2

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127

    Работя по план по новата книга, която ще е на същата тема и ще бъде достойно продължение на първата част. Отново места пропити с история, ценности, легенди и предания, с подробни описания и гпс координати. Питам всички мои познати и приятели, които си купиха от предното издание, дали биха си купили и дали биха платили предварително, за да мога да реализирам и платя работата по книгата (част от кадрите, редакция, предпечат, графично оформление, печат). Предишната беше със спонсорства, но тази ще издам самостоятелно. Цената ще е 30 лв. А плащането може да се извърши, както споменах предварително - по банков път. Благодаря за доверието!

Мартин Петров Балтаджиев, Пощенска банка (Юробанк)

BG77 BPBI 7924 1072 5700 01

Окончателна корица на предстоящото издание

До скоро! :)

В сиянието на цветната нощ

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
   Продължението на серията след залеза по Дунав ни изстреля набързо в централната част, където също се очертаваше да е интересно. Площада светеше от чистота, след основния ремонт там и отенъците на цветните прожекторни лъчи. Интересни неща се случват по тъмно там. Фонтаните или шадраваните, който както му харесва, се променят до неузнаваемост. Струите вода излъчват свежест и бликат феерично цветни пръски, с осветлението по тях. Та това ни и докара тук, да поснимаме, в откриване на приятно нежните тоналности. Радост за окото в иначе бедния и мръсен провинциален град. Описвал съм, че гордостта тук са архитектурните решения съхранени през вековете. В старите сгради широко са застъпени стиловете барок, модерн, неокласицизъм и сецесион, а фасадите са украсени с еркери, балкони, колони, пиластри, арки, скулптурни фигури, бюстове, монограми и гербове. Наскоро ремонтираната централна част добави идеален завършек на аристократичната осанка.

Тук се започна и в следващия час предстоеше да ме заболи кръста, в търсенето на удобни композиции :). С първата снимка документирах предстоящия фотоуспех на цялата серия.

Набързо отскочих и до следващото шадраванче, където вписах паметника на статуята на свободата през него. Маслено зелени води, феерично бели пръски и невероятно синьото небе. Класика и недоумяващите погледи на хората, които също си снимаха за спомен и ми се чудеха, как ли снимам без светкавица.

Не подцених мястото и заложих, и на вертикалните кадри.

Отиваше му, мястото и тук се вписа фотогенично.

Промених кадрирането. Един по семпъл детайл и с това завършвам от тук. Червен отблясък от долу прониза снимката, за да не изглежда монотонно.

По стълбичките на паметника от предните няколко снимки се установих и запълних празнината, на иначе центрирания кадър.

Лампите по земята бяха като на самолетно летище, а ниските скорости на затвора размазаха подобаващо силуети и светлинки.

Още един фонтан, интересен лъч пронизващ в лилаво водния стълб и по нестандартен поглед, към паметника на свободата.

Цветно феерично, все едно бяхме на някой високопланински водопад :))), само че течащ на горе.

Скоростно преместване към черешката на тортата или казано по просто, към най големия шадраван в централната част. Следващите четири снимки са напълно еднакви. Различното е, че си поиграх с тонирането, ей така за разнообразие. Сменях баланса на бялото, с което цветовете променяха ситуацията там.

Заиграх се подобаващо, определено и тук не ми беше скучно. Цветовете тук се сменят от бяло,

през зелено

та до червено, образувайки трите цвята на българското знаме.

Три лампи с различни цветове насочени към трите басейна, разположени в двукаскаден скок. Последните две думи от предното изречение доказват, че ми е време да посетя вече и някой водопад :). Та така де крайно време е.

Намерих си  интересен преден план и в посока паметника на свободата, ... за кой ли път вече, тази вечер май ще го сънувам.

Щях да забравя една любопитна подробност за хората които не знаят. Тук от ляво и дясно има доста пейки, които през деня се превръщат в сериозно клюкарско сборище:) . Всичко се знае, кой къде ходи, с кого и т.н :).

Още една абстракция в червено.

И поглед към статуята през зелените води.

Операта в близост до центъра е в процес на ремонт, което значи, че пак ще се снима по тъмно тук. Това от центъра за сега. До скоро :).

Залез на Дунава

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
   Заглавието звучи много общо, в предвид това, че река Дунав се простира на дължина от 2589 километра, с всичките си 300 притока. Затова ще уточня, че снимките са от град Русе. Привечер се очертаваше приятна облачност, която реших, че ще е подобаващо да документирам на русенския кей, на фон на рибарите, които допълваха приятно пейзажа по залез. Идеята за снимки този ден се заформи от приятното осветление, с което централната част на площада в центъра на Русе доби съвсем друг вид, след основния ремонт там. За ходене по планини съм винаги на линия, въпреки разстоянията до тях, но центъра го отлагам вече близо два месеца, от завършването на ремонта. Та така де след бърз разговор по телефона се смъкнахме на кея, в очакване на последните слънчеви лъчи.

Рибарите усърдно се занимаваха в опити за улов, докато слънцето се прикриваше в прошарената облачност.

Всеки се занимаваше с нещо: един бе хвърлил въдицата си, другия дремеше, а третия се суетеше в обратна посока :). И аз като човек без работа си щраках на воля, в нарушаване на тишината там.

Да, имах някакви очаквания, че ще се получи добре контражура по залез там, със силуетите на рибарското общество и палещите лъчи на слънчевото тяло. Нащраках към сто кадъра, от които в последствие харесах два три, но като, че ли следващия вписа най добре минутите до същинския залез там.

Наруших серията от преди малко и се завъртях, в отстрелване на кадри и по пърпорещата лодка в ляво.

Да не се хваля, но останах доволен от случващото се под интересната облачност и остатъчните цветове в края на деня. Не спазих правилото за 2/3 небе или 2/3 земя, както се изисква в пейзажната фотография, но в предвид облаците, щеше да си е загуба на материал :). Бях се позаплеснал в небето и забравих яда, който отново ме придружи, след поредното оставяне на неутралния филтър в колата. Най накрая ще го залепя с циалит за обектива, та да не го забравям :). Щеше ми се да замажа движението на лодки и рибари, но в предвид обстоятелствата с филтъра - толкова.

Позяпахме още малко в интересното небе и се запътихме към десерта за вечерта - интересно осветения площад и работещите шадравани.

Суша около село Веселиново - 'водопадите' 'малък' и голям 'скок'

"Фотопътеводител Изчезващите свети места на България" - е-вариант, ново издание - линк  
   Тази публикация я пиша по скоро от инат, в предвид това, на което станах свидетел в близост до село Веселиново, около което се намира местност с два водопада - 'малък' и 'голям' скок. Веселиново е  родното село на д-р Желю Желев, за който предполагам са чували всички, в предвид факта, че е бил държавен глава на България. Със съдействието на „фондация д-р Желю Желев“, в местността е изградена екопътека, която води до местността с водопадите. След селото се тръгва по макадамов път, който след 6 километра извежда до табелата при големия скок.

Идеята ми е, не ходете там през лятото, защото вероятността да останете неприятно изненадани е голяма! Аз отидох тогава и видях това. Или мястото, от където трябваше да се излива водата на 40 метровия 'голям скок'. Затова и водопадите в заглавието са в кавички;). Ако нямаше опознавателна табела, на която беше обозначен водопада, нямаше изобщо и да предположа, че точно тук трябва да е той. Виждал съм снимки на това място, когато тук определено е по интересно. Тъкмо повод за още едно посещение, в неопределено бъдеще :).

И в обратна посока, към пътеката по която дойдох до тук. Нищо будещо интерес. Пътят по който се идва е на около двеста метра по нагоре.

След всичко видяно по горе, се запътих и към малкия скок, за който също не таях особено големи надежди, да не казвам никакви дори. И от това място съм срещал снимки, когато дебита е достатъчно голям, за да не допусне любопитните погледи да достигнат мястото зад самия пад, откъдето също снимах в посока пътеката.

И стандартния поглед от пътеката. Това се вижда от нея в посока кризисния пад.

Останах с впечатлението, че тук вода има или пролетно време, или след проливни дъждове. Е поне се разхладих да не съм капо.

Щракнах две снимки и към мястото, където падат водите на 'малък скок'.

Наносите на дървета в коритото на реката доказват, че тук пролетта е доста пълноводно и затвърждават казаното по горе, че ще се идва пак след снеготопенето.

И така в обратен ред през минното поле на Рижкия проход, та до у нас :).

Голяма част от публикациите тук, в блога, са свързани и с авторската ми книга, която излезе от печат и може да си поръчате тук - на телефон 0877477127.

Фото пътеводител Изгубената вяра – Последно отворени врати

   Историческа книга за изоставени манастири в България, базилики, църкви, руини.

   В общата си текстова част „Изгубената вяра“ проследява бурното ни минало, минало пропито с кръв, осъзнат и буден дух, стремеж за опазване на ценности и книжнина. В допълнение с въздействащи кадри, този исторически справочник ще остави следа във всеки свой читател. Точните ГПС координати и подробното описание към обектите в книгата, със сигурност ще запалят откривателския ви дух, за да посетите и да се докоснете до тези свети места, откривайки ги по свой начин. Местните хора в изчезващите села са гостоприемни и от срещите с тях бихте научили интересни легенди за отминали времена, част от които са описани в книгата.

   А ето какво казва автора:

  „Тази книга изготвих и издадох благодарение на божията помощ и добрината на хората, които помогнаха със средства и дарения за отпечатването и. Целта и е да остави послание в тези от нас, които са запазили в себе си късче от вярата.

   Част от манастирите и много църкви в България едва се крепят от разрухата, която настъпва към тях бавно, но сигурно във времето. В миналото хората са носили тежките камъни по трудно различими пътеки и са изградили с труд и пот светите места, в които са намирали подслон, убежище и отдих обикновени хора и бележити личности като Васил Левски, Иван Вазов, Елин Пелин. Сега до някои от тези обекти не достигат средства, а хората, които ги стопанисват, се борят с времето и природните стихии.

   През годините, в които се занимавам с пейзажна фотография, успях да се докосна до ужасяваща контрастна картина в България, посещавайки манастири, църкви, аязма, оброци… Някои от тези свети места се радват на подкрепата на епархиите, получават дарения, има изградени пътища до тях, но други остават в скута на мащехата България и тънат в забрава. В текстове и кадри ще Ви покажа този покъртителен контраст, който ми повлия силно. Видях опечалени погледи, срещнах разруха, безверие… Това породи в мен идеята за тази книга и желанието да помогна, доколкото ми е възможно…“

   В обем от 300 страници, луксозното издание ще ви завладее и поведе по пропитите с богата история земи, включващо:

- 50 обекта на изчезващите свети места в България.

- Исторически и архитектурни данни показващи контраста между минало и настояще

- 150 цветни авторски картини, изрисували светите места в днешно време

- Подробно описание, ГПС координати и как да стигнем до светите места

- Интересни места за посещение в районите, около тях

- Единствено издание, без аналог на пазара

- Местни легенди и предания, с текстовете на които времето с книгата отлита като миг.

    Kнигата е подходящ подарък за всяка българска библиотека.

   Автори на кадрите: Мартин Петров, Катя Петрова, Иван Петрушев, Александър Атанасов

   Издателство: Gayana book@art studio

   Дата на издаване: 26.10.2016

   ISBN: 9786197354003

   Брой страници: 300

   Корична цена: 27 лв.

   За поръчки на ЛС или телефон 0877477127